По смисъла на чл. 159 от Конституцията, за да бъде внесен в Народното събрание проект на нова конституция, е необходимо той да бъде подписан от поне 120 народни представители. Публично анонсираният „проект“ на една от управляващите партии обаче, към момента на обявяването му (а и към момента на списване на този материал), не разполага с толкова подписа. Затова в случая имаме не „проект на нова конституция“, а едно изпратено писмо от председателя на парламентарната група на ГЕРБ до останалите парламентарно представени партии с проект, който не съдържа 120 депутатски подписа и няма как да бъде наричан „проект на нова конституция“. Юридически точното наименование би било „проект на проекта за нова конституция“ и той ще бъде наричан именно по този начин по-нататък.
И така, представеният неотдавна #проектНаПроекта за нова конституция, се оказа на близо 95%[1] идентичен с действащата. По смисъла на чл. 11 от Закона за нормативните актове,за да бъде заменен един нормативен акт с друг – т.е. с нов, то следва да са налице важни и многобройни промени в материята, попадаща в обхвата на регулирането, в урежданите обществени отношения, в държавата или в обществото като цяло и т.н. В случая, това очевидно не е налице, като на практика имаме един проект на проекта на „нова“ конституция, който в огромната си част възпроизвежда действащата, с минимални изменения и основно разместване на систематичното място на главите и разпоредбите в основния закон.
Гореизложеното поставя поне 2 съществени въпроса – най-вече пред родните законотворци, Конституционния съд и органите, които могат да го сезират, но и пред всички които се вълнуват от темата:
1. След като закон за изменение и допълнение на действащата конституция, приет по чл.155 от Конституцията от обикновено Народно събрание, подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд, то приложима ли е аналогията и за проекта на нова конституция и/или изменения в действащата, приет по чл. 159 и чл. 160?
2. Ако решението на действащото Народно събрание за приемане на проект на нова конституция също подлежи на конституционен контрол, то тогава какво се случва при приет проект на „нова“ конституция, която на 95% възпроизвежда старата(т.е. не е „нова“)
I. По първия въпрос, действащата Конституция подробно е разписала реда за приемане на промени в нея от обикновено Народно събрание, включително е налице обширна практика и на Конституционния съд по вече правени промени в нея. Без съмнение, приетият от обикновеното НС закон за изменение и допълнение на конституцията подлежи на конституционен контрол, като не са прецедент случаите през годините, когато отделни разпоредби на такъв „конституционен“ закон са били обявявани за противоконституционни.[2]
Що се касае до решението, с което действащото НС с мнозинство от 2/3 приема проекта на нова конституция или за изменение в действащата и решава да се произведат[3] избори за Велико народно събрание, то следвайки логиката на основния ни закон, също би следвало да подлежи на контрол за конституционосъобразност. Очевидно, този контрол може да варира от тривиалния въпрос, дали е било налице нужното мнозинство от 160 депутатски гласа, за да бъде приет проектът и да се произведат избори за ВНС, до по сложни казуси, като например – дали предлаганите изменения в Конституцията са от компетенцията и изискват въобще свикване на ВНС (или могат да бъдат направени и от обикновено НС), или дали проектът на „нова“конституция действително е за нова конституция.
II. Стигайки до втория въпрос, следва да се изясни по какви критерии и кой ще е компетентният орган, който да се произнесе относно това, дали даден проект на „нова“ конституция отговаря на легалната дефиниция за нов нормативен акт по действащата Конституция и българското законодателство. В случая, следва да се съобрази и обширната практика на Конституционния съд относно тълкуването на понятието „правова държава“ /чл. 4, ал. 1/ и участието на гражданското общество /чл. 4, ал. 2 от Конституцията/ в дебата по проекта на нова конституция, липсата на ясно авторство на последния и практическото лишаване на гражданите да се включат в законотворческия процес, поради липсата на предварително обществено обсъждане на проекта и „затварянето“ на дебата по него само в рамките на представители на няколкото политически партии, присъстващи в този парламент с изтичащ мандат.
Нещо повече – възниква и въпросът, дали с предлагането на „нова“ конституция, който в огромната си част възпроизвежда действащата, всъщност не се заобикалят изискванията на чл. 162, ал. 1 от основния ни закон, според който бъдещото ВНС разглежда само въпросите, за които е избрано – т.е. включените в проекта, приет от предходното обикновено НС, преди да вземе решението за свикване на Велико народно събрание. Още повече, че съгл. чл. 162, ал. 3, ВНС следва да се саморазпусне към момента, в който приключи работа по зададения му дневен ред. Или с други думи – дали с внасянето на „бланкетна нова конституция“, не би се дала безконтролна и неограничена във времето възможност на бъдещото ВНС да се занимава с всичко и всички и без наличие на контрол за конституционосъбразност от Конституционниясъд.
2.1. Логично е, тази преценка да се даде от Конституционния съд, който да може да се произнесе или в рамките на казуалния контрол за конституционосъобразност на конкретното решение по чл. 160 на Народното събрание, ако то бъде оспорено, или да бъде сезиран от някой от органите по чл. 150 от основния ни закон с искане за тълкуване на подобен казус по принцип.
2.2. Предварителното тълкуване на нормите на действащия основен закон във вр. с приемането на „нова“конституция изглежда съвсем логично и дори целесъобразно от времева гледна точка, предвид заявеното намерение на действащите народни представители дълго и напоително да преговарят и дебатират първо по проекта на проект за нова конституция, а след това и при евентуално събиране на 120 депутатски подписа, за да бъде внесен той – и по вече депозирания проект в парламента. Още повече, че съгл. 159, ал. 2 от Конституцията, вече внесеният проект за нова конституция не може да бъде обсъждан в рамките на парламентарен дебат и процедури, преди да са изтекли 2 месеца от неговото внасяне. Последното дори не е ясно, дали ще се случи към настоящия момент, предвид общия брой на едва 116 депутатски гласа на управляващото мнозинство.
III. Вместо заключение
Всъщност,вземайки предвид заявките за „обширен дебат“ по т.нар. проект и възможността за най-ранното му внасяне след края на парламентарната ваканция на 2 септември /тъй като народните ни представители решиха да си доизкарат ваканцията и да не се възползват от възможността за свикване на извънредно заседание на парламента/, очевидно оптимистичният срок за гласуване на евентуално решение за приемане на проекта и при събиране на 2/3 мнозинство от всички народни представители - и за произвеждане на избори за Велико народно събрание в последващ тримесечен срок, е най-рано 2 ноември..
[1] Както се сочи в статията на д-р Симона Велева пред „Defakto.bg, озаглавена „Проектът за „нова“ стара Конституция“, поне 155 от 169 разпоредби на проекта са идентични по своето съдържание с нормите на действащата Конституция
[2] Напр. обявените с решение № 7 на КС от 13.09.2006 г. по к.д. № 6/2006, ДВ бр. 78 от 2006 г. за противоконституционни промени в чл. 129, ал.4 от Конституцията, във вр. с възможността за предложение от Народното събрание до президента за освобождаване на т.нар. „трима големи“ в съдебната власт.
[3] Използвана е терминологията, с която борави действащата Конституция относно провеждането на избори.
Петър Славов, Фейсбук
Aдв. Петър Славов е юрист и икономист, адвокат с дългогодишна практика, народен представител в 43-то Народно събрание с над 100 внесени законопроекта и участник в измененията в Конституцията, обнародвани в ДВ бр. 100 от 18.12.2015 г.