Светът няма да ни разбере. Ще влезем в графата куриози, ако в рамките на месец имаме две служебни правителства и общо четири за последните три години. С тази теза президентът Росен Плевнелиев прехвърли отговорността за съставяне на служебен кабинет върху новоизбрания, но все още неположил клетва Румен Радев. Така и така Корнелия Нинова издаде генерала, че вече е избистрил персоналния състав на такъв кабинет, след като той отказа да участва в първоначалните консултации при действащия президент, последвали изборите. Плевнелиев щял да очаква списъка на Радев, за да го представи от свое име, спазвайки духа на Конституцията. Както се казва в бизнес средите, откъдето дойде в родната политика Плевнелиев – не е най-редно, но пък е законно. Ок, но пилотът май не е ентусиазиран от идеята.
Дотук се стигна, след като преговорите за нов кабинет в рамките на сегашния парламент пропаднаха. А пречката не се появи в 12 без 5, както обикновено, а малко след 12 на обяд. Дотогава всичко било точно и кабинетът бил опечен и застрахован с гарантирани 150-160 гласа – поне според патриотите и реформаторите. Какво обаче станало малко след 12? Официално гнилата ябълка на раздора се оказали пенсиите, за които патриотите дори направили огромен компромис – от исканите минимални 300 лв, склонили да слязат чак до 180. И пак не се получило. Това е официалната версия, неотречена от ГЕРБ, която лансират непретворилите мандата си в дела.
Според Валери Симеонов финансовият министър Владислав Горанов изпълнил инструкция на Борисов, да не се удовлетворят исканията на отсрещната страна. Дали причината е друга или пенсионерският въпрос бе удобен за оправдание, така и няма да разберем. Симеонов е убеден, че на Борисов му се ходи на избори и явно останалото е било ала-бала.
Каква тъжна ирония – в деня, в който се прощавахме с Човека-парламент Гиньо Ганев, се сбогувахме в аванс и със самия парламент, който доживява последните си дни, въпреки двете години, които имаше пред него. Тъжна, но не чак толкова за нашите играчи. На по-умните глави в Реформаторския блок няма как да не им е светнало, че с още няколко месеца във властта щяха съвсем да се затрият.
Няма как част от разума да не се е опънала на нагона към властта. Дотук се стигна след необмисленото обещание за оставка на Борисов, разсъждаваше Найден Зеленогорски. Друг път първо да мислел преди да се зарича. Сигурно е така, но човекът си е направил сметката да се върне скоро на брониран джип. И прати Цветанов, наречен от Валери Симеонов „моторът на всички съгласувания“, да баламосва онези, че мандатът им не е проформа. За шестте дни преговори Цветанов си заработи поне по две кисели млека дневно. А на какви властови амбиции се е наслушал през тази страстна седмица по никое време е друг въпрос.
Че уж опеченият кабинет след посещението на Борисов в Брюксел няма да се състои, вероятно е просветнало на Симеонов, който посочи отсъствието на премиера в оставка от финалните разговори като показателно и предопределящо крайния резултат. Независимо от съвременните способи за спешна комуникация. Както се казва – далеч от очите, далеч от сърцето. А всъщност къде беше Борисов през това време? Как къде – в стихията си. Инспектираше саниран блок в покрайнините на Смолян. И ряза лента на пътна отсечка. Чете специално подготвен за него пасаж от Корана и то не по диагонал. “Той е, който стори земята като постеля за вас и насложи пътища за вас…“. И запита на свой ред православните духовници, присъстващи на церемонията – „В Библията пише ли нещо за пътищата? В Корана го пише. Хора векове преди нас са преценили, че там, където има пътища, има бизнес, има растеж…“.
А бабата, дошла да го приветства пред санирания блок, Бойко запита като истински стопанин: Крадоха ли или добре строиха? И без да чака отговор заяви, че ще продължи, като се върне. А защо ще се налага да го чакат да се връща, като никой не го гонеше да си ходи, тази баба така и няма да разбере. Бойкови му работи. Самодейност и импровизации – докато минава номерът и не е изветряла харизмата. А нея още я има – последното му отличие е на почетен гражданин на взривено Хитрино. Кметът, който лошата Бъчварова прогони от кризисния фургон и намери утеха в прегръдката на Бойко, се реваншира още преди оценката на щетите. Динамични времена – да оценим хората, докато не е късно. Ако Борисов имаше как да погледне в бъдещето, какви самосвали с пиар ще се изсипят върху него покрай Харманли и Хитрино, нямаше и през ум да му мине да подава оставка. Но устата сгрешила – сама промълвила.
А нормалната политическа практика при долавяне на спад в доверието към министър-председател е освежаване на кабинета – не с ароматизатори, а с нови министри. Да, в коалиционен кабинет това е по-трудно, отколкото при еднопартиен, но няма друг начин. В случая можеше да се мине икономично с две, максимум три промени, които хората щяха да оценят положително, че и Борисов да спечели допълнителни симпатии. Просто трябваше да спести страданието на стреснатата Румяна Бъчварова, която покрай Хитрино доби вид на директор на изгоряла гимназия. Можеше да се освободи и от пресните клиенти на прокуратурата Николай Ненчев и Петър Москов. Никой нямаше да му се сърди. За Бъчварова това щеше да е вид спасение, а за другите – логичен ход с оглед ситуацията, в която се намират, без да имат право да се сърдят.
Трагедията в Хитрино малко закъсня, иначе можеше да види вратата и пожаленият след аферата с купените шофьорски книжки Ивайло Московски. Вместо това транспортният министър гледаше мрачно зад рамото на главен комисар Николов при всяко включване от взривеното село. Ако пък Борисов е поел някакви деликатни ангажименти към изброените, което никак не е изключено, можеше да покадрува с някои от останалите министри. Част от дамите, като изключим недосегаемата доскоро по понятни причини Меглена Кунева, излъчваха нужната доза несигурност, за да им направи добро, като ги пусне на свобода. Но не би…
Кой казваше, че светът нямало да ни разбере? Плевнелиев. Е, и?