Коментар на Валентин Методиев
Вече месец два сюжета са превзели публичната сцена– „Държавата срещу Васил Божков“ и сблъсъкът „Премиер – президент“. Но те за много хора са второстепенни, защото обикновеният човек е изправен всекидневно пред други въпроси, които влияят далеч по-пряко на неговия живот. Неща, чиито решение зависи от законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Проблеми усърдно подминавани с години от тези, от които зависи решаването им. Периодично влизат в информационния поток и безусетно биват изхвърлени от теченията. Ние сме с право държава на законодателните и правни абсурди. Видяхме как за рекордно кратко време беше национализирана лотарията, как скорострелно покрай промените в Закона за независимия финансов одит, се пробутва туристически данък за стаите давани под наем през Airbnb и други платформи. Без обсъждане, без оценка за въздействие със светкавично организиране на двете четения и гласуване в зала.
Но за това, което наистина вълнува обикновения човек са необходими години наред, за да се стигне до закон. Преди време една позната ми сподели как съвсем случайно тя и съпругът и се оказват с червено клеймо на некоректни кредитополучатели в Централния кредитен регистър. За това те разбират когато отиват да си предоговорят ипотечен кредит. При справка става ясно, че колекторска фирма, ги е определила за некоректни. В последствие се установява, че компанията е купила пакет неизплатени кредити от банката, която им отпуснала потребителски кредит и поради някаква грешка те са останали в списъка със задължените лица. Започва процедура за доказване на обратното, която продължава поне месец.
Проблемът с регулацията на дейността на фирмите за бързи кредити е от години, но никой от власт имащите не решава да се заеме с него. Тези компании оперират по закона за юридическите лица като най-често посочват като основна дейност услуги за финансово посредничество и срещу определена от БНБ такса получават достъп до ЦКР.
Онзи ден попадам на публикация, от която става ясно, че в края на този месец у нас пристига специално учредена от Комисията по петиции към Европарламента мисия за установяване на факти. Та сега тази мисия на ЕП ще установява дали е така и ще се среща с всички институции имащи отношения към процеса на събиране на вземания от страна съдбените изпълнители.
Сред хората, чиито съдби са разбити и по стечение на обстоятелствата стигат до ЧСИ, който разпродава тяхното имущество, има горчивина и гняв, вероятно понякога и несправедливост.
Не че при ЧСИ всичко е наред, но все пак те са под контрола на 8 държавни институции, а последните промени в ГПК през 2017г. доста ги ограничиха и на практика им вързаха ръцете за своеволия. Но това стана защото държавата в един момент реши да си влезе в ролята и да запуши пробойните в закон. В резултат на това станахме свидетели на арести на ЧСИ, участвали в имотни схеми и доживотно отнемане на правото да практикуват професията при провинение.
Та на този фон е направо смайващо защо нито една българска институция или пък европейска не взимат отношение по произвола на фирмите за събиране на дългове т. нар. колектори?
Европейският парламент се самосезира по петиции, организирани от човек със меко казано спорно минало и репутация. В същото време през ден гледаме или четем за граждани тормозени от служители на тези компании, които на практика са безконтролни, а всъщност изпълняват сходна с ЧСИ дейност – събират просрочени и несъбрани вземания от физически и юридически лица. Основната разлика, е че при едните съдът се е произнесълза наличието на дълг и процесът е регламентиран в множество закони, а при другите наличието на задължение е само голо твърдение, често то изобщо несъществува било защото е платено, било защото е погасено по давност. В същото време няма нито една правна норма, която да регулира правата, задълженията и процедурата, по която действат колекторите. Но знае ли човек някой ден може всички по веригата, от които зависи изведнъж да се сетят, че този бизнес има нужда от регулация или пък да бъде „одържавен“.