Вчера Европейският парламент прие резолюция за България, която констатира и коментира определени аспекти от състоянието на върховенството на закона и човешките права у нас.
Oт ФAКТИ ce cвързaхмe c д-р Мaрия Йoрдaнoвa - дoктoр пo прaвo и глaвeн eкcпeрт в прaвнaтa прoгрaмa нa Цeнтърa зa изcлeдвaнe нa дeмoкрaциятa, зa дa гoвoрим зa тази резолюция и да разберем каква е действителната ѝ стойност. Разговора ни четете в следващите редове:
- Д-р Йорданова, резолюцията, която беше приета не е регламент – не започва да действа директно, нито директива – няма задължение за имплементиране в националното законодателство, каква всъщност е стойността на резолюцията?
- Тук е важно да се види каква роля играят резолюциите на Европейския парламент. В контекста неговите правомощия те също са инструмент за изпълнение на функциите му, наред с приемането на – както споменахте Вие, директиви и регламенти съвместно със Съвета. Това са правни актове. Директивата обвързва държавите членки и подлежи на транспониране в националните законодателство в определени срокове. Регламентът директно обвърза държавите членки.
Европейският парламент има и няколко самостоятелни важни правомощия като това да контролира работата на Европейската комисия и на други органи на ЕС, да общува и сътрудничи с органите от държавите членки, да упражнява контрол върху изразходването на бюджета и не на последно място – това да приема резолюции по различни важни въпроси.
Може да се дадат примери по какви поводи в исторически план са приемани резолюции. Европейският парламент е приемал резолюции по състоянието на даден проблем в държава членка или повече държави членки, относно ситуацията в трети държави – например в Сирия, Турция. С резолюция започва и официалният път на приемането на този нов механизъм, наричан за върховенство на правото или за правовата държава и основните права. През 2016 година Европейският парламент приема резолюция с препоръка до Европейската комисия именно за създаване на механизъм за демокрация, правова държава и основни права.
Резолюциите са актове, които нямат обвързваща сила. Те са политически документи, но съдържат препоръки, констатации, предложения, насърчавания или критика. Те съдържат позицията на ЕП по някакъв важен въпрос или по група важни въпроси. Затова не бива нито да се пренебрегват, нито да се надценяват.
В отговор на вчерашното гласуване се чуха различни становища: че за управляващите това е един чисто политически документ, който няма никаква стойност и ще се използва от опозицията за предизборна борба, а същевременно опозиционните сили в и извън парламента виждат в това една безспорна подкрепа за протеста и исканите оставки.
Според мен, всяка страна в този спор или всяка политическа сила може да използва тази резолюция както за предизборни, така и за бъдещи политически цели. Защо например не обещае какво ще се извърши по отношение на дадена критика или констатация. Освен това приетата резолюция се основава на много съществуващи, приети актове на различни институции – като Хартата на основните права на Европейския съюз, която е задължителна за България, становища на Венецианската комисия, решения на ЕСПЧ и много други - това са няколко страници с актове, събития и институции, на които се позовава Европейският парламент преди да направи своите констатации за състоянието в България на принципите на правовата държава и правата на човека. Да изрази съжаление, че нещо не е прието и да изрази подкрепа за легитимните искания на българското общество, които са в сферата на демокрацията, срещу корупцията, за правата.
Аз не споделям оценката, че това е един тенденциозен акт, инспириран само от определени формации и сили в парламента. Мисля, че е един нормален акт на ЕП, който идва като продължение на доклада на ЕК. Не е дискриминационно, че е за България, защото през годините са приемани резолюции за отделни държави например преди време за Унгария с предложение да се отнеме правото ѝ на глас.
Това е един добре обоснован акт, който изразява позицията на мнозинството евродепутати относно състоянието на принципите на правовата държава и основните права в България.
- Резолюцията, както беше и с доклада на Европейската комисия сякаш се чете различно – къде е средата, кое е конструктивното в тази резолюция?
- За мен конструктивното е необходимостта на България да работи усилено и честно за това принципите на правотата държава, декларирана като конституционен принцип в България, да намерят приложение на практика. Не на теоретично ниво, а всички тези основни елементи, които изпълват със съдържание принципа на правотата държава.
Нека ги припомним, защото се говори за върховенството на закона и правова държава, но много рядко става дума за съдържанието на това понятие или този принцип, а то преди всичко значи законност, правна сигурност, забрана за произвол на изпълнителната власт, независим и ефективен съдебен контрол, справедлив процес, разделение на властите, равенство пред закона. По всеки един от тези пунктове България има дефицити и те са известни. Мисля, че едва ли в доклада и резолюцията за първи път са открити тези неща. Те стъпват на съществуващи проучвания, позиции на други органи, на наши национални източници.
Без да се вземат конкретни мерки по тези въпроси заедно с другите теми – за плурализма, включително плурализма на медиите, прозрачността на собствениците им и т.н., няма как да има напредък. Все едно дали щеше да я има тази резолюция или не. Тя просто обобщава състоянието. Може да има отделни неща, с които едни или други политически сили не са съгласни, но общото трябва да бъде демокрация, равенство пред закона, прозрачност, съдебен контрол, отговорност и отчетност на главния прокурор, механизъм за отговорност на главния прокурор и ВСС. Без решаване на тези проблеми не е възможен демократичен напредък на България.
- Какво смятате за 49-те поправки, които имаше намерение да се направят в резолюцията?
- Повечето предложени поправки бяха на нивото на доста едностранчива политическа позиция и конкретика. Въпреки широките си правомощия ЕП, без да има доказателства не би могъл да се ангажира с констатации, например за отделни случаи, по които дори да има повдигнати обвинения, няма все още те не са доказани. Това би значело ЕП да се въвлече в казуистика без доказателства и да се намеси неправомерно във вътрешните работи на страна.
- Какъв ефект може да има тази резолюция в близък план?
- Макар да нямат правно обвързващо действие резолюциите могат да имат правни последици, а според някои мнения - непряко правно действие. С тях и техните препоръки могат да се създадат предпоставки за последващи правни актове, които вече да имат обвързващо действие. Може да бъде приет регламент в някоя от сферите на доклада или на резолюцията или пък директива, която би имала обвързваща сила. Може би някои от предложенията биха подтикнали съответната държава да приеме нов закон или изменение в законодателството.
Макар да нямат пряко обвързващо действие тези резолюции имат значение по пътя за развитие на държавите членки. Имало е резолюции по отношение на отделни държави за напредъка, който те са постигнали в първите години след приемането им в ЕС. Затова на резолюцията за България не бива да се гледа като на инцидентна практика, инспирирана от определени политици в ЕП. Това, че е приета с голямо мнозинство също има значение за легитимността на тази резолюция.
Това, че тя е свързана с вече изказани препоръки и от Венецианската комисия, и от решенията на Европейския съд по правата на човека, и от становищата на Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ и много други, значи, че вече има един широк кръг съществуващи становища, предложения и позиции, които са обобщени и са развити в този акт. Не бива да си правим и илюзия, че с него автоматично ще се решат някакви въпроси. Той подчертава и констатира състоянието, дава мнението на тези, които са застанали зад него.
Не е тайна, че тази резолюция беше разработена от комисията LIBE и първо приета там. Имаше сериозна дискусия по нея преди да достигне до ЕП. Мисля, че дори и тези политици, които не приемат всичко в резолюцията, трябва да приемат онези заключения, които се отнасят до принципи, които са заложени в нашата Конституция, но просто не са изпълнени със съдържание.
По редица въпроси абсолютно справедливо резолюцията „изразява загриженост“. Например, че въпреки съществуването на няколко директиви на ЕС за процесуалните права на заподозрените и обвиняемите в България тези права не се зачитат в достатъчна степен. Или пък точка 12, в която се осъждат нехуманните условия в Българските затвори, констатирани от множество вътрешни и външни механизми за наблюдения, а и от Европейския съд по правата на човека. За никого това не е тайна и едва ли някой би оспорил, че на България се отказват европейски заповеди за арест и трансфер на задържани лица именно поради нехуманните и лошите условия в българските затвори. Или, че се изразява съжаление, че промените в Наказателния кодекс, които въведоха наистина по-строги наказания за насилие, основано на пола, се оказаха недостатъчни. Факт е бумът на случаите на домашно насилие и бумът на смъртните случаи на жени в следствие на домашно насилие.
За който иска да чете обективно и да участва във взимането на мерки за преодоляване на проблема, има достатъчно материал. Не, че това са неизвестни неща за българските политици и за българското общество, но факт е, че толкова време не се взимат решения. България е осъждана толкова пъти от Европейския съд по правата на човека, включително за състоянието на затворите. Както е и факт, че за пръв път висш орган на Европейския съюз взема конкретно изразена и обоснована позиция за България по основни за демокрацията въпроси.