За повечето наблюдатели в Брюксел започналото плавно оттегляне на Меркел от властта не е изненада. Заради вътрешните спорове в собственото ѝ коалиционно правителство тя все по-трудно успява да прокара своите решения - не само в Германия, а и на европейско равнище. Но всичко започна още преди три години: бежанската политика на Меркел от времето на голямата криза през 2015 даде силен тласък на популистките движения в Европа, а германската канцлерка така и не успя да се наложи с искането си за повече европейска солидарност в миграционната политика и задължително разпределяне на бежанците по квоти. Неслучайно порталът „Политико“ предсказа залеза на Меркел още през лятото - много преди изборите в Бавария и в Хесен, на които управляващите партии в Германия претърпяха тежко поражение.
"Мнозина ще се зарадват"
В Полша, в Унгария или в Италия няма да пролеят и сълза, когато един ден Меркел се оттегли от политическата сцена. Мнозина политици от кризисни страни като Гърция, Кипър, Португалия, Испания, Ирландия, а сега и Италия, смятат, че Меркел е изиграла фатална роля по време на усилията за преодоляване на кризата. Обвиняват я главно заради нейната твърде рестриктивна политика, ориентирана предимно към строги икономии.
"Разбира се, че Европа може и без Меркел. И разбира се, че винаги ще има страни и правителства в ЕС, които не са особено доволни от начина, по който канцлерката се изявява в своята водеща роля. Затова ще има достатъчно хора, не само в Източна, а и в Южна Европа, които много ще се зарадват, когато един ден Меркел си отиде", казва Янис Емануилидис, ръководител на мозъчния тръст "European Policy Centre". Но добавя, че въпреки всичко в повечето държави от ЕС високо уважават Меркел - най-малкото поради факта, че тя притежава най-много управленчески опит сред всички останали правителствени ръководители. Според Емануилидис, в Европа ценят и това, че в днешните несигурни времена ръководената от Меркел Германия се отличаваше с особена стабилност и спокойствие. Затова за мнозина в Брюксел навярно ще бъде доста трудно да свикнат с мисълта, че след 13 години сътрудничество с Меркел в бъдеще ще си имат работа с друг германски политик. Емануилидис обаче не се съмнява, че предаването на властта в Германия ще премине без сътресения.
А в Европа междувременно трябва да се взимат важни решения - за миграцията, Брекзита, реформата на еврозоната. Решения, които се отлагат от месеци - включително и поради отслабените позиции на Меркел, която е толкова заета със спасяването на коалицията в Берлин, че почти не ѝ остават време и сили за острите проблеми в ЕС. С обявеното от нея намерение да се откаже от лидерския пост в ХДС, а през 2021 и от канцлерството, Меркел допълнително отслаби властовите си позиции в Европа.
Европа скоро без Меркел? Макрон се нуждае от нов партньор
Слизането на Меркел от европейската сцена навярно никак няма да зарадва френския президент Еманюел Макрон, който се надяваше с помощта на „добрата си приятелка Ангела" да задвижи своя план за реформи на валутния съюз. "За Макрон със сигурност ще настъпи период на известна несигурност", казва експертът по европейска политика Янис Емануилидис и добавя: "От друга страна се видя, че канцлерката и ръководената от нея широка коалиция в Берлин почти изцяло игнорираха предложенията от Париж. Затова въпросът сега е как ще се развият нещата, след като Меркел предаде канцлерския пост. Това би могло да разкрие нови шансове пред Макрон".
Из кулоарите в Брюксел отдавна и упорито се върти един слух - че след края на канцлерския си мандат Меркел възнамерява да заеме висок политически пост в ЕС. Но току-що дойде опровержението - германската канцлерка категорично заяви, че няма никакво намерение да тръгва по този път. Мнозина наблюдатели предполагаха, че Меркел може да се премести от Берлин в Брюксел - като председател на Еврокомисията или като президент на Европейския съвет. И двата поста се овакантяват след около година.