Българската авиокомпания е подготвила многобройни четива за пътуващите към София - дебели списания, които съдържат разнообразни истории и политически интервюта. Навярно, защото с право предполага, че в тези дни към страната пътуват мнозина, които знаят твърде малко за България, но са любопитни да узнаят повече. И тези хора следва да бъдат спечелени като приятели. Или поне отчасти да променят мнението си.
Постсоциалистическа бедняшка колиба, проядена от корупция, но пък и еуфоричен привърженик на ЕС? Кое е вярното? С всички сили България се опитва да убеди гостите и инвеститорите в наличието на качества, които навярно са недотам познати в чужбина.
„Българите се смятат за много гостоприемни хора /.../ България е отворена към света, а Германия е на особена почит тук. Страната отбелязва голям прираст в сферата на туризма. През миналата години в България са пристигнали 850.000 германски туристи, които постоянно преоткриват България“, четем в рекламните брошури.
Корупцията не е основният проблем
Председателят на Германско-българската търговска камара Митко Василев се опитва да убеди фирмите да инвестират в България или да създадат свои филиали в страната. Ниските данъци също са аргумент в полза на България. Но как стоят нещата с корупцията?
„Да, вярно е, че тя пречи, включително и на германските инвеститори, но те все пак не я споменават на първо място“, казва Василев.
Инвеститорите очевидно смятат някои други проблеми за принципно по-важни – например състоянието на инфраструктурата, бюрокрацията или липсата на квалифицирана работна ръка. Но едно изследване, направено по поръчение на Зелените, отново слага пръст в раната и обръща внимание на наличието на тесни връзки между правителството, олигарсите, банките и медийните концерни.
Влизането в Шенген да се обвърже с борбата срещу корупцията?
„Ние отпускаме на страните-членки много пари от ЕС и е редно да се интересуваме къде отиват тези пари“, казва евродепутатката от партията на Зелените Ска Келер. Тя е недоволна от факта, че по тази тема се говори твърде малко. В същото време не е съгласна въпросът за влизането на България в Шенген да се обвързва с темата за корупцията.
„Съществуват много ясни правила за това, кога една страна може да влезе в Шенгенското пространство. И всяка страна принципно би следвало да може да се присъедини към Шенген. Затова смятам, че двете теми трябва да се разглеждат поотделно“, казва евродепутатката.
Както България, така и Румъния изпълняват т.нар. технически критерии за присъединяване към Шенгенското пространство. Въпреки това някои политици съзират ясна взаимовръзка между двете теми – например евродепутатът от ХДС Даниел Каспари: „Би трябвало да може да се разчита на България, че няма да издава шенгенски визи на хора, които например просто са си платили за тях. Точно затова корупцията е ключовата дума в случая. И точно поради това можем да използваме темата „Шенген“, за да мотивираме българското правителство да се бори срещу корупцията“, казва Каспари.
Правителството в София си прави реклама с аргумента, че надеждно защитава външната граница на ЕС и допринася за сигурността на Шенгенското пространство, въпреки че още не членува в него. ЕС, естествено, отчита заслугите на България, но присъединяването към Шенген в крайна сметка представлява политическо решение на страните-членки.
Присъединяването към Шенген – важен символ
На фасадата на НДК в София е изписано: „Обединени, ние сме силни!“. Сивият бетонен мастодонт от времето на реалния социализъм беше подложен на скъп ремонт специално за българското председателство в ЕС. През идните месеци тук ще се провеждат всички срещи на високо равнище, на които България е домакин.
Одобрението към Европа е голямо сред българите. Страната извлече много ползи от европейските средства, а гражданите на страната дори изпитват по-голямо доверие към европейските институции, отколкото към своите собствени. Но и очакванията, свързани с българските власти, са големи: „Ако не се промени нищо по отношение на корупцията и правосъдието, България няма да има шанс за влизане в Шенген“ казва Даниел Стефанов от софийския офис на Европейския съвет за външни отношения. Въпреки че членството в „Шенген“ има по-скоро символична стойност, липсата му влошава имиджа на страната. „Това е знак за инвеститорите и за другите правителства, че България все още има сериозен проблем“, заключава той.