Войната в Сирия вече навлезе в решаващия си етап. На официалните власти им остана само да освободят от терористите и поддържащите ги интервенти Идлиб и ще могат да говорят за реална победа в многогодишния изморителен военен конфликт, Но именно Идлиб стана препъни-камък, който не позволява да се постави точка на сирийската кампания, пише в анализ на руския военен портал „Военное обозрение“, представен без редакторска намеса от Агенция „Фокус“.
Турската армия се концентрира в пограничните региони. Франция отправи към Сирия свой военен кораб. Американците увеличават присъствието на кораби от военноморския си флот (ВМФ) край бреговете на Сирия. НАТО целенасочено увеличава военноморската си групировка в източната част на Средиземно море.
Да не би всичко това да е за удържането на контрола на прозападните терористи върху Идлиб? Или работата не опира само до Идлиб? Много интересно мнение по този повод бе изказано в турския вестник „Йени Шафак“. Турските журналисти считат, че нагнетяването на напрежението около последния бастион на екстремистите в Сирия се използва за подготвянето на бъдеща война „всички срещу всички“, която скоро ще започне в Източното Средиземноморие за контрол над запасите от природен газ, в сравнение с която сирийската кампания ще изглежда като детска игра.
Действително, по някои данни, източната част на Средиземно море може да се окаже хранилище на третите по големина запаси на „синьо гориво“ в света. Това мнение се оформи, след като през 2001 година Израел откри находище с обем от 200 милиарда куб. м., на което даде името „Тамар“. През 2009-а година край ливанското крайбрежие американците също откриха голямо находище на природен газ. През 2010 година отново провървя на Израел с находището „Левиатан“, където се твърди, че има 450 милиарда кубика.
През 2011 година късметът се усмихна и на киприотите с „Афродита“, където, според изчисленията, има 170 млрд. куб. м. През 2015 година и на Египет, чието находище „Зохр“ се оказа с дебит 850 млрд. куб. м. Даже и Сирия планира да проведе сондажи в своя шелф, възможно, с участието на руски компании. В началото на тази година Русия и Дамаск подписаха споразумение за сътрудничество в сферата на енергетичните проекти.
Много големи компании на сериозно се заинтересуваха от разработването на нефтегазовите шелфове в непосредствена близост до Европа и нейните потребители. Но проблемът е в това, че близкоизточните страни си оспорват правото над толкова апетитни хапки, Например, Израел претендира за ливанския шелф, където може да има от порядъка на 700 млрд. куб. м. „синьо гориво“.
С разрешение на Република Кипър, работа в неговата Изключителна икономическа зона започна компанията Exxon Mobil, но Анкара също претендира за това находище, доколкото стои зад гърба на непризнатата Турска република Северен Кипър. „Островът на Афродита“ рискува отново да стане огнище на напрежение. На негова територия са разположени военни бази на Великобритания, там искат да имат присъствие и САЩ и Франция. Навремето Републиката предлагаше даже и на Москва да открие своя база на острова, но тя не се възползва от предложението. Турция също увеличава своето военно присъствие в източната част на Средиземно море и през февруари турците не се притесниха да изгонят италиански сондажен кораб.
Ако ситуацията се разглежда под този ъгъл, напълно справедливо изглежда следното твърдение на вестник „Йени Шафак“.
„Ако някъде бъдат намерени енергийни ресурси, започва въртенето на саби. В Източното Средиземноморие вместо саби има военни кораби на много страни“.
Към днешна дата засега няма пълни основания да се смятат запасите от газ в Средиземно море трети по големина в света. Тези данни изискват сериозна проверка, с което и се занимават в момента заинтересуваните страни. А засега концентрацията на военноморски сили от всички тези играчи в региона постепенно се увеличава. За всеки случай.
Превод и редакция: Иван Христов