Преди началото на турската операция "Извор на мира" в лагерите и затворите в Северна Сирия се намираха около 11 000 бойци на терористичната организация "Ислямска държава" (ИД). Сред тях - над 1000 души от Франция, Германия, Белгия и други страни от ЕС. Те безпрепятствено преминаха през Турция, за да стигнат до районите, контролирани от ИД, и да се присъединят към терористичната организация. Бойците на ИД бяха под охраната на Сирийските демократични сили.
Междувременно много от терористите на ИД са избягали или са освободени, други биха могли да ги последват. Отговорна за това е Анкара, пише американското списание “Foreign Policy”, цитирайки двама неназовани американски високопоставени служители. Те обвиняват турската армия, че умишлено е обстрелвала лагерите и затворите, давайки по този начин възможност за бягство на терористите от ИД. Освен това те твърдят, че ислямистките наемници, ангажирани от Турция за войната в Северна Сирия, са пускали на свобода бойци от ИД в завладените от Турция области.
Турция отхвърля тези упреци. Но офанзивата в Северна Сирия, която Анкара започна на 9 октомври, отново повдига въпроса: какво е отношението на Турция спрямо терористичната организация “Ислямска държава”? Защото много от наетите от Анкара сирийски бойци са членове на екстремистки групировки.
Какви са отношенията между Турция и "Ислямска държава"?
В средата на август 2016 г. германското министерство на вътрешните работи написа в поверителен доклад, че Турция поддържа активни връзки с ислямистите в Сирия: "В резултат от постепенно ислямизиращата се от 2011-а година насам вътрешна и външна политика на Анкара, Турция се превърна в централна платформа за дейностите на ислямистките групировки в региона на Близкия и Средния изток".
Управляващата Партия на справедливостта и развитието и президентът Реджеп Тайип Ердоган имат "идеологически афинитет" към тези групи, пише още в доклада. Турция го отхвърля категорично, но Федералната разузнавателна служба смята, че се поддържат връзки с палестинската организация "Хамас", с египетското "Мюсюлманско братство", както и с групите на въоръжената ислямистка опозиция в Сирия.
Още през 2014 г. проучване на Колумбийския университет описва наличието на множество връзки и взаимодействия между официалните турски власти и терористичната милиция "Ислямска държава". Наред с другото, авторът Дейвид Л. Филипс се позовава на изявления на водещи турски политици и служители на разузнаването. Той цитира свидетели, които говорят за доставки на турско оръжие за ИД в Сирия, за лечение на бойци от ИД в турски болници и за оживена търговия със сирийски петрол.
Кой с кого е търгувал?
Според експерта по проблемите на тероризма Ахмет Яйла, през 2015 г. терористичната групировка "Ислямска държава" е контролирала 60 процента от сирийското производство на петрол. Голяма част от този петрол е бил продаден на Турция, твърди Яйла. Турските търговци купили петрола по около 40 долара за барел. Доказателства за тази търговия с петрол предоставят и руски сателитни снимки и документи, посочва още Яйла.
В края на 2015 г. руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви, че Ердоган и семейството му са замесени в незаконна търговия с петрол с терористичната организация "Ислямска държава". Ердоган отрече обвиненията. Според Яйла публикуваните от турската хакерска група “RedHack” имейли от зетя на Ердоган Берат Албайрак доказват, че той е бил в близки бизнес отношения с компанията "Powertrans", осъществявала нефтените сделки с "Ислямска държава". Твърди се, че терористичната организация е печелила по повече от 3 милиона долара дневно чрез своите сделки с Турция. Доказателства за търговията с петрол между Турция и ИД предоставя и проучване на консултантската фирма "Rystad Energy", подготвено по поръчка на норвежкото правителство.
Сред наемниците преобладават ислямистите и джихадистите
На турска страна в офанзивата в Северна Сирия се бият сирийско-арабски наемници от над 30 милиции и групировки. Формираният от Анкара "Фронт за национално освобождение" обхваща повече от 50 000 наемници и според турския разследващ журналист Фехим Таштекин, е доминиран от ислямистки и джихадистки групировки. Сред тях има много бойци, които са се борили за терористични организации като "Ал Кайда" и "Ислямска държава".
Правозащитните организации ги обвиняват в тежки престъпления, които според тях са извършени по турско нареждане, включително в Африн. След турската окупация през пролетта на 2018 г. от района на Африн, обитаван от векове от кюрди, са изселени около 200 000 души. Подобна съдба заплашва сега над 800 000 кюрди, християни и язиди, които живеят в района на Северна Сирия, където Анкара иска да създаде така наречената "зона за сигурност".