„Рисковете от СЕТА се състоят във възможността на корпорациите да съдят държавите, когато сметнат, че по някакъв начин печалбата им е била намалена неправомерно.“ Това заяви пред Факти.бг Ваня Григорова от „Солидарна България“. Тя коментира споразумението за свободна търговия между Канада и ЕС.
Рисковете от СЕТА се състоят във възможността на корпорациите да съдят държавите, когато сметнат, че по някакъв начин печалбата им е била намалена неправомерно. Тук не говорим за така наречената експроприация или масово национализиране, които визират някои поддръжници на този вид споразумение.
Това се е изродило до толкова, че под непряка експроприация се има предвид и намаляването на печалбите следствие на законови промени. Това, което се случи при СЕТА е това, че този механизъм беше леко променен. Въведе се втора инстанция, каквато до сега нямаше и вече съдиите ще се избират от държавите. Това е нещо, което ни се представя като голяма промяна в механизма.
Това категорично не е вярно. Немска асоциация на 16000 съдии и прокурори подробно обяви защо това не променя пороците на досегашния механизъм за решаване на спорове между държави и корпорации. По подобен механизъм през миналата година платихме над 1 млр. лева. Под заплахата на подобен арбитраж платихме отново над милиард на американските ТЕЦ-ове. Това е защото имаме сключен договор с тези компании. Те имат възможност да ни съдят, ако решим, че тези неизгодни договори са против интереса на България и някой ги е сключил, използвайки задкулисни договорки с български управляващи.
Прилагането на този документ значи, че дори в един момент да имаме управляващи, които искат да защитят интереса на народа си, те няма да могат да развалят такива неизгодни за България сделки.
Това е причината да сме срещу СЕТА и ТТИП. Дори и преговорите за ТТИП да са уж замразени, то се промъква през споразумението с Канада. Там има над 40 000 регистрирани дъщерни клонове на американски компании. През Канада те отново могат да съдят България, ако решат да правят инвестиции тук. Основният аргумент е, че това е икономическо и търговско споразумение. Износът на България към Канада за 2015 г. е едва 0.21%, През другите години не е по-високо. Не се и очаква особено засилване на стоковия обмен между двете държави, припомня Ваня Григорова.
Някои европейски държави имат сериозен износ на там. Това нас обаче не ни засяга. Така ние ще понесем негативите от споразумението, без да усетим ползата. Освен възможността да ни съдят, защото у нас има канадски компании, има разлики в санитарните мерки и изисквания, които се прилагат тук и в Канада.
Преди повече от 20 години ЕС забранява вноса на говеждо место от САЩ и Канада, тъй като за отглеждането на животните се ползват хормони на растежа. Учените в Европа смятат, че тези медикаменти са опасни. Тогава САЩ и Канада съдят ЕС пред Световната търговска асоциация и го осъждат. Налагат им се санкции под формата на реципрочни завишени мита, от сорта на 116 млн. годишно. Това е санкция, защото не искаме да допуснем до нашите пазари стоки, които смятаме за вредни.
Това е пример, който показва разликите между принципите, които се прилагат у нас и в Канада, заключава Ваня Григорова.