Прецедент е, че европредседателството поема страна, която се намира под наблюдението на ЕС по силата на т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка. Това казва в интервю за Дойче Веле политологът д-р Йохана Даймел, която е заместник-председател на германското Дружество за Югоизточна Европа. Тя отбелязва, че последният доклад на Еврокомисията за напредъка на България "бе изтълкуван като един от най-положителните, но лично за мен е крайно притеснително, че 10 години след присъединяването на страната към ЕС във въпросния доклад се говори за посегателства срещу независимостта на правосъдието, за подкопаване на независимостта на съдиите, говори се дори за противоконституционни закони".
"В това отношение България няма как да бъде пример за подражание. При положение, че страната, която председателства ЕС, има да се бори с такива сериозни дефицити, как тогава страните от Западните Балкани да бъдат мотивирани за реформи в правосъдието и за решителна борба срещу корупцията и организираната престъпност", казва тя. По думите й страната ни не е пример за демократична, правова държава и по отношение на "медийната свобода, за която знаем, че постоянно се влошава". Даймел отбелязва обаче, че в същото време не бива да забравяме, че и други страни, като Полша и Унгария например, също поставят под въпрос ценностната система на ЕС.
"Това на свой ред изправя Брюксел пред необходимостта да търси начини за противодействие, чрез конкретни санкции например. Иначе има сериозна заплаха за европейския проект", смята тя.
"Дали на фона на всичко това България може да бъде разглеждана като страна, която по време на европредседателството си ще е в състояние да разпознае истински важните въпроси и да ги постави на дневен ред", пита политологът и заключава: "Леко се съмнявам". На въпрос за присъствието на националистите във властта Даймел отбелязва, че България трябва да е щастлива, че принадлежи към страните, в които проевропейски настроените хора са много повече от евроскептиците.
"Да, за съжаление през последните години национализмът си проби път навсякъде - и то не само в политическия дебат, но и в парламентите. Така че България не прави изключение. Вижте например Австрия, където десните популисти също ще влязат в управлението. С такива партньори ще бъде много трудно да се постигне консенсус по бежанския въпрос", констатира тя.
"България беше и продължава да е изложена на бежански натиск и затова на европейско равнище трябва да намери не само необходимите политически инструменти, но и политически консенсус (за решаване на кризата с бежанците - бел.ред.). Но с оглед на националистите в българското управление и в правителствата на други страни от ЕС тази задача изглежда нерешима", твърди още тя.