На 8 октомври Европейският парламент гласува резолюция за състоянието на демокрацията, правосъдието и основните права на гражданите в България. В тази резолюция ЕП изрази писмено и официално мнението по въпроса, като отрази влошаване на ситуацията у нас.
Преди да стигне до пленарната зала на Европейския парламент, черновата на резолюцията беше изготвена от Хуан Фернандо Лопес Агилар - председателя на Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, известна още като комисията LIBE, беше приета там. В пленарната зала бяха предложени поправки, които отпаднаха и финалният вариант на резолюцията за България беше приета с 358 гласа "за", 277 евродепутати гласуваха "против" резолюцията, а 56 се въздържаха.
От ФАКТИ се свързахме с Хуан Фернандо Лопес Агилар, за да говорим за причините за изготвянето на резолюцията, за нейната цел, за критиките към приемането ѝ. Разговора ни четете в следващите редове:
- Г-н Лопес Агилар, каква беше причината да изготвите черновата на резолюцията за България, която беше приета?
- Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи LIBE отговаря за върховенството на закона, за основните права и демокрацията. Затова се поинтересувахме за ценностите и светините на Копенхагенските критерии. Това са общи ценности за всички държави членки. Направихме така, че да стане ясно, че сме преодолели т. нар. „копенхагенска дилема“ - държавите членки, включително България, са обстойно проучвани дали се съобразяват с тези ценности, когато влизат в ЕС, но веднъж, когато са в него, можем да видим, че върховенството на закона, основните права и демокрацията ерозират заради липса на добри начини за отговор.
Затова приехме сериозно член 7 и от комисията LIBE пренесохме въпроса към пленарна зала, където той беше приет - първо, относно Унгария, след това Полша. Интересувахме се още от други случаи, за които има опасения. Такъв беше случаят с Малта, където видяхме сценарий на корупция и убийство на разследващ журналист. Такъв беше случаят също, когато дискутирахме положението в Румъния относно борбата в корупцията. Сега такъв е случаят с България.
Няколко евродепутати вкараха въпроса в дневния ред на комисията LIBE и управата на комисията реши, че трябва да приемем резолюция, за да изпратим ясното послание, че сме обезпокоени за хората, които протестират на улиците и са репресирани от полицията, обезпокоени сме от борбата с корупцията, която е голям проблем, от намеса в съдилищата и в прокуратурата, от възпирането на медийния плурализъм от страна на политическите сили и правителството, от обявяването на конституционална реформа, която не е била съгласувана, включително с основните политически сили, а е била предприета само по инициатива на управляващата партия. Това не е пътят на развитие.
Именно заради това ние трябваше да се поинтересуваме от ситуацията в България и да приемем тази резолюция.
- Има мнения, че с тази резолюция се опитвате да се намесите в националното управление, какво мислите за това?
- Комисията LIBE е налагала своите правомощия относно върховенството на закона, основните права и демокрацията и относно други държави. Наблюдавали сме повтарящи се обвинения от съюзниците на управляващите партии на държавите, които са били обект на нашите опасения. Обвиненията винаги си приличат – че мнозинството в комисията LIBE и впоследствие, и мнозинството в пленарната зала на Европейския парламент крои ляв заговор, че е пристрастно, че практикува посочване с пръст, лепене на етикети и позорене заради политически и идеологически причини, че има двойни стандарти. Нашият отговор е, че няма нищо подобно.
Абсурдно и нелепо е да мислиш, че има такова нещо като лява конспирация в Европейския парламент, имайки предвид първо, че мнозинството в ЕП не е прогресивно. Второ, когато приемаме резолюции в ЕП целим да се позоваваме на фактите, да говорим фактологически и с точност. В бележка под линия на резолюция се дава документален източник на всяко едно изявление, направено в резолюцията. Трето, няма такова нещо като двойни стандарти. Ние се вълнуваме, когато в определена държава се наблюдава зачестяване на неправомерни действия, предприети с подкрепа от управляващата партия и с прибързания процедури.
Затова трябва да говорим ясно, за да защитим демократичните ценности, включително плурализма, правото на защита, протекцията на малцинствата. Никога не е било вярно, че демокрацията в европейски стил е равна на управление на малцинствата. Демокрацията значи да предпазваме малцинствата, да уважаваме основните права, особено правата на себеизразяване, събиране, протестиране и опониране, да разчитаме на независима съдебна система и независима прокуратура, които да предпазват правата на тези, чиито права са нарушени.
Демокрацията по европейски значи тези неща. Това е и посланието, което изпратихме към Унгария, към Полша, а в тази конкретна резолюция – за влошеното състояние на демократичния политически процес в България. Борбата с корупцията е въпрос, който ни вълнува дълбоко.
- Според Вас, каква трябва да бъде следващата стъпка на Европейския парламент? Това е резолюция, но от нея трябва ли да последва обвързващ акт?
- Надяваме се, че мнозинството от Европейския парламент с това, което изразява в резолюцията ще изпрати послание. Ние предпазваме европейското гражданство на 10 милиона унгарски граждани, на 40 милиона полски граждани и на 7 милиона български граждани. Ние се интересуваме от европейското гражданство, което е предпазено от европейското законодателство. Всеки български гражданин се ползва със защита на Хартата на основните права на европейския съюз. Всеки български гражданин е защитен от ценностите, които България е ратифицирала при влизането си е ЕС.
Заедно с правата, които една държава получава, когато влезе в Европейския съюз, тя има и задължение и отговорности. България досега се е радвала на огромни европейски инвестиции, фондове и съюзи. Българските граждани заслужават защита на основните си права като европейци, включително правото да опонират, да защитават, да се събират, да изразяват свободно стоите възгледи и критики срещу правителството без да бъдат тормозени.
Разбира се, ние подчертаваме, че ЕС се управлява от закона. Това е природата на европейския процес. Това води след себе си нуждата да се уверим, че европейските фондове са подходящо управлявани – с прозрачност и в пълно съответствие на законовите принципи. България трябва да приеме сериозно борбата с корупцията, която е главната причина да не бъде вдигнат механизмът за сътрудничество и проверка.
Като председател на комисията LIBE изразих своята пълна подкрепа за легитимната амбиция България да влезе в Шенген. България трябва най-накрая да успее да влезе в Шенгенско пространство и ние сме готови да подкрепим вдигането на механизма за сътрудничество и проверка, но трябва да бъде направен истински прогрес в борбата с корупцията. Ние изразяваме притеснение, че борбата с корупцията е продължаващ проблем в България, която е на първо място в нашите класации за нива на корупцията в ЕС.
Аз уважавам България и българските граждани и съм сигурен, че изразявам ясно разбиранията и мотивацията на проевропейското мнозинство в комисията LIBE. Затова искам да се изправя срещу безсмислената реторика, която се преструва, че изразяването на притеснение относно ситуацията в България е антибългарско. Не, не е. Както при Унгария и Полша, ние искаме България да се върне в правия път. Искаме България да се държи европейски по всеки възможен начин. Това означава да има силни демократични институции, надежден демократичен процес, уважение към правата на гражданите, дори и те да се противопоставят на управлението, да са защитени от правосъдието, което да гарантира, че всяко посегателство над основните права на ЕС може да бъде съдено от независим съд.
Свидетели сме на това, че всеки път, когато има опит за намеса в правосъдието от страна на управляващите в държава-членка на ЕС, има риск от създаване на широко поле за корупция. Това не трябва да се случва и не трябва да се толерира от ЕС, от неговите институции, включително от Европейския парламент.