Сутринта на 07.03.2018г., българското общество бе "почерпено" с поредна порция "УПРАВЛЕНСКИ ТАЛАНТ" от екрана на българската телевизия.
КАРТИНАТА БЕ ПОТРЕСАВАЩА!
Трудно ми е да определя кое точно преобладаваше в тази политическа изява....
Това коментира в профила си във „Фейсбук“ адвокатът Владимир Шейтанов.
Безсилен съм да поема подобни огромни дози на управленски умения и дарби...
По-лошото обаче е, че и България вече рядко реагира. Загубила е имунната си система.
Ще си спестя усилията и няма да анализирам разтърсващото изказване на един български вицепремиер за патриарха на Руската православна църква.
Тук обикновените думи са безсилни.
Ще се огранича до правната оценка:
Публично изказване на вицепремиер, съдържащо толкова многобройни обидни квалификации и опозоряващи твърдения, които не могат да бъдат доказани пред съд, против когото и да е, да не говорим - против главата на Руската православна църква, за действия в изпълнение на официални държавнически прерогативи, представляват квалифициран състав на деяние по чл.147 и чл.148 от НК на Република България.
От гледна точка на международното право, това е изключително грубо нарушение на принципа на международната вежливост.
Нанесена е обида на официален гост, държавник от изключително висок ранг.
Това е непростима грубост. Държава, която уважава себе си и собствените си граждани, която е доказала, че е готова да заплати всяка цена, за да защити своето национално достойнство, която се възпитава под звуците на "Ленинградска симфония" и "Вставай, страна огромная", такава държава няма да преглътне подобна позорна проява.
Българското правителство ще получи протестна вербална нота от Руската федерация. В нотата ще бъде взето отношение. Поведението на българския вицепремиер ще бъде квалифицирано най-вероятно като грубо неуважение, нарушаване на принципите и нормите на международното право.
Не бих се учудил, ако действията на вицепремиера бъдат квалифицирани като открито неприятелски акт.
А може би вербалната нота вече е получена ...
Сигурен съм, че Руската федерация ще поиска официално извинение от българското правителство.
И България ще трябва да го поднесе, точно така както го поднесе Реджеб Ердоган за сваления руски военен самолет преди няколко години.
Последиците ще бъдат сериозни, да не кажа катастрофални за двустранните отношения.
Виновникът ще слезе от власт, ще си отиде, където отиде Асен Мичковски..., Но последиците ще останат да тегнат на гърба на българския народ.
Всеки народ си отговорността за своите държавници и политици. Не само руският народ носи отговорност за Александър II - цар Освободител (наречен така и на паметника на пл. "Народно събрание"), но и българският народ ще носи отговорност за това, което беше наговорено по повод главата на Руската православна църква.
Тук лично извинение от страна на виновника не е достатъчно. Декларация на правителството, че се разграничава от действията на своя вицепремиер, също няма да бъде достатъчна.
В дипломацията има непростими неща.
Публичното неуважение и обиди от екрана на телевизията пред лицето на 7 млн. българи и още толкова в чужбина, и пред цялата телевизионна общност, не се прощава. Да не говорим, че не се забравя.
След първия подобен казус, когато въпросният вицепремиер обиди немския евродепутат, този нов случай представлява очевиден рецидив.
Република България няма друг полезен дипломатически ход, освен незабавна оставка на въпросното лице, заради уронване името и престижа на България, увреждане на двустранните отношения с Руската федерация (което неминуемо ще последва), за неизбежните негативни последици в политически, икономически и духовен аспект.
С подобен стил на управление, ние твърдо кандидатстваме за канавката на международните отношения.
Много се надявам това да бъде чуто от председателя на Съвета на Европейския съюз. Да се отнасяш вежливо към гостите на държавата е не само вековна традиция на българския народ, но и задължение по международния обичай (втория по сила регулатор в международните отношения).
Изхождайки от битието си на бивш български дипломат, на български юрист, на български гражданин, изхождайки от възпитанието си и не на последно място - от чувството си за национално достойнство, считам, че изходът е само един -
Уволнение!!!
Не желая, не приемам, отказвам,... Да изпитвам исторически срам като българин, заради подобен вицепремиер... И да нося отговорност за неговите грехове...
А те са доста тежки за носене.