За пореден път и може би за последен ВСС ще разгледа случая-сага със съдия Мариян Марков от Софийския градски съд. То случаят е един и същ от години и до болка описван в медиите, заедно с Глава шестнадесета от Закона за съдебната власт. Тази глава е със заглавие „Дисциплинарна отговорност“.
Кое ли не ръководство на Софийския градски съд се опитва да накара въпросния съдия да... работи. Всъщност истината е, че три ръководства на най-големия окръжен съд в България се опитват да направят нещо, но... Още от 2008 г. валят наказания ( забележка, обръщане на внимание, порицание, намаляване на трудовото възнаграждение, понижаване в длъжност...) за установено системно неспазване на срокове и драстични нарушения от съдия Марков. Сега сме в края на 2016 г... и съдията Марков продължава да присъства стабилно в сънищата на членовете на ВСС и съдебния инспекторат.
От доста време за дисциплинарно освобождаване от длъжност на въпросния съдия настоява председателят на Софийския градски съд Калоян Топалов. Неговото предложение от юли миналата година до ВСС за дисциплинарно освобождаване е „претъпкано“ с факти за драстични нарушения на въпросния съдия. Може да го видите в пълния му обем. То май не е останало нещо незасегнато от разпоредбите на Закона за съдебната власт. Съдията Марков направо е шампион по дела без към тях да са изготвени мотиви към присъдата, а движението на делата, които гледа, са извън сроковете и изглеждат като зарязан селски път до магистрала. Някои дела са с има няма... близо година просрочие. Само си представете за миг ако чакате правораздаване, при това справедливо. Казват, че съдията „бил добър съдия, но мързелив“. През 2012 г. той е жертва на драстично посегателство и бандитизъм. Пребиват го пред дома му.
Заради мързел или просто заради отказ да правораздава, ако имаше рекорд за „съдебен Гинес“, със сигурност съдията Марков ще го получи. И не само той, разбира се, но и институциите, които отговарят за реда и дисциплината в съдебната система. Особено ръководството на Софийския районен съд и ВСС. Получава се така, че един магистрат е най-меко казано муден, а началникът му от СРС бездейства. ВСС пък протака ли протака... Иначе как да си обясни нормалният гражданин следната статистика: от 136 разпределени дела от административно наказателен характер 119 не са насрочени; от 59 броя наказателни дела от общ характер не са насрочени 28 и т.н. То да кажеш, че съдията е бил претоварен, да го разбереш. Да, но само за една година – от май 2014 г. до юли 2015 г., той е получил 284 дела при 720 среден брой, получени от останалите съдии. За десет месеца в този период съдията Марков е бил с минус 60,58 процента натовареност в сравнение с колегите си. За следващия период от 30.05.2014 до 15.07.2015 натовареността му е минус 63.42 процента. При това човекът си е взел и платения годишен отпуск от 16.09.2013 до 28.05.2014 г. Но стига толкова статистика, защото става страшно бреме само при четене.
Случаят със съдията Мариян Марков е добре да се изучава в Юридическия факултет и допълнително в специалността „Политология“. Макар че и специалисти по трудово право биха се затруднили в отговора на въпроса „защо е тази необяснима липса на решение при очевидно стряскащи нарушения, за които е предвидено дисциплинарното уволнение“. Този случай е пълен с какви ли не нарушения и всички наказания, предвидени в Закона за съдебната власт. Има обаче още едно интересно събитие. Още през септември въпросният съдия го е измислил както казват, по адвокатски. Писал молба да напусне съдебната система, защото се записал в ... политическа партия „Напред България“. Получава се така, че съдията иска да напусне, а ВСС не иска да го освободи дисциплинарно. Дали защото срещу него има дисциплинарни производства или защото при дисциплинарно уволнение този съдия няма да получи полагаемото му се обезщетение от 20 заплати. Така де, има разлика. Ако бъдеш уволнен дисциплинарно, няма да получиш обезщетение... от 20 заплати! Това съдия Марков, който в крайна сметка сам се е поставил в тази ситуация, го знае превъзходно. ВСС също го знае. В случая да искаш обезщетение от 20 заплати си е направо нахалство. За да бъдеш освободен нормално, а не уволнен дисциплинарно, отказваш да правораздаваш? Едва ли подобна случка е възможна даже и да работиш във фабрика за кисело мляко.
Истинска дилема за един „безнадежден случай“ и съдебна сага от наказания, обжалвания, понижения, отказ от правораздаване, немощ за вземане на решение както е разпоредил законът. Всъщност тази дилема удря гражданина, и никой друг. Той ще плаща за бездействието! А и няма как на гражданина да му се случи да откаже да работи, а после безсрамно да му помагат да си получи обезщетението. Просто този случай от съдебната система ще му дава право да си мисли, че такова понятие като „дисциплинарна отговорност“ не съществува.
А кой носи в крайна сметка отговорността за цялата тази бъркотия и ... бездействие? На този въпрос трябва да отговори и председателят на Софийския районен съд. А защо ВСС бездейства? Ще е много неприятно ако отговорът е в желанието на ВСС да не уволни този съдия дисциплинарно и да му изплати 20 заплати за бездействие? Иначе абревиатурата ВСС означава ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ.