Слава богу, българският футболен запалянко не е представителна извадка за целия народ. Футболът с просто един спорт, който обаче в България е силно преплетен с политиката, с олигархията и с други най-различни показателни модели за държавата. Така и ситуацията от футболния мач България - Англия премина отвъд спорта и стана национален въпрос.
Национален въпрос, по който масовата реакция само ни показа колко далеч сме все още от цивилизования свят. Добре, че от време на време в България идва някакво западно присъствие, та ни изкара дефектите, с които иначе си живеем чудесно, когато единственото, по което се равняваме, е нашето си ниво.
Какво имаме на практика? Един футболен мач, в който доказано е имало расистко и неуважително поведение от български фенове. Факт. Оттук нататък нормалното съзнание ще приеме този факт и ще започне да търси решаване на проблема. Обективни обстоятелства и пораждащи се след тях въпроси има достатъчно. Който редовно ходи по българските стадиони, знае, че расизмът и най-различните форми на дискриминация и агресия просто преливат по време на мачовете. Маймунски звуци, обиди на база регионален принцип, сексуална ориентация, ръст, тегло и т.н. Само че нито клубовете взимат мерки, нито БФС, нито полицията. Правим се, че всичко е наред. Страшното е, че то наистина е наред за нас, защото такива са ни стандартите. Негативите остават само за обижданите, ама тука е така, в джунглата по-силният печели. Ваш си е проблемът, ако не сте имал късмета да се родите с идеални пропорции.
Оттук нататък имаме тема за разсъждение номер 2. Какъв беше този сюжет в сектор Б? Група фенове, които всички знаят, че са проблемни, са допуснати на стадиона. Видът им е показателен, а единият дори носи блуза с надпис "No respect". Отправят нацистки поздрав, издават маймунски звуци, като през това време им става смешно, сякаш издавайки театралността на мероприятието. Къде е българската полиция, къде са стюардите, спрямо хора, за които и на малко дете ще му стане ясно, че нямат място на този мач, който е предшествен почти единствено и само от темата за очакван расизъм? След като необезпокоявано си свършват задачата, те най-демонстративно напускат стадиона. Отново сякаш със шпалир?! Не са ли това достатъчно интересни въпроси, върху които да помислим?
Явно не. Българският манталитет ни поведе към мигновено обединение. По цял ден псуваме системата, политиците, администрацията, съседа, шофьора, ноо бъзнат ли ни на тема "национално самочувствие" ставаме по-обединени отвсякога и дружно насочваме прашките към врага. Като племе. И нямаше да е толкова страшно, ако всичко това се случваше само в спортните среди. Където няколко спортни медии решиха да отвръщат на английската атака и така да се харесат на неособено интелигентната си аудитория. От тях разбрахме, че всъщност заглавията на английските медии били расистки, по техните стадиони имало еди колко си случая на расизъм, в метрото пък фенове на Челси не позволили на тъмнокож да се качи във влакчето. А за капак тези театрали, англичаните, ги пратили на психолог след расистките звуци, понеже видиш ли сигурно е много приятно да ти се случи. Ама то на племе за психология да му обясняваш е трудна работа. Така, де, господа, ок, и какво от това? Тези стъкмистики с какво помагат да решим нашите проблеми? Понеже живеем в перфектната държава, та стигнахме дотам англичаните да оправяме. Само че не те берат нашите ягоди и се молят за визи, нали така? Проблемът е, че пинчерите наизскочиха от най-различни места. Българинът се разгневи. Дотолкова, че замалко да счупи клавиатурата или да пукне монитора от активност. Изведнъж започнаха да се припомнят факти, стигащи от битката при Дойран до това как Англия изпратила 130 000 деца в робство. Спомняме си отношението към евреите, докато показваме графиката за нарастващи престъпления в Уелс. Щеше да е тъжно, ако не беше смешно.
Смешно е защото сме прекалено малки да се сравняваме с Англия. И сме малки не по територия, не по численост, не по красота или заложби. Малки сме, защото не знаем кога да се изправим и да скочим. И заради това живеем зле. Защото същите тези, които сега са много активни, мълчат оглушително, докато политиците се гаврят с тях всеки ден. Докато здравеопазването колабира, докато пенсионерите изнемогват, докато провинцията фалира, докато медиите манипулират, докато чакаме справедливост от Гешевци. Естествено, че сме расисти. Най-вече към самите нас. Бием се, убиваме се по пътищата, мразим се, крадем се поголовно. И както пинчерът иска да е питбул, когато види друго куче, така скачаме само срещу другите. Само че сянката ни не лъже.
Не лъже сянката и на футболните хора. Костадинов, Балъков, разни коментатори и анализатори. Нямало расизъм, не чули такова нещо. Но да не ги съдим, видяхме им възможностите. За тях постчето е важно, заплатката, слугинажа, защото ако излязат на борсата, и за учители по физкултура няма да ги вземат. Малки хора.
Защо бе нужно цялото това лицемерие, когато много добре знаем как реагираме срещу циганите, турците, срещу гейовете, срещу различните. Срещу Истанбулската конвенция, норвежците, Полфрийман. И тук идват думите на Бойко Борисов, че сме били една от най-толерантните държави. Г-н Борисов, вие ли сте идиот или нас взимате за пореден път за идиоти? Тези алабалистики пред чужденците може и да минат, но не и пред нас. Вие давате ли си сметка с какви хора управлявате България? Един от тях вчера поиска власт, за да се справи с всякакви форми на протести??! Вместо да отлепим, копаем дъното с такива индивиди, които ако оставим на воля, България ще заприлича на Северна Корея. Та, г-н Борисов, за толерантността, ако наистина сте толкова загрижен за реномето на България, защо тези четиримата не последват съдбата на Борислав Михайлов? Защо не излезе финансовият министър, подобно на Красен Кралев, и не каже, че правителството ще спре да финансира министерството на отбраната, агенцията за българите в чужбина, затворите, министерство на икономиката, министерството на околната среда и водите, докато лидерите на "патриотичните" партии спрат да бият възрастни жени по границата, да спорят кой е гей, да провокират атаки срещу роми и турци, да истеризират теми като "Истанбулска конвенция" и "Стратегия за детето". А най-добре би било Борисов час по-скоро да потърси предсрочни избори, с които да изхвърли тези хора от властта. Дотогава приказките за толерантност ще са поредните лъжи. А докато министър-председателят ни лъже безпардонно всеки ден и ние му се радваме, то не сме в позицията да се сравняваме с когото и да било.