Към момента действията, предлагани от ЕС са по-скоро пожелателни. Северните държави са консервативни към предложението на южните държави за имитиране на общ дълг, тъй като смятат, че така може да се прикрият предишни финансови неблагоприятни действия.
Чудя се защо все още нито един европейски представител не е поставил за обсъждане въпроса за отговорността на Китай и защо голяма част от производството беше изнесено там?
Българското правителство трябва да обяви своята позиция относно този европейски спор, защото на този етап изглежда, че се снишава и изчаква накъде ще духне вятърът. Откакто сме членове на ЕС нашата политика не се отличава с яркост, като се следват големите държави и се търси голям брат.
Важно е да насочим потребителите към българските производители.
Това заяви пред ФАКТИ европейският депутат от ВМРО Ангел Джамбазки. Той коментира последните преговори за формиране на икономическа подкрепа в ЕС.
Според него предстоят сериозни разговори за бъдещето на Европа.
Има ли изгледи за постигане на споразумение за европейската подкрепа на икономиката? Може ли да се преодолее разделението между северните и южните държави?
Категорично има голямо разделение. То се дължи на факта, че северните държави, гледат с леко подозрение на искането на южните държави, каквито са Испания, Португалия, Италия и Гърция, за емитиране на общ дълг. Те подозират, с известно основание, че с подобен общ дълг, ще бъдат прикрити финансови неблагополучия от периода преди тези затруднения.
Това е основната причина, поради която Германия, Белгия и Холандия са скептични към общ дълг. Знаете, че председателят на Европейския парламент г-н Таяни излезе с предложение за пренасочване на средства от няколко източника и да се формира допълнителен бюджет.
Става въпрос за лихвите на въглеродните емисии, иницииране на ново данъчно облагане на големите интернет гиганти и на неоползотворената пластмаса. Бих предпочел парите от въглеродните емисии да бъдат запазени в българската икономика. Това са милиони евро на година, които са платени от българската икономика, която произвежда енергия от изкопаеми горива.
Защо ние трябва да ги плащаме, за да може някой да ги разпределя. По-добре ще е да има мораториум над данъка върху въглеродните емисии и те да останат в българската икономика. Това ще запази работни места в Строзагорска област и всички области, където се добиват въглища, които се преработват от електроцентралите.
По отношение на другите два източника също съм доста скептичен. Отдавна говорим за допълнителни данъци над интернет гигантите, но това не се прави и може да е повод за икономическа война със САЩ. На този етап икономическите действия, предлагани от ЕС, са по-скоро пожелателни и издават некоординираното поведение на представителите на тези институции.
Можем да започнем с късната реакция на Европейската комисия относно това, което се случи. С председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен спорихме много за затваряне на външните граници, но тя казваше те да останат отворени.
Впоследствие те започнаха да предлагат някакви решения, но повечето от тях са пожелателни.
В страната все още няма яснота, каква е позицията на българското правителство. Ние подкрепяме ли отпускане на заеми или на субсидии?
Това е въпросът. Той е към министър – председателя. Този въпрос трябва да бъде изяснен и на него да бъде отговорено категорично. Впечатлението ми е, че към момента политиката на българското правителство е да се поснишава, за да види накъде ще духа вятъра. Има разделение за това, дали да има нов дълг или да се раздадат средства безвъзмездно. Няма как да подкрепиш и двете.
Тук за мен верният отговор, докато върви тази главоблъсканица, ми се струва по-полезно в самата България да бъде разгърната кампания за избор на българското, която да насочи потребителите към достъпни български производители. Ясно е, че няма производители на всичко, но има достатъчно качествени стоки. Така ще заменим китайския чесън, защото от тази страна идва и вирусът.
Външната политика на управлението на България, откакто сме членове в ЕС, не се отличава с яркост и яснота и обикновено следва решенията на големите държави. Винаги се търси голям брат.
Ако говорим за Германия, около тази нещастна ситуация, вероятно ще е на късмет, че голяма част от българската икономика, която произвежда, е свързана с германската. Германия няма да се остави да затъне. Там ще си свършат работата и тяхната икономика ще заработи. Това ще даде възможност нашата икономика да заработи, а с това и транспортът на доставките.
Идват много важни въпроси. Забелязвате ли, че в момента никой в Европейския съюз не смее да постави въпроса за отговорността на икономика. Дали са взети всички мерки и дали не се е мълчало. Европейските лидери, твърдящи, че са големи демократи, мълчат по този въпрос. Тук се разкри и още един аспект на световната икономика. Алчността и двуличието на големите световни държави, които позволиха производството да бъде изнесено в Китай. Това беше заради евтина работна ръка. Те обаче се правиха, че не знаят, че тази работна ръка е затворническа, труд без заплата и такъв при трудни условия. Изведнъж се оказа, че всичко се произвежда в Китай. Само, че от там дойде и вирус. Още никой не е поставил въпроса за отговорността на китайското правителство за размаха на разпространение и информираност.
Имаше момент, в който пандемията можеше да бъде ограничена.
Само в района на Северна Италия се оказа, около Милано и Бергамо, където са модните центрове, че след Китайската нова година са се върнали около 5000 китайски работници. Ако някой беше спрял поне тези полети, може би картината щеше да бъде друга. При всички положение прикриването не даде добър резултат. Видяхме световна паника с резултати, които са далеч по-големи от самата пандемия. Световната икономика буквално спря, което ще се отрази върху доходите на всеки служител. Става дума за отговорността на Китай.
Какво ни даде глобализмът? Дали китайският вирус не е най-големият глобалист, защото обиколи доста бързо. Пример за глобализъм, в който ни обясняваха колко е добре всичко да се произвежда в Китай. Сега питаме защо в Европа не се произвеждат лекарства. Всички съставки идват от китайски фабрики. Защо не произвеждаме екипировки или маски?
Това са важни въпроси, за които се бавим. Да сме живи и здрави, което желая на вас и вашите читатели. Да дочакаме да отмине медицинският аспект, който е работа на експерти, след което предстои политическият разговор. Тогава ще си говорим къде е отговорността на Китай, на СЗО и на ЕС. Тук ще се говори по много теми. Този път със снишаване няма да се мине.
Планират ли се вече разговори за промени на европейската икономика? Може ли да имаме насочване към европейско производство и подпомагане на туризма и други сфери?
Има такива идеи разбира се. Ние сме в етапа на големите илюзии. Всеки се опитва да блесне с някаква идея и те вече започват да стават неразумни. Трябва да се преосмисли пътят на снабдяването, да се преосмисли начинът по организиране на производствата.
На комисията на ЕП по транспорта отново се обсъжда пакета Мобилност. Те искат да го приемат сега. В същото време той ще влезе в сила след пандемията. Сега по улиците на западноевропейските държави ще срещнете само български, полски, румънски и прибалтийски шофьори. Те спасяват техните граждани. Разнасят медицински материали и лекарства.
Сега не е проблем да карат по 12 часа. Сега дори ги молят да правят това и да карат 14-дневна карантина в кабините, а не да се прибират. Сега не искат от тях да спят по хотели. Когато всичко това свърши, обаче искат влизане на пакета Мобилност.
Ето пример за лобизъм и лицемерие на такава политика. Видях български шофьори на паркинг в близост до Мехелен. Говорих с тях и ги питах, дали фирмите ще им предложат белгийски договори. Тяхното възнаграждение ще падне драстично, заради много по-високите данъци в Белгия. Няма да има кой да им кара храните по магазините.
Редно и честно е да кажат на своите граждани, че когато поскъпне хлябът в магазина, то е заради лобизма на техните евродепутати. Това е в Холандия, Германия и т.н. Това трябва да е разбрано.