Отидете към основна версия

4 786 17

"Фигаро": Край на епохата на US интервенции в Близкия Изток

  • афганистан-
  • сащ-
  • близък изток

Американските методи могат да варират в зависимост от ситуацията: държавен преврат, секретна военна помощ, подкрепа на определени сили в страната, нашествие, окупация

Снимка: БГНЕС/EPA
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Изтеглянето на САЩ от Афганистан ознаменува края на епохата на американските интервенции в Близкия Изток, пише френското издание Le Figaro, като се позовава на изявление на бившия съветник на Барак Обама Филип Гордън в Сорбоната. Както пояснява експертът, всяка американска операция по смяна на режима в региона през последните 50 години е завършвала с неуспех. Курсът към изтегляне на Вашингтон от Близкия Изток е бил започнат още при Обама, продължава при Тръмп и ще бъде завършен при следващия президент-демократ, убеден е специалистът.

„През 2001 г. американците дойдоха в Афганистан, за да свалят талибаните. Днес те подписват споразумение с тях, за да ги върнат на същото място, на което бяха по времето на 11 септември“, цитира „Фигаро“ бившия съветник на американския президент Барак Обама за Близкия изток Филип Гордън, говорил на конференция в Сорбоната. Според него сделката на Вашингтон с талибаните няма да продължи дълго: веднага щом американците изтеглят войските си, режимът в Кабул е застрашен да падне, тъй като талибаните ще бъдат по-силни.

Експертът е сигурен: модата за смяна на режими в САЩ е отминала. От мечтата на неоконсерваторите, които под влиянието на Джордж Буш мислеха да наложат демокрация със сила в Близкия изток, до изтеглянето на последните американски сили от Афганистан, обявени от Доналд Тръмп, „сякаш са минали хиляда години“, отбелязва изданието.

В предстоящата си книга бившият съветник на Обама обобщава 50-годишните усилия на САЩ за промяна на диктаторски, враждебни или корумпирани режими в Близкия изток. От свалянето на иранския премиер Мохамед Мосадек, организирано от ЦРУ през 1953 г., до нахлуването в Ирак и екзекуцията на Саддам Хюсеин през 2003 г., включително военната подкрепа за моджахедите в Афганистан за борба срещу Съветския съюз и комунистическия режим в Кабул, всички тези интервенции се провалиха.

„Веднъж на десетилетие американците нахлуват в Близкия изток, за да сменят местен режим. По политически причини, за да се ограничи разпространението на оръжия за масово унищожение, да се установи демокрация или да се промени живота на хората. Изглежда като добра идея всеки път. Но винаги свършва зле“, обяснява Гордън.

Американските методи могат да варират в зависимост от ситуацията: държавен преврат, секретна военна помощ, подкрепа на определени сили в страната, нашествие, окупация. И първите резултати обикновено са обнадеждаващи. Населението приветства свалянето на диктатора и почита американските войници като освободители. „Тогава победата се обявява преждевременно. Когато решават да променят режима, американците надценяват заплахата и подценяват рисковете“, отбелязва специалистът.

Проблемите започват, когато възникне стратегически вакуум, обикновено съпътстващ падането на режим в региона. В опозиционните групи, обединени срещу режима, след свалянето му започва разцепление, както се случи в Афганистан през 1992 г. или в Ирак през 2003 г. Вакуумът в сферата на сигурността се запълва от конкуриращи се групи, между които започват сблъсъци и те започват да привличат съседни държави.

Барак Обама, избран, благодарение на обещанието да сложи край на намесата на САЩ в Ирак и Афганистан, извлече поуките от войните, започнати от неговите предшественици. „Свалянето на режима е по-лесно от създаването на нов. Вакуумът в сферата на сигурността може да бъде по-лош от репресиите. Населението не обича, когато чужди войски нахлуват в страната им. Новите режими никога не са толкова благоприятни за Съединените щати, колкото очакват, защото населението се придържа към националистическите възгледи и не им харесва, когато решат вместо него“, счита Гордън.

В допълнение, страничен ефект от подобни операции може да бъде тяхното въздействие върху други страни: „Сирийският народ видя, че ние се притекохме на помощ на либийците. Може би това ги е подтикнало към бунт“, смята експертът.

В течение на двата си мандата Барак Обама възнамерява постепенно да сложи край на американската привичка за „смяна на режима“. Доналд Тръмп продължи същата политика, като положи още повече усилия за изтегляне на американските войски от Близкия изток. И ако през ноември той бъде заменен от демократичен президент в Белия дом, политиката на „смяна на режима“ също няма да бъде реабилитирана, сигурен е Гордън.

„До известна степен ще възстановим отношенията с Европа. Вероятно ще ѝ помогнем в Сахел. Но повече няма да воюваме“, предупреди Гордън, който подкрепя демократичния кандидат Джо Байдън в предизборната надпревара.

В същото време, както отбелязва изданието, въпреки че този обрат в американската политика преобърна световния ред с главата надолу, той остави много въпроси без отговор. Дали американското военно въздържание в Сирия не предизвика още по-голям хаос от интервенцията? Защо развиващите се сили запълват вакуума, оставен от американците (Русия, Турция, Иран), успяват там, където САЩ претърпяха крах? В случай, че бъде преизбран, може ли Доналд Тръмп, който иска техеранският режим да попадне под санкции и вътрешен натиск, да се противопостави със сила, за да предотврати създаването на иранска ядрена бомба?

Превод и редакция: Иван Христов

Поставете оценка:
Оценка 4.2 от 10 гласа.

Свързани новини