26 юли 1936 г. Умира Марко Тотев

„На Марко Тотев все тъй ще се случи!“. Това заявява героят на днешният ни разказ. Той стиска в ръката си „кент флош роя л“, масата се прегъва под тежестта на парите, а неговите приятели само преди минути са станали, за да видят кой е починал. Случката се разиграва в началото на ХХ в. на централната улица във Велико Търново.

Очевидци се кълнат, че това е единственият случай, в който Марко Тотев има печеливша ръка на покер. Обикновено губи. В знак на отчаяние той промълвява: „На Марко Тотев все тъй ще се случи!“.

Марко Тотев е роден през 1858 г. във Велико Търново. Като единствено дете той получава добро образование. При идването на руснаците в града тръгнали да търсят умен, начетен и честен младеж. Спират се на Марко Тотев и той става началник на канцеларията на руския губернатор в Търново, след това е съдия в родния си град и инспектор към Министерство на правосъдието, депутат в Четвъртото народно събрание през 1893 г. и окръжен управител на град Бургас през 1900 г.

Марко Тотев е блестящ адвокат и няма нито едно загубено дело. Стихията му са гражданските дела. Негови пледоарии дълги години са еталон за блестяща защита за студентите от Юридическия факултет на Софийския университет. Дори осъжда тогавашното народно събрание заради една буква: буквата „й“ в закона за обезщетяване на учителите не била изписана правилно и това променяло смисъла.

В търновския адвокатски регистър от 1895 г. под № 1 е вписано името на Марко Тотев. Заради изключителната му компетентност е поканен от представители на международната параходна компания „Холанд Америка“ да защитава интересите на компанията в България.

Членува в Стамболовата партия и е редовен оратор на събранията ѝ в Търново. Известен е с перфекционизма и педантичността си относно работата.

Към клиентите си бил добронамерен, а към колегите си - пословично честен. Разбрали за широкото му сърце, при него тръгнали бедняци от села, паланки и балкански колиби. Марко Тотев имал три известни дела, заради които селяните му се отблагодарили с хиляди декари общинска земя в селата Розовец, Пловдивско, и Долно Чочовене, Сливенско. В тогавашните села Рахмандаре и Драгойново събраните пари за хонорар не достигнали и селяните решили да кръстят главната улица на негово име.

Марко Тотев често обичал да казва: „Като изляза от къщи и парите сами тръгват след мене“.

Съдбата на несретник не го оставила дори и след смъртта му на 26 юли 1936 г. Някакъв завеян погребален агент след време настанил в гроба на Марко Тотев съпругата на известен професор. Роднините на Марко Тотев обаче взели присърце тази висша несправедливост и завели дела. Те продължили безкрайно дълго, но накрая все пак правдата възтържествувала и Марко Тотев останал сам във вечното си жилище. Като произнасял присъдата, съдията проронил: "Ех, бай Марко, бай Марко, то на тебе все така ще ти се случи!".