Клипове с рози, розови листенца и красиви девойки в народни носии, които ги берат. Толкова много рози и розови листенца, че да ти замирише на гюл, както каза един приятел. Филм за културното ни наследство с азбукари, глаголица и кирилица. Още малко клипове с цървули/опинци, потури, бъклици, дрян, грънци, носии, каменоделци и дърворезбари. И красив иначе, но туристически клип за европредседателството, в което двамата герои разполагат ширят нозе на огромно пространство на плаж на Черноморието ни. А, ...и народни танци до откат. Включително пред Народния театър.
Това коментира в профила си във „Фейсбук“ Чавдар Първанов.
Всичко това в комбинация с еврокомисарство по дигитализацията,
от което струят заучени от брюкселски документи високопарни изказвания, клишета и лозунги за високоизчислителни машини и суперкомпютри с техните абревиатури, клишета за България, която била Silicon Valley в Европа. Не, че го казва някой отвън, а ние сами си се хвалим така. Блянове за някакви европейски дигитални шампиони, без да назовем поне един такъв. Това е беглото ми впечатление от малкия ми досег с българското председателство на ЕС.
Извън мащабния торолюгювеч, комбиниращ всичко на едно място и извън на места клишираните послания, големият проблем е, че с това изграждаме почти несъществуващ, да не кажа фалшив образ на България. Няма красиви девойки, които да берат розови листа. Розовите листа се изнасят като суровина в бали и чували на далеч по-ниски цени от страни със силно развита преработваща промишленост - Франция, Швейцария, Япония и т.н.. Единици са тези, които се опитват да променят това.
Почти няма желаещи чужденци,
било то и от Африка, които да изучават българския език и култура, макар те да са древни и значими. Не се и правят усилия в тази посока. Народните носии се обличат само кампанийно на фестивали, а никой не играе хора пред Народния театър. На черноморието ни не можеш посмъртно да разполагаш със свободното пространство, показано в клипа за българското европредседателство. Набучено е свирепо от чадърите на концесионерите. В контекста на еврокомисарстването по дигитализацията и говоренето за дигитално предприемачество пък поне можеха да покажат кадри от WEBIT в София и другите събития, които ангажират предприемаческа и дигитална енергия.
Няма и опит да представят страната като извор на талант и знание в съвременния свят - било то в предприемаческо и дигитално отношение.
Ограничаваме се до втръсналите на всички грънци и опинци.
Но не би, в допълнение към торолюгювеча за БГ председателството в Берлин на зелената седмица се явяваме с лого със срязан домат със слоган „България - ароматът на слънцето“, а над тях провесена роза.
И тук фалшът е на почит, след като над половината от доматите в консервната промишленост в България са внос, а повече от 30% от продаваните домати на местния пазар също...познахте, не са български. Себе си ли лъжем?