След проблемната 2024-та, къде е Турция през 2025-та

Нямаме редовно правителство. Политическата криза е налице. За икономическата се говори под сурдинка. Като цяло, видно е, че геополитическите промени не са ни ясни. Стремежът е да не се показва тревога. Да не „плашим народа”. Но е очевидно, че времето няма да стигне за „обръщане на палачинката”.

Толкова са динамични събитията на международната сцена, че дори се чува отчетливо скърцането на зъбчатите колела на политическата машина на 2025 година. В тази връзка разбираеми са причините защо случващото се при големия ни съсед, Турция, не трябва да се пренебрегва. Там анализите за ключовите събития през 2024 година и какво ще става през новата 2025 година са в разгара.

Най-често се отчита, че победата на опозиционната НРП, народнорепубликанска партия, на местните избори през 2024 и изненадващите инициативи на лидера Бахчели на коалиционния съюзник на управляващите от ПСР, партия на справедливостта и развитието, са водещите събития. Първото шестмесечие на 2024г бе белязано от голямата победа на опозиционната НРП на местните избори, проведени на 31 март. След 47 години това бе използвано като повод НРП да се обяви за „първа партия в Турция”. Заваляха въпроси дали това е знак, че управляващите от ПСР губят властта си. НРП години наред печелеше районите около Егейско море и Турска Тракия, но през 2024 г. вече управлява на местно ниво градове от Анадола, че дори и в Турски Кюрдистан, както вече го наричат.

Големите градове на Турция са в ръцете на НРП, начело с Истанбул, Анкара и Измир. Изненада, която доведе до значителна промяна на баланса на силите във вътрешнополитически план. ПСР стана втора сила след 22 години на власт и при един и същ лидер- Ердоган. А кюрдите, турски граждани, които са около 20% от населението на Истанбул, допринесоха съществено за победата на кмета на мегаполиса Имамоолу.

Другите сътресения във вътрешен план бе неуспехът на Добрата партия с лидер Мерал Акшенер да има успех на местните избори. Това, нормално, задълбочи конфликтите вътре в партията. Акшенер пое отговорността и подаде оставка като председател. Така депутатите в Меджлиса на Добрата партия от 43 станаха 30 на брой. Една среща на Акшенер с Ердоган породи бурни дебати, както в самата партия, така и сред турската общественост. От НРП дори казаха, че „тя се оказа сътрудник”. Нищо ново в практиката на Ердоган, разбира се. Но е факт, че след местните избори отношенията мужду управляващи и опозиция в Турция се смекчиха за известно време.

Ердоган организира среща с новия лидер на НРП, Йозгур Йозгел, който замени дългогодишния председател Калъчдароолу. След доста съпротива от страна на стария лидер. Ердоган явно е бил принуден да направи стъпка за успокояване на политическата атмосфера в Турция след загубата на местните избори. Но „смекчаването” бързо бе загърбено. Особено при откриването на новата законодателна година на Меджлиса. И идеите на Ердоган за промяна в конституцията и някои закони в полза на управляващите.

Опозицията настръхна и когато по инициатива на Бахчели, ПНД, бяха извършени „политики на попечителите” т.е. назначени представители на управляващите като попечители в общини като Хаккари, Мардин, Тунджели и др, на мястото на местни кметове, които са спечелили изборите. Повечето общини са в кюрдските райони и това създаде условия за напрежения на всички нива.

През втората половина на 2024 г политическият баланс си дойде на мястото. Още повече, че Бахчели, председател на коалиционната Партия на националистическото действие, ПНД, отправи изненадващ за някои призив към лидера на ПКК, Абдуллах Йоджелан да говори пред Меджлиса, парламента, но ако се съгласи да разпусне ПКК. Без да се отчита, че самият Йоджелан, който е в затвора Имралъ от 25 години с доживотна присъда отдавна не контролира ПКК. Но изявленията на Бахчели изведоха на преден план противоречията по въпроса между ПСР и ПНД.

Все пак представители на прокюрдската партия в Меджиса, ДПН, демократична партия на народите, са посетили Йоджелан в затвора на 28 декември. Това са Булдан и Сири Сюрейя Ендер. Чакат се изявления от страна на Йоджелан, но остава въпросът дали това има нещо общо със ситуацията в Сирия по отношение на сирийските кюрди. Там ПКК и военната организация на сирийските кюрди, YPG, имат общи действия и цели. И да не се забравя, че Ердоган принуди сам преди време ПКК да се изнесе към Сирия. Целта явно бе да се решат, макар и временно, проблемите, които има в Турция с т.н. кюрдски въпрос.

Но събитията в Сирия наистина се превърнаха в политическо предимство за Ердоган и управляващите от ПСР. Превземането на властта в Дамаск от страна на подкрепяната от Ердоган Хайят Тахрир аш-Шам групировка всъщност укрепи управляващата в Турция ПСР. А очакваното посещение на Ердоган в Дамаск, началото на 2025г, несъмнено може да затвърди външнополитическото влияние на правителството в Турция. Това ще направи възможно по-лесно да се постави на дневен ред въпроса с промени в конституцията. Без да се изоставя президентската правителствена система, разбира се.

Предвиждат се някакви промени като ограничаване на броя на вицепрезидентите и преназначаване на тези, които са напуснали министерските си постове. Самият Ердоган вече заяви, че след местните избори е „необходима цялостна промяна в управляващата ПСР”. Очаква се това да стане на 8-мия редовен конгрес през м.май. Щели да се обновяват парламентарната група и кабинетът.

По този начин може да се окаже, че 2025г година ще е година на големи промени в турската политика. А това несъмнено ще окаже влияние и върху социалната структура. Също и в отношенията между управляващи и опозиция. Без да се пропуска от поглед случващото се в Сирия. Там играчите са толкова много, че Турция едва ли може да очаква да е единственото лице за контрол и организация на управлението в Дамаск. Още повече, че Шараа, бивш Джоулани, вече се срещна с група християнски лидери в столицата на Сирия. В групата са били представители на православната, католическа, арменската, сирийската и протестантска църкви, а Шараа е обещал „да защитава правата на малцинствата и да осигури приобщаващо управление в цялата страна”.

Дали това зависи само от него е друг въпрос. Но на срещата Шараа се е явил в костюм и с вратовръзка. В интервю пред „Ал Арабия” той заявява, че „операциите за отмъщение в цялата страна са били по-малко от очакваното”. Допълва, че въпреки дълбоките разделения по времето на Асад сирийците продължават да живеят в хармония помежду си. Дали това са просто розови очила за случващото се в Сирия не е ясно. Близкото бъдеще ще покаже. Засега всички играчи са в очакване и в напрежение, за да не се разрази нов конфликт. На фона на покана от страна на Риад новият външен министър във временното правителство в Дамаск, Есаад Хасан Шейбани, да посети Саудитска Арабия.

Поканата е приета „с удоволствие”. За него това било „чест”.Първо задгранично посещение, а това е сериозен сигнал. Особено за Анкара. Там не се посреща с възторг. А и на всичкото отгоре представители на ПКК, в лицето на Сирийските демократични сили, и ХТС, са се срещнали в Дамаск с Шараа. Обсъждали се въпроси за „сигурността и бъдещето на т.н. Автономна администрация на Рожава”. Била първа стъпка за формиране на основа за диалог. А по-рано Шараа заяви, че ПКК /YPG ще бъдат интегрирани в сирийското министерство на отбраната.

В Анкара косите на управляващите са се изправили. Не е ясно къде е Турция в тези процеси. Защото Ердоган вече бе заявил, че „кюрдите или ще оставят оръжието, или ще бъдат погребани на сирийска земя”. И по границата подрънкват оръжията на турска войска в очакване на нова офанзива на сирийска земя. Зависи дали заканите във Вашингтон от страна и на двете основни партии, републиканци и демократи, се приведат в изпълнение и се наложат санкции на Турция заради военна операция срещу кюрдите в Сирия. Те са съюзник на САЩ в Сирия и охраняват петролните сирийски полета, където са настанени американски войници.

А и броят им в страната е удвоен през последната седмица. Нищо общо с обещанията на Тръмп в предизборната кампания, че ще изтегли САЩ от Сирия. Оказва се, че стратегически е нецелесъобразно. Това е Близък изток, а Сирия е ключ към региона. Както се казва, предстои да се наблюдава.