ДВ: Навремето Ленин нарича Брест-Литовския мир "унизителен". И въпреки това отчаяно призовава да бъдат приети ултимативните условия на Германия. Договорът е сключен, но скоро остава само на хартия: Германия губи Първата световна война. Дали това е гениален ход на Ленин или просто щастливо стечение на обстоятелствата за болшевиките?
Мартин Ауст: Ленин не е имал алтернатива, трябвало е да сключи този сепаративен договор. Едва след като преговорите стигат до задънена улица, армията на кайзера започва настъпление към Петроград и показва, че има достатъчно военни сили и при необходимост може да застави Ленин да се откаже от това, което той още не е готов да отстъпи. Ленин постига целта си, доколкото успява да укрепи властта на болшевиките. След октомври 1917 година те все още не знаят колко дълго могат да се задържат на власт. Опасяват се, че няма да е за дълго време. А Брест-Литовският договор е сепаративен договор с основните държави, с които Русия води война - това са Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя.
ДВ: Съветска Русия обаче е принудена да се откаже от Украйна, прибалтийските страни и Финландия - само за да може Ленин да си запази властта...
Мартин Ауст: Точно така. Ако погледнем границите на Русия до 1914 година, ще видим че териториалните загуби, фиксирани в Брест-Литовския мирен договор, са колосални. И тук става дума не само за територии, а и за загуба на суровини, промишлени центрове и население. Германия придобива всичко това. И това е бил основният ѝ интерес.
ДВ: За по-малко от година договорът остава само на хартия. Германия признава поражението си във войната. С други думи, Съветска Русия печели от Бресткия мир повече, отколкото Германия?
Мартин Ауст: Действително, сметките на кайзера не излизат. Планът е бил следният: сключваме мир на Изток, получаваме достъп до огромни ресурси, нужни на германската военна промишленост, освобождаваме войници и въоръжение, които можем да прехвърлим на Западния фронт... и Германия печели войната. От това не излиза нищо.Седем месеца след подписването на Брест-Литовския договор в Германия избухва революция и Германия губи войната.
ДВ: В Съветския съюз и в днешна Русия съществуват доста митове, свързани с Бресткия мир. Някои казват например, че за всичко бил виновен Троцки. Той издига лозунга: "Нито мир, нито война" и напуска преговорите. След това германците започват настъпление, завладяват много градове и застрашават Петроград. И затова Съветска Русия е принудена да приеме германските условия. Вярно ли е това?
Мартин Ауст: Троцки на няколко пъти напуска преговорите. Такава е и тактиката на бошевиките. Те искат да протакат преговорите и да печелят време. Надяват се, че в Германия и в останалата част на Европа може да избухне революция. Тогава Съветска Русия ще стане част от обхванатата от революционен пожар Европа и в Брест вече няма да се говори за нищо. Ленин разглежда преговорите като трибуна и възможност да представи революционна Русия на световната общественост и като възможност да въдхнови работниците в другите европейски страни да последват примера ѝ.
ДВ: Един аспект, който е актуален и днес, засяга Украйна. Бресткият мир дава държавна независимост на страната. Но в Русия често казват: "Каква ти независимост? Украйна просто става германски протекторат и това е всичко". Кой е прав?
Мартин Ауст: Както най-често, истината е някъде по средата. В текста на Брест-Литовския договор Украйна е определена като независима държава. Такава е и от правна гледна точка. А Русия с подписа си признава независимостта на Украйна. Младата държава обаче не е в състояние да запази своята независимост. По време на преговорите в Брест болшевиките завладяват Киев. Централната Рада не може да го освободи. Освобождават го войските на кайзера след сключването на Бресткия мир. През следващите месеци става ясно, че Украйна не може да изпълни поетите обещания към Германия и не може да доставя обещаните количества зърно.
В крайна сметка това води до създаването на т. нар. "гетманат", начело с Павел Скоропадски. Така се ражда украинската държава. Но и тя не бива да бъде оценявана еднозначно. Скоропатски, който е бил генерал от императорската армия, започва да създава институции на властта, министерства и други държавни учреждения. Само че тяхната основна задача е да изпълняват поетите задължения към Кайзерова Германия. Затово много хора смятат Скоропадски за марионетка на кайзера. През 1918 година, когато в Германия кайзерът е свален, Скоропадски се отказва от властта. И поддръжниците на държавната независимост на Украйна са принудени да търсят други пътища.
ДВ: Брест-Литовският договор просъществува само няколко месеца. Важно историческо събитие ли е той или незначителна страница в историята?
Мартин Ауст: Мисля, че Брест-Литовският договор все пак е значително събитие, защото ни позволява да си представим, какво би станало, ако Германия беше спечелила войната. В договора се говори за бъдещата независимост на регионите, които по-рано са принадлежали към царска Русия. Но в действителност става дума за колониалната зависимост на тези страни от Германия. Това е един много подтискащ договор и то не само по отношение на Съветска Русия. От гледна точка на Латвия, Литва и Естония например, е цяло щастие, че Брест-Литовският мирен договор много скоро се превръща просто в лист хартия.