Заради отсъствията на ПГ на „БСП за Българя“ ехото от скандалите по Изборния кодекс отекна в предложения за промяна в правилника за работата на Народното събрание и в засилващо се напрежение между ГЕРБ и БСП. Как ще завърши? Очакваме прогнозата на политолога Мария Пиргова.
Г-жо Пиргова, постави ли официално началото на предизборния маратон сагата около промените в Изборния кодекс?
Мария Пиргова: Мисля, че партиите нямат все повече ориентация за това, че действително те поставиха проблема за предсрочни избори по този начин. ГЕРБ направи сериозна политическа грешка, като реши да променя Изборния кодекс в посока на ограничаване действително на свободата и доверието в изборите. Най-вече доверието, защото знаем, че доверието в изборите е крайно ниско, доверието в Народното събрание е 8%. Това вече не са институции, не са демократични процедури, каквито би трябвало да има. И още една крачка, която ГЕРБ направиха: че не могат да се обжалват определени ситуации, че в секционните комисии трябваше да се взимат решения с половината представители, че няма да има втори протокол, да не говорим за преференциите и така нататък. Тази крачка беше крайно погрешна.
БСП реагира нормално, като напусна. ГЕРБ направи крачка назад, което никак не говори за сила на тази партия, говори за пълно объркване, пълно разминаване между двамата лидери. Защото вече Цветанов прави, каквото си иска, когато Борисов го няма, и Борисов прави каквото си иска, когато се върне. Това представлява в момента ГЕРБ. Сега вече нещата се оплитат, в четвъртък вече се стигна до много неприятно дребнотемие и от страна на ГЕРБ, и от страна на БСП. Така че партиите се заплитат в предизборна кампания, която според мен поради грешки, поради глупост, поради крайно откъсване от хората ще доведе най-вероятно и до политическа криза.
А, доц. Пиргова, какво ще предприеме БСП? Все пак те не могат само да обикалят през следващите месеци България?
Мария Пиргова: Според мен БСП трябва да поиска вот на недоверие и да се върне в Парламента и толкова. Ако БСП не се върне скоро в Парламента, подават се знаци, че БСП отива на предсрочни избори, което не виждам от друга страна да е точно така. БСП има също непоследователно поведение.
Предсрочните избори няма как да се случат технологично. Коалицията си управлява.
Мария Пиргова: Винаги има как да се случат технологично, винаги. Ние имаме Конституция, имаме президент, имаме разписана процедура за предсрочни избори, служебно правителство, независимо от графика на Европейски, местни или прочие избори. А демократичните процедури могат да си вървят в рамките на Конституцията, ако БСП продължи да оказва натиск, ако БСП иска да върви на тези избори, но не е последователно поведението на ръководството на БСП в това отношение. Колебаят се. Ако са извън Парламента, то тогава трябва да радикализират политическото си поведение. Така е написано, иначе губят. Те вместо да го радикализират, се хващат за правилника. Защо стоят извън Парламента става вече неясно, ако не искат избори. Тоест, има политически правила, които трябва да се следват.
Примерно, за чужди инвеститори, за посолства поведението на БСП – да излезе най-голямата политическа сила от Парламента – означава предсрочни избори – нищо друго, така го разчитат в целия свят, който ползва тази демократична система на смяна на властта или мандатността във властта и изборите. Това е. А в момента ние даваме едни знаци, объркваме всички, те отдавна не ни вярват, те не вярват както на ГЕРБ, така и на други партии. Отвън в България не виждат политически субекти, с които да се прави политика. Нашите политически субекти са емоционални, правят ту вярна стъпка, ту грешна стъпка, но то дали ще излезе вярна, или грешна – това не е стратегически предвидено от самото ръководство, което няма професионален капацитет. Говоря и за ГЕРБ, и за БСП, за съжаление. В тази обстановка десницата я няма, тя е извън България, тя е крайно немощна, съсипана от г-жа Фандъкова в София, от Иван Тотев в Пловдив. И в големите градове няма десница. Така че хората остават в състояние на безтегловност.
В това състояние на безтегловност БСП все пак какво може да предприеме, какви трябва да бъдат ходовете ѝ?
Мария Пиргова: Ходовете са според мен два. Или вървиш към радикално искане на предсрочни избори, което означава да напуснеш не само Парламента, но и въобще от улицата да поискаш предсрочни избори, заедно с хората, които са на улицата. Вторият ход е, ако искат да няма избори, да предприемат вот на недоверие и да се върнат в Парламента, за да го отиграят там. Но това не трябва да се бави като политически избор. Тези решения не трябва да се бавят, защото всяко забавяне отива в някаква си премия по правилника. И почват едни подробности: ама ще получаваме заплати, ама няма да получаваме заплати, ама да си намалим заплатите. Чакайте! Хората са в безкрайно отчаяние, няма медицинско обслужване, няма живот вече извън София, извън големите градове. Просто няма живот, държавата е съсипана, а вие си играете на „ще получаваме, няма да получаваме от 50 лева плюс на 50 лева минус“. Това е вече игра с електората, която не дава добри резултати, няма да даде добри резултати. И той, електоратът, няма да я прости.
Какви ще бъдат репутационните щети в резултат на тези скандали и на играта с електората?
Мария Пиргова: Репутационните щети? Ако не се предприемат действия в една или друга посока радикално за избори или по-нерадикално решение с вот на недоверие, при което ще накарат примерно ДПС да подкрепи ГЕРБ, а те се отричат от ГЕРБ – но ще ги накарат да предприемат някаква стъпка. Такова висящо положение е недопустимо. Това е удар върху БСП. ГЕРБ нанесе един удар с опит за промяна на Избирателния кодекс и с обратната позиция на Борисов, който се върна от чужбина и така наложи екстремно волята си пак над всички, пак върху целия парламент и пак върху парламентарната група. ГЕРБ си нанесе едни щети. Сега БСП е на път също да си нанесе други щети, от което държавата като цяло страшно много губи. В тази политическа безпътица никой икономически субект или човек предприемач или нормален гражданин не може да се ориентира.
Виждате ли стратегическа цел в напускането на Парламента от БСП или е въпрос на тактика?
Мария Пиргова: Те не показват стратегическа цел, защото говорят по абсолютно дребни теми. Стратегическата цел може да са предсрочни избори, стратегическата цел могат да са Евроизборите, но да говориш за кой какво станало с кмета във Видин, защото еди-какво си, еди-защо си за 50 лева и така нататък това дори не са и тактически цели. Това е безпътица, тоест БСП казва: „Не знам какво да кажа, нямам ход.“ Но ход лесно се предприема – събираш си депутатите, пускаш вот на недоверие и толкова. Имаш 80 души парламентарна група, БСП има възможности за парламентарно въздействие, има възможност и за радикално действие, ако прецени, че отива на предсрочни избори, тъй като ГЕРБ прекалиха в играта със страха, в играта с корупцията, ГЕРБ са на последно ниво на възможностите си, които никак не са добри за държавата. Корупцията е до откат, страхът е до откат, полицейщината е до откат през НАП и икономическа полиция и така нататък.
Най-вече през НАП, защото виждаме как и градската десница е унищожена от НАП. Г-жа Фандъкова не може да направи улица „Граф Игнатиев“, там фалира градската десница, градската десница мълчи от страх от НАП – давам просто един пример. Къде е старото СДС да види, че собственик до собственик на „Граф Игнатиев“ фалираха заради ГЕРБ? И не се обаждат. Къде са? Тоест, много, много икономически щети понасяме и не само икономически, но и като хора, защото по селата няма аптеки, няма медицинско обслужване, няма живот. Смъртността е много висока, интелигенцията никаква я няма – изпокрита е по неправителствени организации. Крайно, крайно неприятно положение за страна, въпреки че сме в Европейски съюз, имаме съюзници, в НАТО сме, имаме чадъри за по-добра политика, за по-добър живот, но не го правим. Сами на себе си вредим като понижаваме качеството си на живот с всеки изминал ден.
Какво е обяснението ви? Защо не можем да го направим?
Мария Пиргова: Смятам, че има и много традиционни фактори, но на едно от първите места поставям ролята на интелигенцията, която отново в много отношения е в служба на чужди интереси, бедна, продаваща се. Българският народ няма водач. С политика се занимават хора, които нямат никакви умения, защото политиката е, казват много хора, неблагодарна работа, да не кажем мръсна работа. И след като хората останаха без водач, партиите са без никакъв авторитет, Парламентът е на 8% доверие – това означава ликвидирана политическа парламентарна система. Това означава. 8% доверие в Парламента означават, че нито един от политическите водачи на Парламента не е легитимен. Толкова. Какво чакаме още? Легитимността минава през избори, някой трябва да ги направи. Това са по-интелигентните хора, които да кажат та ГЕРБ, че 10 година стигат, дайте да сменим нещата, после да видим другите докъде ще стигнат, после пак да ги сменим, ако трябва, и да вървим в крак с този цивилизационен избор, който сме направили.
Какво оголиха скандалите и резонансът им около Изборният кодекс? Какво се показва зад тях?
Мария Пиргова: Оголиха това, че партиите са крайно непрофесионални, крайно загубени в юридическата материя. Това означават тези промени, които ГЕРБ поиска в Избирателния кодекс, начело с г-н Данаил Кирилов, който е техният юридически гений. Те означават, че си зле с материята, че не виждаш, точно какво ще предизвикаш. Заедно с Цветан Цветанов и г-н Кирилов двамата предизвикаха абсолютно ненужна буря за ГЕРБ, оголиха неспособността да се управлява страхът заради това, че ще загубят изборите. И отново се обърнаха към търсенето на служебна победа, търсенето на купуване на гласове.
Ето, сега чета за опрощаване на дългове на цигански общности в големи градове, специално в Пловдив – какво е това, къде отиваме? От друга страна, фашизоидни предложения на един вицепремиер – г-н Каракачанов. Фашизоидни по отношение на циганските общности, фашизоидни изказвания, когато стана неприятността във Войводиново, трагедията да кажем там с пребит човек. Но това са изказвания на политик и държавник, който вече след като ги е направил, той е нелегитимен, той трябва да си е отишъл. А той стои. Разбирате ли, докъде стигаме. И стигаме дотам, че парламентът ще си работи сам, гражданите ще живеят без представителство.
И докога така, доц. Пиргова?
Мария Пиргова: Докато някой голям проблем, не дай Боже, вътрешен или външен, не дай Боже, ни накара да се освестим. Или пък дойдат малко по-младите хора, които искат да направят от България държава, които ще искат като държава да участват в преговори, в международни институции в Брюксел, в Давос, в Москва, в Истанбул, или където и да било, но млади хора, които ще искат да са политически субекти. Това, което имаме сега, то е безсубектно, то е нещо като аморфна политическа класа, която се е забъркала сама в себе си.