Корупцията в България е ендемична, особено при реализиране на големи инфраструктурни проекти и в енергийния сектор.
Тази тревожна тенденция се отбелязва в годишния доклад на Държавния департамент за инвестиционния климат в страните по света.
От началото на 2018 година българското правителство открито обсъжда вероятността за прекратяване на дългосрочните си договори с два големи американски инвеститора, цитирайки необходимостта да се съобрази с регулаторните политики на ЕС.
Това отбелязват от Държавния департамент. Оттам все пак не пропускат да отбележат, че друга американска компания продължава да среща сериозни регулаторни и вероятно политически препятствия в опитите си да конкурира чужда компания с непоклатими позиции на българския енергиен пазар.
Същевременно чуждестранните инвеститори продължават да изразяват безпокойствие относно върховенството на закона в България, припомнят от САЩ.
Инвеститорите посочват други проблеми, възпрепятстващи инвестициите, като например непредсказуемост поради чести регулаторни и законодателни промени, бавни процеси в съдебната система и ограничено прилагане на правата върху интелектуалната собственост.
Държавният департамент публикува годишните си доклади за инвестиционния климат по света за 2018 година. В докладите България е описана като държава, считана от много инвеститори за привлекателна инвестиционна дестинация, която предоставя на новите инвеститори държавни стимули. Докладите отбелязват растежа в икономически сектори като разработване на софтуер, бизнес аутсорсинг и услуги за техническа поддръжка, като същевременно отбелязва, че ИТ и бекофис аутсорсинг секторите са привлекли много американски и други чуждестранни компании в България.
Недостигът на квалифицирана работна ръка, дължащ се на миграцията и застаряването на населението, става все по-осезаем и повишава разходите за труд в избраните сектори, се отбелязва в доклада.
Икономиката на България е нараснала с 3,5% през 2017 г., водена от износа и вътрешното потребление. Официалната безработица е под 6%, което е близо до нивото на пълна заетост. Недостигът на квалифицирана работна ръка в много сектори доведе до ръст на заплатите. Това предизвика умерена инфлация, с което се сложи край на дефлационна тенденция. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) продължиха да намаляват в сравнение с нивата отпреди кризата и след първоначалния бум на оптимизъм след влизането на България в ЕС през 2007 г. Структурните фондове от Европейския съюз помогнаха за устойчив растеж и запълване на пропуските, намаляващите инвестиции от чужбина, отбелязват от Държавния департамент.