“Искам да изразя обидата и възмущението си от унизителната оферта на едно издателство на учебници. Става дума за предложението, което издателство „Клет“ изпраща на имейлите на учителите, като им предлага да им изпрати „комплимент в пакет“, в случай че те си дадат домашния адрес”, написа към ФАКТИ българска учителка с 25-годишен стаж.
Пише ни, защото смята, че „трябва да реагираме на всяка нередност, която ни заобикаля – независимо дали тя идва от държавен орган, или от частна фирма”. Казва, че на това учи своите ученици, че „само така ще успеем като общество и държава”. Пише ни още, за да призовем учителите „да проявят достойнство и да не дават с лекота личните си данни”. Приканва ги да бъдат "мислещи хора със себеуважение и самочувствие, защото го дължат на себе си и на децата, които учат и възпитават".
„В предложението не е посочено какъв е „комплиментът“ – явно целта е да се предизвика любопитството на учителите. Видях, че някои колеги са се възползвали и са получили пакет с подаръци от издателството - шоколадче , кремче за ръце, маска, лепенки, чанта за обяд...
През годините издателствата на учебници са прилагали различни практики, за да ни привлекат за техни клиенти. Смятам, че е нормално да ни предоставят безплатни екземпляри от учебниците и новите учебни помагала, учебни пособия и други такива, свързани с нашата работа. Не намирам за нормално обаче да ни подаряват шоколадчета и кремове за ръце, особено да ни ги изпращат на домашните адреси! Римите, с които е придружен този „мил жест“ бих определила просто като глупави.
Аз лично, разбира се, няма да се възползвам. За мен е обиден въобще този начин на комуникация и на привличане на вниманието. Моите колеги също ще откажат тази „щедрост“, но съм сигурна, че немалко учители от цялата страна ще се изкушат да получат „комплимента“ и ще дадат личните си адреси”, казва още учителката.
„Българският учител заслужава по-сериозно отношение и не бива да бъде унижаван и манипулиран по този прозрачен начин. Особено сериозен проблем виждам в събирането на домашните адреси. Не зная каква е целта на издателството, но съм сигурна, че с тях може да се злоупотребява”, пише още в писмото на учителката към ФАКТИ.
Свързахме се с издателство „Клет” за коментар. Издателството освен учебници и учебни тетрадки, издава още помагала речници, самоучители. „Издателство КЛЕТ България - най - голямото образователно издателство у нас. Издател на учебници Klett, Анубис, Булвест 2000 и учебни помагала PONS и Langenscheidt. Изключителен представител за България на Klett, Delta, Cambridge University Press, Difusión, Éditions Maison des Langues и Casa delle Lingue”, пише в сайта на издателството.
„Инициативата „Комплимент в комплект“ е символичен жест от страна на Издателство Клет България за нашите партньори в знак на благодарност за ползотворната работа през годините. Получаването на комплимента не е обвързано с покупка или ангажимент за покупка от страна на учителите, като всички разходи по доставката се поемат от издателството. Заявката за получаване на пакета изисква попълване на кратък въпросник за получателя с цел изпращане на комплимента на коректен адрес. Предвид неяснотата относно формата на започване на учебната година, учителите подават удобен за тях адрес, на който да получат пратката.
Издателство Клет цени високо всеки един партньор и всяка организирана кампания има за цел единствено подкрепата на учителя, особено в сегашната ситуация. Символичният жест от страна на издателството не ангажира учителите с покупка или по какъвто и да е друг начин, поради което в пакета не присъстват учебници и учебни материали.
Като администратор на лични данни, Издателство Клет стриктно спазва всички изисквания на Общ регламент за защита на личните данни, познат като GDPR, както и прилага най-високи професионални стандарти в сектора на книгоиздаването”, е отговорът на издателството.
Две години подред ми се случва да пътувам с групи ученици с учители към морето. Миналата година се качиха във влака в София. Една част от учениците и всички учители бяха в моето купе. Тази година групата се качи някъде около Пловдив, в купето ми имаше няколко ученици - цяла нощ пяха и вилняха. Беше неприятно, не ми е любим шумът, ако аз самата не съм в пачангата, но не е кой знае каква драма. Радвах се на веселието им.
Миналогодишната група беше от много свестни деца на около 14-15 години. Не подскачаха, не крещяха, знаеха как да си намерят местата и как да се държат с непознати. В моето купе бяха само девойки, обясняваха на една от учителките си някакви процедури по билетите. Учителката умело играеше пред тях театър на нещо, което трябва да бъде лесноопрощаема наивност, но всъщност ме караше да си мисля защо този човек работи професия на учител и възпитател, когато сам се опитва по изкуствен път да се приближи максимално до учениците си и непряко им казва: „Не държа да ме уважавате, държа да ме сметнете за една от вас и да не ми създавате проблеми”.
Аз съм имала прекрасни учители – и в училище, и в университета. С някои от тях сме приятели - пием вино, танцуваме, ходим на театър. Помагат ми до ден днешен, когато имам нужда от препоръка за автор, за източник. Всички обаче пазят дистанцията, която са преценили, че е нужна и предизвикват уважение. Не се стремят да го правят, естествено им е.
Имала съм и от другите – лоши педагози, такива, на които не им се занимава, тенденциозни и несправедливи, такива, които се вълнуват повече от усвояването на средствата на глава ученик отколкото от преподаване, към които е отправено и приканването на учителката, която ни писа - да „бъдат мислещи хора със себеуважение и самочувствие”.
От издателство „Клет” са имали добри намерения, аз искрено вярвам в това. Не са искали да обидят никого или да накърнят нечие достойнство. Не се и извиняват обаче, което също не е драма – не са преценили, че трябва да се извинят. Драмата е, че фамилиарниченето с шоколадче, римичка и кремче не е подходящо поведение към учители. По-голямата драма е, че учител може доброволно да се откаже да възпитава уважение към себе си, а от там и всеобщо.
Прекалено много си говорим на „ти”, прекалено много сме си близки, прекалено устойчиво си смесваме личната и публичната роля и после, когато хора с цветни фамилии – няма да му кажа името, за да не се гордее, започнат да бутат хора пред Ректората и да изпълняват етюди там, където трябва да протича конструктивна комуникация между управляващи и протестиращи, ни става едно не най-драго, независимо от коя страна на дебата сме.
А може и да е различно, ако грижата не е на ниво шоколадче - дори не в частния случай, а управленчески, на ниво цялостна грижа за поддържането на учителската общност жива, будна и пълна с учители със самочувствие и желание да развиват учениците си положително.