Много интелектуален спам се излива в последните дни около болезнените рани в българската история. Своят принос за това дават и медиите, които са склонни да канят съмнителни хора, които дори и не са помирисвали историческо образование, да дават тежки експертни оценки за миналото, пише за сайта „Поглед“ Александър Симов.
Това създава една атмосфера на политически сюрреализъм. Тя се изостри особено много след една злополучна декларация на БСП (злополучна не, защото не беше политически точно прицелена, а защото бе редактирана в последствие) и се вдигна една пясъчна буря от псувни, проклятия и моралистични терзания, че човек можеше направо вените си да пререже.
Ето защо реших да изготвя един съвсем кратък наръчник за градски десни, за да ги ограмотя за основни положения в историята на страната. Очевидно днес сме в ситуация да си преговаряме азбучни истини за миналото. И така, отпуснете се и прочетете по-долните редове, ако обичате.
1. Ако имате проблем с Народния съд и го смятате за престъпен (прилагателното престъпен взимам назаем от една телевизионна тирада на господин Спас Гърневски), тогава, моля, облечете се топло, заредете се с енергия и беж да протестирате пред посолствата на Великобритания и САЩ.
Народният съд не е хрумка на гадните български комунисти, а е категорично изискване на страните-победителки във Втората световна война. До това разбиране САЩ, Великобритания и СССР стигат на конференцията в Ялта, а след това залагат подобни изисквания в Паржикия мирен договор. Тук вече виждам как градският антикомунист секне нос протестно и псува под мустак, чудейки се откъде се стоварват такива изисквания към "проспериращата преди 1944 година България". И отговорът е прост - по време на Втората световна война България е съюзник на Хитлер. Толкова правоверен съюзник, че дори обявява война на САЩ и Великобритания. През 1943 година, в резултат на този акт, София е подложена на ожесточени бомбардировки. Съветвам всички да си намерят и документите от Парижката конференция след войната. Най-яростни в отстояването на тезата за фашизма в България са англичаните и американците. Те имат и представители в международната комисия, която контролира работата на Народния съд. В този смисъл Народният съд е бил не само неизбежен, но и необходим. Съюзниците са имали нужда да знаят, че хитлеризмът и нацизмът ще бъдат изкоренени от българската действителност. Уви, няма как да са знаели, че този демон ще се събуди в България и системно ще получава телевизионно време. И един интересен факт - Народният съд издава над 1000 оправдателни присъди.
2. Ако мислите, че ген. Христо Луков е достоен български офицер, отдаден патриот и приятел на евреите, е наложително да си припомните ключов факт в неговата биография. Дясната ръка на Луков се нарича Александър Белев. Този Белев е интересна фигура с демонични измерения. Той е създател на организацията "Ратник" и е войнстващ антисемит. През 1942 година пък кариерата му тръгва рязко нагоре - става главен комисар в Комисарството по еврейските въпроси. Да, правилно прочетохте - по "еврейските", не по "европейските". Представяте ли си - в проспериращото царство България, където е царяла невиждана демокрация и никога не е имало фашизъм, е имало Комисарство по еврейските въпроси. Сградата му се е намирала на бул. "Дондуков". Дясната ръка на ген. Луков е човекът, чийто подпис стои под споразумението с Германия за депортация на 20 хиляди евреи, а България се задължава да плати по 250 марки за всеки един от тях, че нали знаете - има разходи по масовото унищожение. Между другото, "великият" Богдан Филов се пазари с германците по тази тема. Много му се вижда България да плаща по толкова пари за евреите и се пазари за цената. Велик държавник, нали? Както и да е - продължаваме с историята за Белев. Белев минава като чума през евреите от Беломарска Тракия, Македония и Поморавието. Ама удря на камък - не може да събере 20 хиляди евреи, не му достигат 7-8 хиляди и решава да ги набави от България. Добре, че в онзи миг нещата на Източния фронт започват да се обръщат, а в България започва масова акция за спасяването на евреите. Така Белев депортира само тези от присъединените територии. Луков сериозно си дружи с Белев. Ето какъв приятел на евреите е бил.
Аргументът, че Луков бил убит преди депортацията на евреите и заради това няма как да я е подкрепял може да бъде даден единствено от човек, който е прекалил с алкохола на гладно. Депортацията не е процес, който става от днес за утре, това е систематична акция, готвена упорито и дълго. А когато започва, легионерите (хора от организацията на Луков) пускат веднага позиви, че това е начин България да реши "еврейския въпрос".
3. В България нямало фашизъм. Поетично твърдение. България в крайна сметка оказва ли се в коалицията на Хитлер или не? Оказва се. Това признак за безкрайна демокрация ли е или е нещо друго? Ако мислите, че у нас няма фашизъм, пак ви препоръчвам да прочетете документите от Парижката конференция - те са като удар с чук по главата. Там този въпрос не се подлага на съмнението. Съмнението за това е интелектуален вирус, който се появи в последните години, за да даде възможност на номенклатурните отрочета да имат база за своя новооткрит заплюнчен антикомунизъм. Българските елити са завладяни от прогермански, тоест нацистки убеждения. България посреща Гьоринг на крака и с паради. В България масово се издава нацистка литература. Да, масова пронацистка партия не съществува, защото няма нужда от нея. Политическите елити са си пронацистки и нямат нужда от отделна формация за това. Изясняваме този въпрос, защото според гениалния израз на Анжел Вагенщайн "нито една пиеса не почва от трето действие". А днес се опитват да ни убедят, че пиесата започва от четвърто действие и искат да вкарат тази подмяна в учебниците. Не убеждавам нито един психодесен внезапно да става човек с леви разбирания. Но е добре да е наясно с историческата последователност на процесите, защото само така се изяснява историческата логика. Всичко останало е псевдонаука, а и псевдополитика. Тази псевдополитика може да съществува единствено в среда на подменена история и на хора, които твърдят, че "еврейската общност в България е с комунистически генезис". Медитирайте над това изречение - то казва, че евреите генетично са обречени да бъдат комунисти. Защото да припишеш на цяла общност еднакъв политически генезис е расова теория в чист вид. Генномодифициран нацизъм, получил нови медийни форми. Знаете ли кой изрича тези думи - казва ги госпожа Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунизма "Памет". Същата само преди няколко дни беше в парламента, за да дава пресконференция срещу Валери Жаблянов, дирижирана от Спас Гърневски. И така кръгът се затваря...Самозатворената реалност на един повтарящ се кошмар. Но в България нямало фашизъм и фашисти. Спете спокойно!