Има хора без късмет, но има и такива, които сами не вярват на това което им се случва. Кристалина Георгиева е от вторите. Тя просто минава през годините и събитията, без да взима пряко участие в тях, но винаги успява да се качи на последния влак, да смени тротоара преди той да се пропука и да изпусне самолета, който се разбива, но без нея.
Това коментира във „Фейсбук“ Божидар Чеков.
Говори се, че е кръстена Сталинка. Това не е възможно, защото никой поп не би дал това име. Дъщеря на виден кадър от БКП, родена през годината на смъртта на Сталин, нейният баща без да я пита, вероятно я е записал, като Сталинка от преданост към "Бащата на народите". След разобличаването на Култа към личността, Сталинка бързо се преименува на Кристалина. Име което символично дава да се разбере, че е "кристално" чиста.
Студентка е във ВИИ "Карл Маркс", където учи икономика с очилата на Маркс и Енгелс. Продължава с някаква неясна научна дейност, съпроводена с научни титли, които са извън реалния икономически свят, докато не ѝ се отваря парашута през 1987 година, за околосветско пътешествие. Кристалина учи в Англия, Австралия, САЩ, СССР...
По това време никой не тръгва по света на държавни разноски, без препоръката на близък до Тодор Живков човек. Как се е отблагодарявала неуморната изследователка на кредиторите си, за парите с които е разполагала, не се говори никъде. По време на съдбоносната 1989 година Кристалина е в неизвестност. С натрупаните в различните университети познания, тя не взима никакво участие в кипящата българска декомунизация.
Появява се внезапно в Световната банка през 1993 година, където малко по късно отговаря за Русия. Това е началото на нейната изключително пресметлива международна кариера. Доброжелателни коментатори я определят като "успешен политик", без тя да се е представяла някога на избори.
Кристалина винаги е била само назначавана и никога избирана. През 2010 година, тя взима по спешност в Европейската комисия, мястото на обвинената в корупция Румяна Желева. Дава ѝ се поста на комисар по бедствията и хуманитарната помощ. Българското общество се надява на нейния благосклонен поглед, след наводненията при Харманли. Стотици животни загиват удавени. Кристалина пристига своевременно, но полива надеждите със студения душ на европейски счетоводител. След като си прави фотосесия с пострадали животновъди, тя заявява най-безсрамно, че бедствието не е достатъчно голямо за да бъде взето под внимание. Част от България е в бедствено положение.
Страната разполага с еврокомисар отговарящ за помощ на бедствените региони, но същият този комисар заявява на сънародниците си, че няма да получат нито стотинка.