„Тези идеи за доброволна военна служба, които в последно време се лансират, са едни екзотични предложения. Проблемът е в ниското заплащане и ако от министерство на отбраната и правителството искат да решат този въпрос, там ще трябва да увеличат базовото заплащане на един новопостъпил професионален войник на минимум 850 или 900 лева.
Ние изоставаме сериозно и нашата армия трябва да се превъоръжи изцяло със системи и оборудване, които да са съвместими с тези на нашите съюзници от НАТО“.
Това заяви генерал Съби Събев от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“ в интервю пред Факти.бг , който коментира предложенията за въвеждането на доброволна армия.
Смятате ли, че има смисъл от въвеждането на доброволна военна подготовка?
Службата в нашите въоръжени сили и сега е доброволна. Тези идеи за доброволна военна служба, които в последно време се лансират, са едни екзотични предложения. Те не внасят нищо ново. Просто се цели да се разшири военната подготовка на българските граждани за изпълнение на техния конституционен дълг.
Това обаче измества фокуса от решаването на проблемите на нашата армия в момента. Фокусът е пълното изграждане на кадровата армия. Премахването на големия некомплект в личен състав, който съществува и технологичното обновяване и превъоръжаване. Тези две неща водят до това, че нашите въоръжени сили са със силно занижена боеспособност в момента.
Вместо да се съсредоточат усилията натам обаче, министерството на отбраната сякаш се опитва да стартира една програма по една отделна писта, с доста съмнителни изгледи за успех. Това, което разрешава и сега законът за резерва, също позволява доброволна подготовка за българските граждани, които пожелаят това. Тя обаче е в рамките на един месец. Ресурсите, които ще са необходими за реализирането на амбицията на министерството на отбраната за по-масова военна подготовка на български граждани ще са сериозни. Те очакват така да решат проблема с некомплекта.
Това не е проблемът. Проблемът е в ниското заплащане. Ако от министерство на отбраната и правителството искат да решат този въпрос, там ще трябва да увеличат базовото заплащане на един новопостъпил професионален войник на минимум 850 или 900 лева. Това в рамките на 6 или 12 месеца ще даде ефект. Това не се прави. Вместо това се тръгва към нещо, с което ще се изразходи ресурс, който може да отиде за повишаване на заплатите на кадровите войници, които в момента имаме. Там некомплектът е доста значителен.
Трябва ли да се мисли за повече финансиране към професионалната армия и привличането на млади кадри, които да станат елитни военни?
Това е основното. За това от Атлантическия съвет на България и други организации настояваме за 2% от БВП да отиват за отбрана. Съгласно това изискване на НАТО нашата страна разработи такава програма. Тя обаче предвижда това да стане до 2024 г. Това е доста далече. Реално отговорността за достигането на този процент се прехвърля на следващото правителство, което и да е то.
Наистина се налагат спешни мерки. Нашето виждане беше, че това трябва да стане до 2022 г. Така ще могат да стартират основните проекти и да се повиши заплащането на кадровите военнослужещи и най-вече на войниците. Проблемът ще бъде разрешен така, а не чрез създаването на ново направление с доброволна военна служба с презумцията, че част от тези хора ще решат да станат кадрови войници и ще запълнят този вакум, който съществува. Това няма да стане при това ниско заплащане.
Няма толкова желаещи и при сегашните курсове за доброволно обучение, които съществуват по закона за резерва. През 2016 г. бяха обучени около 105 души. През 2017 г. имаше само един курс или около 60 човека. През 2018 г. министерството добави 4 курса по 90. Да видим какво ще стане.
Тук няма желаещи, а те очакват младите хора да се съгласят на 6-месечно обучение във въоръжените сили. Хора, чийто основен стремеж е тяхното образование и намирането на работа.
Залага се на една хипотеза, която най-вероятно няма да се сбъдне. Нужни са социологически изследвания сред това младо поколение. Нека да видим колко от тях искат това и тогава да се върви към него. Иначе се впускаме в една инициатива, за която ще се изразходва значителен финансов ресурс, който ще бъде отклонен именно от армията, а резултатът ще е спорен. Откъде да сме сигурни, че някои паравоенни организации, които провеждат такава подготовка, няма да насърчат своите симпатизанти да се подложат на тази подготовка и да бъдат обучени за сметка на държавата.
Към какво трябва да бъдат насочени ресурсите на държавата? Към състава на армията или към превъоръжаването?
Основните усилия и ресурси на държавата трябва да бъдат насочени към укрепването на кадровата армия, която е изцяло професионална. Колкото се може по-бързо трябва да бъдат стартирани тези основни мобилизационни проекти. Не става въпрос само за нови изтребители. Говорим за нова бойна машина за пехотата, за нови кораби. Нашата армия трябва да се превъоръжи изцяло със системи и оборудване, които да са съвместими с тези на нашите съюзници от НАТО. Ние изоставаме сериозно. В това отношение сме на опашката. Ние губим доверие сред съюзниците от НАТО, че можем да допринесем сериозно за колективната отбрана.
Вместо това ние тръгваме да обучаваме повече хора. Според мен правителството трябва да обмисли друг подход. Ние имаме сериозен резерв от млади хора, които преди 8 или 10 години са преминали редовна казарма. Те сега са на възраст между 29 и 38 години. Говорим за поне 90 000 души. С много по-малки средства могат да се насрочат курсове за освежаване на тяхната подготовка, вместо да се търси обучение на млади хора.
Те и сега имат тази възможност. Няма обаче много желаещи.