От председател на совхоз до президент и авторитарен "баща на народа" - Александър Лукашенко управлява вече от 25 години насам. Но най-голямото предизвикателство тепърва му предстои.
Той вече е номер едно. След като президентът на Казахстан Нурсултан Назърбаев се оттегли през март, несменяемият лидер на Беларус Александър Лукашенко вече е най-дълго управлявалият държавен глава в постсъветското пространство. 64-годишният самодържец празнува юбилей - 25 години начело на държавата.
„Бащата на народа“
Лукашенко, който е бивш председател на совхоз, на 10 юли 1994 година беше избран за президент на Беларус. Това стана 3 години след като бившата съветска република, граничеща с ЕС, получи независимост. В началото Лукашенко все още гальовно беше наричан от сънародниците си "батька" (бащица). И до днес той остава верен на своя „бащински“ стил на управление. Грижи се дори за това кравите да не са прекалено мръсни и да имат достатъчно храна. Такъв си е Лукашенко. През март той посети едно земеделско стопанство и незабавно уволни няколко държавни служители, вкл. земеделския министър, заради лошите условия, в които се отглеждали животните.
Често ще чуете, че Лукашенко е успял да направи от своята държава с 10 милионно население един „миниатюрен Съветски съюз". Сравнително успешно развиващите се промишленост и селско стопанство се ползват с държавна подкрепа и извличат ползи от политическата обвързаност на страната с Русия. Но Русия обича да използва тази зависимост и като инструмент за натиск. Пример за това са наложените от Москва ограничения за вноса на млечни продукти от Беларус.
Към тъмните страни на неговото управление трябва да причислим строгия едноличен авторитарен режим на Лукашенко. Властта му се крепи на тайната служба КГБ, която в Беларус все още се нарича така, както по времето на СССР. С помощта на референдум той промени конституцията и редица закони, за да заздрави властта си и да може да бъде преизбиран до безкрайност. Парламентът беше отслабен, либералната опозиция - задушена, а върху медиите беше наложена цензура. Част от лидерите на опозицията изчезнаха безследно, а протестите бяха потушени.
Валерий Карбалевич, политолог и автор на биографична книга за Лукашенко, посочва две причини за възникването на авторитарния режим в Беларус: "От една страна Лукашенко беше жаден за власт и не желаеше да търпи никакви ограничения в това отношение, а от друга - обществото изпитваше носталгия по строгия ред от времето на Съветския съюз", казва той за ДВ. На запад гледаха на Лукашенко като на "последния диктатор в Европа". Срещу него и неговото обкръжение ЕС наложи санкции.
Сближаване със Запада след 2014
Това обаче се промени – особено след като Русия поведе военни действия срещу Източна Украйна през 2014 година. В този конфликт Лукашенко зае неутрална позиция, с което си спечели международен престиж - благодарение и на това, че преговорите за примирие в Източна Украйна се проведоха в белоруската столица Минск. Освен това президентът освободи част от опозиционните лидери и така откри пътя за отмяната на санкциите на ЕС, което се случи през 2016 година. Наблюдатели обаче твърдят, че Беларус все пак не е демократична държава. По данни на специалния представител на ООН за правата на човека, в Беларус редовно се нарушават човешките права.
Повторното сближаване на Беларус със Запада достигна своята връхна точка през февруари 2019: Лукашенко беше поканен да участва в Мюнхенската конференция по сигурността, но участието му беше отказано в последния момент и то след срещата му с руския президент Владимир Путин. Това подхрани слуховете, че отказът на Лукашенко е дошъл по нареждане от Москва.
Нарастващ натиск от Русия
Лукашенко винаги е поддържал много близки отношения с Русия. През 1997 година той дори създаде една обща държава между Русия и Беларус – това стана още по времето на Борис Елцин. Де факто, съюзът просъществува само на хартия. Беларус беше и сред съоснователите на Евразийския икономически съюз - един от любимите проекти на Путин, целящ реинтеграцията на бившите съветски републики.
Напоследък обаче Москва засили значително натиска си над Лукашенко с цел да го обвърже по-тясно с Русия. Променената икономическа политика на Кремъл вече не дава на Беларус възможност да извлича големи ползи от руския петрол, неговата по-нататъшна преработка и от продажбите на суровината на Запад. Имаше и спекулации, че Кремъл е решил да съживи проекта за съвместна държава на Русия и Беларус, за да даде възможност на Путин да бъде преизбран още веднъж. След два мандата като президент на Русия Путин повече не може да се кандидатира на изборите през 2024 година. Твърди се, че Лукашенко е отхвърлил този план, в случай, че наистина е съществувал такъв. Лидерът на Беларус напоследък критикува необичайно остро Русия, но избягва личните нападки срещу Путин.
На Лукашенко обаче тепърва му предстои да се сблъска с най-голямото предизвикателство: сбогуването с властта. Неотдавна той обяви, че следващите президентски избори в страната ще се проведат по план - през 2020 година. На тях той отново ще има право да се кандидатира. В биографичната си книга Валерий Карбалевич пише по този повод, че Лукашенко се е превърнал в "заложник" на системата, която сам е създал. "Той няма друг начин освен да се опита да остане на власт пожизнено", пише авторът. Неговото оттегляне неминуемо би довело до смяна на режима, защото е немислимо да се появи негов наследник.