В последно време между Турция и Франция често възникват спорове, констатира турското издание Milliyet, цитирано от "Фокус". По-специално Париж се противопоставя на военните операции на Анкара в Сирия, а също така активно подкрепя гръцката администрация на Кипър и Гърция в противовес на турските амбициии. Ако си припомним добре познатата позиция на Франция по отношение на „арменския геноцид“ и членството на Турция в ЕС през близкото минало, източниците на двустранно напрежение стават очевидни, отбелязва авторът.
Но миналата седмица се случи по-сериозен инцидент край бреговете на Либия в Източното Средиземноморие и в разследването му се включи и НАТО. Версиите на страните са противоположни: Франция заяви, че турската фрегата „е преследвала“ френски военен кораб, участващ в мисия на НАТО, когато се е опитал да провери товарен кораб, на който се е предполагало, че носи оръжие до Либия. Турция обаче категорично отрече всички тези твърдения, пише „Милиет“.
След това Париж се опита да окаже натиск върху Турция вече на платформата НАТО, се съобщава в статията. Какви резултати ще даде разследването на НАТО за този инцидент и до колко ще облекчи напрежението, все още не се знае. Но фактът, че два члена на Алианса бяха почти на ръба на въоръжен конфликт, е тревожен, подчертава авторът: „Това не е първият и не единственият случай, който ни подтиква да си зададем въпроса за НАТО: Какъв е този съюз? “
Разбира се, членовете на тази организация могат да имат различни гледни точки по определени въпроси, като се има предвид демократичната структура на НАТО - и въпреки различните интереси и мнения, като цяло те най-често успяват да стигнат до консенсус, се казва в статията. Но в последно време принципните различия и спорове на Турция с някои съюзници в НАТО фактически прерастват в кавги и дори създават риск от конфликти, подчертава изданието.
По-конкретно, в отношенията с Гърция също се разпали „словесен дуел“ и се увеличава напрежението, пише авторът, като отбелязва, че „езикът и стилът, които се използват, създават впечатление, че става въпрос не за два съюзника, а за две враждебни страни“. На този фон „въздушните схватки“ над Егейско море станаха често срещано явление - като проява на взаимна демонстрация на сила във въздуха и в морето между Турция и Гърция, посочва авторът. Това също увеличава риска от локален конфликт.
Произходът на тези спорове се крие във факта, че Турция, в резултат на скорошни дипломатически и военни ходове, принуди останалите страни да усетят нейното присъствие и роля в обширния регион от Близкия Изток до Източното Средиземноморие и Северна Африка, се подчертава в статията. И това предизвиква известно недоволство.
Например, Франция е страна, с която Анкара исторически има дългогодишни приятелски отношения, пише „Милиет“. В основата на настоящото напрежение обаче е конфронтацията, възникнала поради различия в интересите. Французите също активно се опитват да се „утвърдят“ и да поддържат своето влияние и роля в Източното Средиземноморие и Близкия изток, особено в Ливан и Сирия, се обяснява в статията: „От гледна точка на Париж, това е геостратегическо поле на дейност на Франция, което обхваща и Африка“. И в този контекст турската политика, разбира се, се разглежда като конкуренция, отбелязва авторът.
Въпросът е как Турция трябва да избягва спорове и конфликти в отношенията с онези съюзници от НАТО, с които се конкурира в геополитическите интереси. Според автора поведението на Франция и Гърция ясно показва, че тези страни не искат да се съобразяват със съществуването на „нова Турция“ и не се стремят да осигурят хармония и баланс между своите интереси и интересите на Анкара, като същевременно се опитват дори да „диктуват“ на Турция, за да си знае тя мястото.
В същото време Анкара, която се стреми активно да защитава новите си интереси и зони на влияние, с действията си рискува да предизвика конфронтация. Това предизвиква ново триене, в резултат на което компромисът е сложен, се подчертава в статията. За да разрешат тези различия и да премахнат напрежението, членовете на НАТО трябва да съгласуват интересите чрез „диалог между конкуриращи се съюзници и разработване на реалистични политики на тази основа“, заключава „Милиет“.
Източник: агенция "Фокус"