Местните избори в България през 2019 г. трябваше да са ключови. Лакмус за случващото се в страната по средата на мандата на третото правителство на ГЕРБ, което е и това с най-много гафове. Тези избори трябваше да покажат има ли реална воля и възможност у хората за промяна или това остава порив на малцинството, несъобразен с липсата на генерално израстване у нацията.
Изводът на този етап може да се обобщи така - някакво желание за промяна има, но няма кой да я осъществи. Българската политика е в криза на личността. Млади, подготвени, симпатични лица, на които да се довериш няма. Въртят се едни и същи ояли се физиономии. Разделението между българския народ и политиците остава. За болшинството това все още са "онези, които работят за себе си, а не за нас". Костюмирани, надменни, нахални, безочливи. Българската политика има огромна нужда от свежа кръв, от хора, на които може да се повярва. Такива към момента няма нито в ГЕРБ, нито в БСП, нито сред "Патриотите". За "Демократична България" ще стане дума по-късно в материала.
В този ред на мисли сред печелившите в тези избори, дори без да е участвал, е Слави Трифонов. "Патриотичните" партии тотално девалвират, а именно техните избиратели, така да се каже лесно манипулируемата масовка граждани, са основната цел на бъдещия проект на Трифонов. И той спокойно може да се превърне във фактор. В новия "спасител", по подобие на Н.В. Симеон II през 2001г. За съжаление по същия начин очаквам много хора да останат разочаровани. И както често се случва в нашата държава всичко да е имитация. Имитация на спасител, имитация на промяна, имитация на нуждата от нов вид политика. Животът тук е такъв - пълен с имитации. Какъвто би бил и политически проект на Мая Манолова. Това изречение неслучайно намира място в абзаца за Слави Трифонов.
Толкова за евентуалните бъдещи политически проекти. Сега за настоящите.
ГЕРБ показа, че за партията има живот и след Цветан Цветанов. С цената на обострена нервна система и повечко километри с джипа на сметката на Бойко Борисов. Което се оказва достатъчно да се спечелят всякакви видове избори в България. Проблемът тук е, че навсякъде се забелязва отлив на гласоподаватели. А сегашните гласуват на принципа "не е добре, ама може да е по-зле". Управлението е разклатено, но все още недостатъчно, за да падне. Бяха загубени няколко града, сякаш дори нарочно, за "прочистване" на партията, сиреч прочистване от хора на Цветанов. Борисов обича такива способи. Занапред обаче загубите ще стават естествени, ако партията не вдигне темпото и не отговори на по-високи изисквания от страна на избирателите. В София жълтият картон е вдигнат и е очевидно, че хората не вярват на милите физиономии на Йорданка Фандъкова за не един и два провалени проекта и нерешени проблеми. Червеният също е подготвен, ако София не започне да се управлява като съвременен европейски град - с дългосрочно планиране и смели решения. За каквито Борисов намекна, неясно защо за следващите избори?! А дотогава пак ли ще се тровим с въздуха и ще губим часове в задръствания? Тук вече няма място за политическите игрички на Борисов, време за губене няма. Както няма и в провинцията, където само с магистралите също не става. Макар че българският народ винаги е способен да ни опровергае в негативен аспект.
За БСП не може да се каже нищо ново. И нищо интересно. Окопала се партия с изтъркани лица и отказ да се осъвремени. С малко пари за избори. Няколко победи, дължащи се по-скоро на отстъпление на ГЕРБ. Някакъв свеж полъх идва от София. Разбира се, не от Мая Манолова, а от д-р Делян Георгиев, който е единственият "червен" районен кмет в столицата - на "Изгрев". А това се случи, защото не е типичният партиен кандидат, а по-скоро залага на собствена идентичност и се ползва от подкрепата на партията. Той обаче е изключение. Всичко друго си е постарому.
Стигаме до "Демократична България". Прекрасна работа на това обединение, за да запази поста на Йорданка Фандъкова в София. Двойна грешка около кандидатурите - неразбирателство с Борис Бонев и гласуване на доверие на непечеливш кандидат, какъвто е арх. Борислав Игнатов. Всичко това похаби иначе немалкия потенциал на "дясното" в София, изразено в осем районни кмета, спечелили със солидна преднина. Изобщо "Демократична България" работеше изцяло в полза на ГЕРБ и се оказа скопена опозиция. Бутикова партия. Чийто лидери ни обясняват, че по-голямата цел били парламентарните избори?! Може би, ако за тях се гласува само в Долна Оряховица. Единственият град, в който ДБ има кмет. И е време Христо Иванов и Атанас Атанасов да излязат от летаргията и нищоговоренето. И да се активизират или да си ходят. Лошото е, че уж подкрепена от мнозинството мислещи и образовани млади хора, тук кадрите също са кът. В "Демократична България" паднаха и немалко маски. На хора, гравитиращи около нея. За които явно не е толкова важно те да печелят, а ГЕРБ да губи. И в името на това са готови да подкрепят Мая Манолова. Подкрепила Пеевски, срещу когото те всеки ден протестират?! И така рухна митът за новата силна коалиция вдясно. Където обикновено нищо не е толкова хубаво, колкото изглежда. А с това изчезва и надеждата на България за по-различно бъдеще.
"Патриотите" на тези избори няма да запомним с нищо. И Слава Богу. Освен да затвърдим използването на кавички в наименованието им. Циркове в София между Волен Сидеров и Ангел Джамбазки, едно поръчково социологическо проучване и нищо повече. Всъщност струва си да се обърне внимание на силния политически ход на Сидеров да излезе от парламента, за сметка на столичния общински съвет. Действия на едно по-различно ниво. Нормално, когато ти ги шепнат подготвени кукловоди от Москва.
Когато говорим за същинска политика на друго ниво, логично стигаме до ДПС. Бавно, методично отстояване на интересите. Отказ от същинско опозиционно говорене и действия. И помощ с ромски гласове за ГЕРБ на цената на едни 220 милиона, които правителството ще изсипе в пристанището на Варна. Което се ползва от ТЕЦ-а на Ахмед Доган там. И притаено чакане до следващите парламентарни избори. ДПС винаги знае как да си изиграе картите.
За някои тези избори бяха край, а за други начало. "Движение България на гражданите" и Настимир Ананиев от бившия Реформаторски блок подписаха политическата си смърт след афишираната подкрепа за Мая Манолова. Същото се случи с Десислава Иванчева, събрала минимален брой гласове. От друга страна се появи явлението Борис Бонев. Където всичко е чудесно, единствено притеснителни са леки сигнали за пресоляване на манджата по определени теми. И витаещият въпрос за финансирането на "Спаси София". Откъдето засега отказват да се превърнат в "Спаси България". А място за истинска десница в политическия живот има при немощната "Демократична България". Така че върху идеята за партия, Борис Бонев и компания е редно да помислят далеч по-сериозно.
Цялостният извод е обезсърчаващ. Няколко дни след уж демократичния избор на главен прокурор, България организира и поредния си уж демократичен местен вот. С безочлива борба за власт, купуване на гласове, странни списъци от ЦИК, нагло неспазване на закона от придворните медии на властта, спящи органи на реда, тонове излишна хартия, малко достойни кандидати, продадено достойнство на избиратели, масово негласуване. Избори, правени от статуквото за статуквото. Явно към този момент сме дорасли за толкова. Нищо страшно не се е случило. Въпрос на еволюция. Срещу нея не можем да се борим, а само да чакаме. Докато вършим правилните неща. Дори те да са капка в морето.