Това е основният извод от проведената анкета на Факти с въпрос "Губи ли партията си Борисов?". Повод за допитването бе създалото се впечатление за своеобразно бламиране на Борисов от страна на парламентанарната му група при гласуването на оставката на депутата Делян Добрев. В анкетата се включиха 841 читатели на медията.
За близо 1/3 от тях или 31%, без настоящия премиер е невъзможно да има партия ГЕРБ.
Още около една четвърт /23%/ смятат, че създалото се напрежение е мнимо - буря в чаша вода - и реален проблем по оста Борисов - партия не съществува. Тук някъде позитивните изводи за единството започват да дават заден ход.
19% са на мнение, че Цветан Цветанов вече не се чувства комфортно в ролята си на "беквокал", както безцеремонно бе наречен от партийния си лидер. Борисов няма проблем с това да унижава публично Цветанов. Особено когато вторият в партията е в етап на преекспонирана медийна активност. По подобен начин го попари миналата година, когато каза, че хората няма да го изберат за президент, затова и няма да го предложи. Какво измисли после е друг въпрос.
Според 15% на този етап Борисов няма проблем с лидерството на партията, но ще му се наложи да търпи Цветанов. Заради предполагаемото му високо влияние в структурите, което не може да бъде измерено с просто око. Заради пълната неизвестност около възможното му поведение след евентуално отлюспване. И заради усърдието, с което печели избори, ако изключим издънката с Цачева. За което вината на Цветанов е най-малка.
За 12% от анкетираните е настъпило време партията да има нов лидер. На някои този процент може да изглежда пренебрежимо малък, но със сигурност в подобна анкета преди година щеше да е поне наполовина по-скромен.
По време на гласуването на оставката на Добрев, Борисов изглеждаше завидно спокоен от Евксиноград. От една страна демонстративно отпусна аванс на депутатите си, които истерично се заеха да бранят колегата с нелепици от рода на "не си отивай" и "няма да те пуснем". От друга - на Борисов му бе все едно как ще приключи това гласуване.
Защо ли? За тези, които следят сравнително задълбочено процесите, възможното отлюспване на Добрев нямаше да е никаква изненада. Нека само маркираме, че Добрев е единственият действащ политик от ГЕРБ, обект на прокуратурата. Макар и по спорни въпроси, свързани с АЕЦ Белене. Има или няма вина, в конкретния случай не е важно. Факт е, че само той привлече вниманието на прокуратурата и влезе в обяснителен режим. А Бойко не обича такива работи.
Втората черна точка за Добрев е приписваната му в връзка с другия Делян. Детето-чудо. Всъщност, и Добрев има завидна визитка за възрастта си. Пак не коментираме дали има топла връзка между тях. Защото пак не това е важното. Бойко не обича и такива работи, а най-малкото негов човек да бъде споменаван често в едно изречение с Пеевски. Може той да ги е запознал - няма значение. Да се е пазил.
С натрупаните негативи Добрев бе определен като бушон, който предстои да бъде сменен, когато му дойде времето. Далеч преди Кумгейт. И реално вече е развъртян от Борисов, нищо че остава в парламента. Ако е умен, вече се е досетил. И няма да му е никак комфортно там.
Ако говорим за някаква полза за ГЕРБ от цялата дандания покрай Добрев, тя е, че партията си направи суха тренировка за евентуален вот на доверие. Точно 25 години след парламентарното харакири на Филип Димитров. И лъсна нещо, което се знаеше отдавна - присъствието на ВОЛЯ в парламента, като фалшива опозиция. Независимо от ежедневните словоизлияния на лидера й. В края на краищата, нали важни са делата, а не думите. А делото се видя - подкрепа за ГЕРБ, дори при молба за напускане на депутат. Какво остава, ако стане по-напечено.
Ясно е, че в парламента няма политическа сила, която да катурне ГЕРБ на избори. Но гнилостните процеси в партията могат да свършат това, което не е по силите на парламентарната опозиция. А ако скоро стане факт анонсираният политически проект на Слави Трифонов, предполагаемият такъв около президента Румен Радев, за което се прокрадват информации, и някаква форма на обединение на т.нар. автентична десница, предстоят прелюбопитни политически времена у нас.
Разбира се, през това време сметката ще покрива народът.