Много от това, което се случва вътре и около страната ни пряко води до опасността от скорошно анексиране на Беларус от Русия и по-нататъшното ѝ превръщане в поредната безлична руска провинция. Налице са все повече и повече подобни опасности, коментира Всеволод Раневский от информационния сайт UDF.BY.
Така например, в наскоро представената от беларуското правителство на Лукашенко програма за интеграция между Беларус и Русия, която беше съгласувана от правителствата на двете държави, е бил решен основният въпрос, който дълго време е възпрепятствал подписването на въпросния документ – унифициране на принципа на продажба на енергийни суровини.
Познавайки добре Русия е трудно да се предположи, че тя би направила каквото и да било „отстъпка” безплатно – досегашния опит в сферата на търговските и енергийни войни не дава повод да се мисли така. Тогава защо го прави?
Независимост. Именно така могат да бъдат окачествени другите точки от въпросния документ – единна данъчна система и бюджетна политика, която между впрочем ще започне да се въвежда още от декември 2019 г. От 2020 г. ще започне унифициране на митническата и съдебна системи. Също така се прокрадва и идеята за обща валута на двете държави, макар Централните банки на Беларус и Руската федерация да не могат към момента да стигнат до общо решение, а е известно, че Лукашенко е привърженик на това. Така, че няма съмнение – единна валута ще има, и то не на най-добрите за нас (бел. ред. беларусите) условия.
Какво ще остане от независима Беларус в случай, че тази „пътна карта” се реализира? За момента за руснаците не е решен само един важен въпрос – армията. През юли, в „Деня на независимостта”, Лукашенко заяви, че не желае обединение на военния сектор. Само, че кой ще го пита – ще му направят „предложение, на което не може да откаже” и готово. Естествено, не сега. Сега е важно да не се „сплашва”, а поле – по време на унифициране на съдебната, митническата, данъчна и бюджетна политики на фона на единен руски емисионен център. Това е от просто по-просто. В самата Руска федерация подобни въпроси се решават без дари да се замислят: дали да дават или не пари на регионите в Москва се решава на база степен на тяхната „удолетвореност”.
И това не е никак преувеличено – в тези условия Беларус по статут не просто ще се превърне в поредния руски регион, но и дотиращ, тъй като значителна част от компаниите, които формират беларуския бюджет ще бъдат изкупени от Русия и присъединени към холдинги, които плащат данъци, разбира се на Москва. На нас ни остава само да се надяваме, че по някаква причина на Русия не са ѝ интересни част от компаниите, тъй като данъците, които плащат са нищожни.
Дълго ли ще просъществува Лукашенко в икономически зависимата държава, която е напълно „зависима” от руската нормативна база – въпросът е риторичен. Ще трябва да се пътува за пари до Москва и то без гаранция, че ще бъдат получени. Забелязвате ли, че в последно време въпросът за строителството в Беларус на база на въздушните сили на Руската федерация е свален от дневния ред. И действително, за какво им е база, като ще получат цяла Беларус?
Въпросната посока на движение на родината ни „на Изток” отлично се вижда от Запада. Един от основоположниците на берлинския интелектуален Център за либерална дейност – М. Бек заедно с бившия президент на фондация Хенрих Бел – Р. Фюкс, публикуваха материал със заглавие „Путин се хваща за Беларус”. В него пише: „Незабелязано за Запада Путин засилва влиянието си така, че да принуди Беларус към държавен съюз. Това би означавало край на беларуската независимост в Централна и Източна Европа”.
„Икономически независимата система е основният лост за Москва. До 10% от БВП на Беларус зависи от добрата воля на Кремъл. Тя включва евтиния петрол и газ, безмитен внос на селскостопански и промишлени стоки, а също така и кредитите, които позволяват на Лукашенко да поддържа status quo вътре в страната” се посочва още в материала.
На фона на всичко това, много показателно е, че малко след посещението на Н. Патрушев в Минск, Лукашенко заяви в интервю за украински журналист, където за пръв път направи паралел между конфликта в Донбас с кримския въпрос и дори предложи наши погранични служители (бел. ред. беларуски) да контролира украинско-руската граница. Най-неприятното в дадената ситуация е, че ключът към нея, по всичко личи, че е визитата на Патрушев – освен икономиката и признаците на държавността (данъци, бюджет, съд и митници) ние изпускаме още и външнополитическата си независимост и най-важното за какво – за отстъпка от цената на петрола, който като се съди по последните събития, все повече ще бъде замърсен с хлор.
Жалко, че ситуацията до голяма степен е „изпусната” и дори от действията на самия Лукашенко малко неща зависят.
Всеволод Раневский UDF.BY