Наскоро след публикуването на анализа „„Северен поток-2”: Руска рулетка за Дания” започнаха да се появяват нови информации, които пряко доказват, че този газопровод не само е опасен, но е в състояние да убие Балтийско море, най-вече неговата екосистема в района на Полша, Швеция, Дания и Германия.
Да, голямото количество пари, които Русия отделя за външнополитическа корупция, все още позволяват да не се дава гласност на много въпроси, но те както и всяка истина ще излязат на бял свят, пише в свой материал udf.by.
Така например, сред скандинавските експерти се говори за неофициално провеждане замерване на радиационния фон по линията на тръбопровода, както и съпровождане на строителството от руски военни подводници. Това е доста интересно. Скоростта на изграждане на „Северен поток-2”, след като приближи опасната зона, видимо се забави. Говори се и за текучество сред строителите.
В същото време, използването под формата на охрана на „Северен поток-2” на подводници, доказва, че проектът не е търговски, а предимно военнополитически, като се има предвид, че „Газпром” не разполага с подводници.
Действията на Русия по всяка вероятно са предизвикани от факта, че не само по времето на СССР са се изхвърляли неконтролирано (8000 тона химически боеприпаси в района на изток от Борнхолм), но и в началото на 90-те години на миналия век Русия също е изхвърляла химически оръжия и радиоактивни отпадъци в района на Готланд в Балтийско море.
Шведските медии твърдят, че през февруари 2010 г. прокуратурата е започнала разследване на базата на телевизионен репортаж за това, че шведската служба за военна сигурност MUST е изготвила в периода 1999-2000 г. 3 анализа по темата с гриф „Секретно”. В тях има данни за това, че между 1991 г. и 1994 г. руските военни няколко пъти са изхвърляли в района на шведския остров Готланд са изхвърляли опасни вещества, които след разпадането на СССР е изведен от военната база Карост, разположена в близост до латвийския град Лиепае. Причината да изхвърлят в морето опасните вещества е, че не са намерили друго място, където да ги съхраняват. Именно това е подтикнало руските военни да погребат крайно опасните вещества на дъното на Балтика. Макар, че ако трябва да сме съвсем точни, става дума не за „погребване”, а за екологично престъпление, но в Руската федерация никога не са обръщали внимание на това.
В подобен контекст е трудно да се каже, кой и как шведите и датчаните са правили анализ, след като са дали разрешение за строителството на „Северен поток-2”, макар че ако внимателно се вгледаме в маршрута на газопровода, с учудване може да констатираме, че той минава през много опасни за Балтийско море места. Маршрутът на газопровода е избран да минава през най-неекологичните места, макар по-рано да е разглеждана опцията да се преминава през по-скъпоструващия „северен маршрут”, който е трябвало да мине далеч от остров Готланд. По всичко личи, че в самата Русия отлично знаят за ситуацията.
Анализирайки маршрута на „Северен поток-2” може да се натъкнете на учудващи факти. На официалните интернет страници на „Газпром”, „Газекспорт” и повечето руски прокремълски издания, е публикуван схематичен маршрут, който по техните „версии” минава между остров Готланд и Полша. В действителност това не е така. Тръбата минава много близко до шведския остров, в крайно опасен район.
В тази ситуация още по-подозрително изглежда изчезването на 21 август на дълбочина от 20 метра на германска научна станция, която принадлежи на германския научноизследователски център. Тя е поставена в Балтийско море в края на 2016 г. Тежи близо 600 кг, така че не може да се припише на водолазите, особено като се има предвид, че районът, в който е била, е забранен за плаване. Основната функция на станцията е била да следи за качеството на морската вода, температурата ѝ и нивото на осоленост, кислорода, метана, хлорофила, а също така и скоростта на подводните течения и направлението на водните маси. На базата на въпросните параметри е можело да се правят изводи за състоянието на екосистемата в югозападната част на Балтийско море.
Друго съвпадение, навежда на мисълта, че може да става дума и за „шпионска история”. Заслужава да си припомним думите на Свен Улоф, политически съветник на убития през 2003 г. министър на външните работи на Швеция Анн Линд, за това, че след като се е запознала с отчета на MUST е искала да предприеме определени мерки във връзка с получената информация. Малко след това Анн е убита, престъпникът се оказва син на сръбски имигранти, твърдящи, че са извършили убийството, подтикнати от „вътрешен глас”.
Отчитайки позициите на руските спецслужби в Сърбия и традиционното използване на етническите сърби в мръсни дела цялата ситуация подтиква към недвусмислен извод, пише udf.by. Действително тази балканска държава толкова често се използва от руските спецслужби за реализиране на целите ѝ. Принципно е ясно защо сръбският президент Александър Вучич в скорошен шпионски скандал, свързан с вербуването от страна на руските спецслужби на сръбски граждани, е задал само един въпрос: „Защо?”.
Нищо няма да доказваме, но с подобно влияние върху страната, не е трудно да се наеме, по думите на шведските медици, душевно болният син на сръбски мигранти, които да убият пречещ политик. Шведската полиция не е разследвала подобен ход кому би бил изгоден, а ако това беше станало биха се разкрили много интересни неща.
Пъзелът в историята с престъпното политическо предвиждане на Русия на проекта „Северен поток-2” рано или късно ще се нареди, колкото и да противодейства на това Кремъл. А в момента в полза на екологията се обявяват поляците, които обжалват разрешението дадено от Датското енергийно дружество и Федералната агенция по корабоплаване и хидрология на ФРГ, което се занимава с проверка на влиянието на газопровода върху околната среда.
Действително, там става дума за нещо съвсем друго – според федералната агенция полагането на тръбите ще попречи на зимуването на милиони патици и други видове птици, което може да доведе до отлагане на строителните работи за лятото на 2020 г.
Всичко можеше да се каже по по-достъпен начин: Газопроводът, независимо през кои държави минава, влияе отрицателно на околната среда, като се започне с негативно влияние върху екосистемата, особено в района на Ленинградска област, минава през островите Готланд и Борнхолм и по крайбрежието на Германия.
Голямата политика казва, че газопреносната мрежа на Украйна да бъде заобиколена на всяка цена, а когато в Русия се казва „победа на всяка цена”, никой не се интересува от последствията, особено ако те засягат по-отдалечени от Руската федерация територии на Балтийско море. Така че няма нищо страшно.
Възниква въпросът, а на Европа необходима ли ѝ е точно такава екологична система, особено като се има предвид, че на другия край на везната са само удовлетворените политически амбиции на Русия, доходите на акционерите на Nord Stream 2 AG и нищо повече. Greenpeace – къде си?
За месец почти нищо не се е променило – чакаме трагедия, а може би тя е много по-близо, отколкото ни се струва на пръв поглед.