Вече повече от месец адвокатите са „блокирани“ и не могат да осъществяват дейността си, тъй като електронното правосъдие и правораздаване у нас, за чието развитие се вложиха не малко средства, се оказа неработещо и неподготвено да отговори на нуждите на граждани и юристи в условията на извънредно положение. Сега е моментът адвокатурата ясно и категорично да изиска от съдебната система да въведе процедура за дистанционно /онлайн/ провеждане на съдебните заседания по делата чрез съвременните комуникационни средства.
Ярък пример, че това е възможно, е своевременната реакция на Министерство на образованието и науката, която за кратко време направи възможно учебните занятия да се провеждат чрез видео конферентни връзки. Щом една толкова необятна и сложна система като тази на образованието и науката успя само за 12 дни след обявяване на извънредното положение да се мобилизира, няма логика това да не стори и съдебната система. Вече в продължение на месец съдебната система бездейства и не предприема нищо по въпроса, въпреки че дистанционното провеждане на заседания не е непозната процедура у нас. Такава е процедурата по разпит на свидетели, които се намират в чужбина, чрез осъществяване на видео конферентна връзка. Следователно, има основа, на която съдебната система да стъпи и да разработи платформа за провеждане на онлайн заседания по съдебните дела чрез директна връзка с участниците в процеса.
Дистанционно /онлайн/ провеждане на съдебните заседания трябваше да бъде изрично регламентирано и въведено много отдавна. Необходимостта от такъв тип процедура винаги е била належаща. Ако това бе сторено, щяха да бъдат разрешени редица проблеми както на съдебната власт, така и на адвокатурата. Например, нямаше да съществува проблемът с липсата на свободни зали, в които съдиите да провеждат заседанията си, тъй като щяха да имат възможност да заседават директно от кабинетите си. На адвокатите нямаше да им се налага да чакат по два-три часа, за да се явят, тъй като също щяха да имат възможност да се включат черз онлайн връзка от своите кантори. Или пък да пропътуват стотици километри, за да се явят в заседание в друг съдебен район, само за да им бъде съобщено, че делото се отлага, защото някоя от страните е в болничен. Нямаше да съществува и проблемът с непоемането на дела с нисък материален интерес, чиято местна подсъдност е в друг съдебен район, само защото възнаграждението по тях не покрива пътните разходи и време за пътуване на адвоката.
Отделно от горното, на ВСС трябва да се обърне специално внимание, че съществуващата към момента организация на електронните деловодства на съдилищата е изключително нефункционална: елементарни документи не могат да бъдат получени по електронен път, с електронен подпис или с друг тип идентификация. А по този начин не могат да бъдат получавани всякакъв вид съдебни книжа, призовки, изпълнителни листове, протоколи и др.
Няма логика Министерски съвет и Съвета на Европа да заседават онлайн, а съдиите да не могат да провеждат заседанията си по този начин. В редица други държави това е масова практика, тъй като пести време и пари, както на съдебната система, така и на страните по делата, респ. адвокатите.
Затова открито заявявам, че адвокатурата не иска не иска подаяния и помощи, а иска да и бъде осигурена възможност да осъществява дейността си , с цел да оказва помощ на гражданите да получат защита на своите права и законни интереси.
От: адв. Владимир Радославов Дончев