Есен и други германски градове се опитват да се преборят с престъпните кланове, които са ги завладели. Но полицията е почти безпомощна - може само да контролира съмнителните заведения, в които се събират техните членове.
Полицаите от месеци се борят интензивно срещу престъпните кланове в Германия. Наред с Берлин и Бремен, засегнати от тях са предимно градове в Рурската област, а "столица на престъпните кланове" - както пише “Нойе Цюрхер Цайтунг” - е Есен. Маскирани специални части ежедневно обискират частни домове, заведения и фирми за наемане на автомобили, откъдето конфискуват оръжия, наркотици и пари в брой. Всекидневникът “Тагесцайтунг” допълва: освен с прояви на насилие, клановете се занимават с имуществени престъпления, измами, фалшификации,трафик и продажба на наркотици.
Членовете на престъпните групи работят в принципно законни фирми (автокъщи, служби за сигурност, ключарски магазини), но са там най-вече с цел измами, пране на пари или прикриване на други престъпни намерения. “Тагесцайтунг” посочва, че в Есен клановете защитават територията си особено явно и агресивно, а полицията и органите на реда се считат за “нашественици”. Само в провинция Северен Рейн-Вестфалия живеят около 100 такива семейства, гласят данните на Федералната криминална служба, цитирани от вестник “Нойе Цюрхер Цайтунг”. В Есен през последните три години властите са установили повече от 2 400 престъпления, извършени от турско-арабски кланове. В Северен Рейн-Вестфалия като цяло за същия период е имало 14 000 престъпления, за които са открити доказателства срещу приблизително 6 500 извършители, които се числят към тези среди.
По "криминогенните" места
“Нойе Цюрхер Цайтунг” отбелязва, че в Есен живеят около 600 000 души, нивото на безработицата е около 10 процента. Северната част на града има особено лоша слава и е обявена от полицията за “криминогенно място”. Следователно длъжностните лица имат право да проверяват хора и без конкретен повод. Тук живее и Хаким*, един от героите в репортажа на “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Всички се страхуват от него, защото смятат, че е свързан с редица вандалски прояви и престъпления в града. Той е от Сирия, но отдавна живее в Есен. След първоначалния си отказ да разговаря, Хаким се отпуска и споделя пред репортера на НЦЦ Йонас Херман, че преди е бил престъпник, но сега вече не е. Опитвайки се да започне редовна работа, той станал пазач на паркинг, но бил уволнен, след като нападнал журналистически екип, който снимал репортаж за клановете. От думите му не става ясно дали самият той е бил член на клан или не, но и той (както и останалите събеседници на Херман) обяснява, че властта на клановете е относително понятие и се дистанцира от техните действия.
Въпреки това, когато млади мъже с турски или арабски произход отварят заведения, които скоро след това затварят или сменят собственика си, полицейските служители задължително идват на проверка, пише в статията на НЦЦ. Есенската полиция има цял списък с подозрителни заведения в града, много от които са наргиле барове. Както и в други германски градове, възниква въпросът - кой всъщност посещава тези барове? Повечето от тях нямат добра клиентела. Според криминалната служба на Северен Рейн-Вестфалия, тези заведения трудно биха издържали икономически, ако редовно и законно си плащат данъците.
"Всичко е като в Третия райх"?
В един от многобройните наргиле барове в Есен Йонас Херман се среща с 46-годишния Хасан Ануар. Сириецът разказва, че три пъти се опитвал да развие собствен бизнес и три пъти фалирал. В момента няма работа и обвинява за това полицията. Тя претърсвала бара му толкова често, че накрая и последният клиент бил прогонен. Ануар живее в Германия от 25 години и се чувства "напълно интегриран“. Разказва, че в края на 90-те години е бил четири години в затвора, но сега е почтен гражданин и спазва закона. Той и неговите близки описват по-твърдата политика срещу клановете като расистка кампания, предизвикана от опасенията, свързани с "Алтернатива за Германия". Ануар споделя пред Херман: "Ние сме новите евреи, всичко е точно като в Третия райх”.
Ануар и неговите роднини са съгласни, че борбата срещу клановете заклеймява турско-арабската общност. Тяхната ненавист обаче е насочена не към полицията, а към политиците, които преследват мигрантите. Според тях престъпниците в крайна сметка са само жертви, пише още Йонас Херман.
По-нататък в статията той представя историята на клановете в Германия: голяма част от членовете им са кюрди, които произхождат от Турция, но впоследствие се заселват в Ливан. Когато през 70-те години там избухва гражданската война, част от тях емигрират в Германия и търсят убежище. Въпреки, че молбите на повечето не са одобрени, те не могат да бъдат депортирани, защото са без гражданство или без документи. А понеже разполагат само със “статут на мълчаливо толериране”, не им е позволено да работят.
Полицаите са почти безпомощни
Проблемът с престъпните кланове е известен на органите на реда в Германия от години, но доскоро политиците го игнорираха, тъй като съществуването на групировките не съвпадаше с визията им за мирно мултикултурно общество, пише още Херман. Нещата обаче се променят - след като престъпните кланове стават все по-арогантни.
Сега полицията и правосъдието разполагат с подкрепата на политиците и се опитват да въведат по-сериозни мерки срещу клановете. През 2018 г. шефът на полицията в Есен Франк Рихтер създаде специална организационна структура срещу клановата престъпност, което на практика означава повече обиски. Четири дни в седмицата на разположение на Рихтер е екип от сто служители, които проверяват съмнителните заведения - не могат да се противопоставят по друг начин на клановете. Програмите за превенция, предназначени за младите хора, свързани с клановете, тепърва се разработват. А депортациите са възможни само в отделни случаи, тъй като повечето от по-младите членове на клановете имат германско гражданство, завършва материала си за НЦЦ Йонас Херман. "Тагесцайтунг" от своя страна посочва, че в Есен двама специално назначени прокурори се занимават единствено и само с престъпните прояви на местните кланове.
*името е променено, за да се запази самоличността