Паскал Императо чака на опашка, за да бъде ваксиниран. Камерите също чакат.
Около 10:30 ч. сутринта е на 12 октомври 1976 г., а Императо е в здравната клиника Челси, сграда в стил „Арт Деко“ в долната западна част на Манхатън. Клиниката е едно от около 60-те места, пръснати из Ню Йорк, което се подготвя да ваксинира почти всички жители в града.
Същата година страховете от пандемия от свински грип се надигат много и затова президентът Джералд Форд разпорежда безпрецедентна масова ваксинация на всички на територията на Съединените щати. Императо запретва ръкав в първия ден от тези усилия в Ню Йорк.
Императо е заместник-комисар по здравеопазването и председател на работната група, натоварена с разгръщането на програмата в града, така че доброволно пожелава да бъде сниман за вестниците, когато го ваксинират. Кметът на Ню Йорк, когато го молят, отказва, така че Императо си предлага услугите. Мнозина са по улиците в целия град тази сутрин.
Но това, което трябва да бъде тържествено начало и положителни усилия за връзки с обществеността, се превръща в горчив хап. Същата седмица вестниците започват да съобщават тревожни новини от клиниките за ваксини в Питсбърг: три очевидно необясними смъртни случая вследствие на инфаркт.
„Спомням си този ден. Спомням си го съвсем ясно“, споделя Императо. „Видях тези заглавия в метрото. И аз казах: „Мили Боже, целият ад се излива тук“.
Заглавията стават все по-черни. Два дни по-късно таблоидът New York Post пише „Една гледка от клиниката на смъртта в Пенсилвания (Гледка от моргата в Pennsylvania Death Clinic)“, включваща емоционални, но почти сигурно разкрасени истории: „Една от възрастните пациентки, 75-годишната Джулия Бучи, потрепери от хиподермичната игла в ръката ѝ, направи няколко немощни стъпки, след което се строполи мъртва на пода на здравното заведение. Точно пред очите ми“.
Оказва се, че историите са фалшиви и подвеждащи. Това обаче е само един от многото проблеми, които тормозят населението по време на „скандала със свинския грип от 1976 г.“, когато американски президент решава прибързано да предостави ваксина за цялото американско население въз основа на зле обоснована научна информация и политическо неблагоразумие. Следват съдебни дела, странични ефекти и негативно медийно отразяване, а събитията влошават доверието в общественото здраве за години напред. Това, което се случва тогава, може дори да постави основите на погрешните антивакс (против ваксинирането – бел. прев.) възгледи и недоверие в общественото здраве, които ще се разпространят десетилетия по-късно.
Сега, когато светът бърза да пусне ваксина за милиарди хора днес, какво можем да научим от злополучните събития през 1976 г.?
Всичко започва в тренировъчна база на американската армия в Ню Джърси. През м. февруари 1976 г. няколко войници във Форт Дикс се разболяват от непознат по-рано свински грип. Никой не е бил в контакт със свине, така че се предполага предаване (пренасяне) от човек. Тестовете показват, че над 200 новобранци са заразени с вируса.
Пандемиите от 1957 и 1968 г. все още се помнят, а страховете скоро ескалират от друга грипна пандемия, подобна на тази от 1918 г., която е убила десетки милиони хора. По-нататъшно разследване установява, че хората под 50-годишна възраст нямат антитела към този нов щам.
Необходими са бързи решения. Служители от сектора „Обществено здраве“ осъзнават, че ако действат бързо, е възможно до края на годината да имат ваксина за населението. Фармацевтичната индустрия току-що е завършила производството на ваксини за нормалните грипни сезони. Тя има и „животинско“ предимство: петлите. Тогава ваксината против грип се произвежда в оплодени кокоши яйца. Петлите от този сезон е трябвало да бъдат заклани, така че едно бавно решение би добавило забавяне от няколко месеца за производството на ваксини.
През м. март президентът Форд обявява кампания за 137 млн. щатски долара (67,5 млн. британски лири през 1976 г.) за производство на ваксина до есента. „Целта е имунизацията на всеки мъж, жена и дете в САЩ и по този начин това е и най-голямата и амбициозна програма за имунизация, предприемана някога в Съединените щати“, пише Императо в доклад от 2015 г., размишлявайки върху събитията.
Поглеждайки назад е лесно да се види, че на времето страховете са били неоснователни. Щамът на свинския грип от Форт Дикс не е бил опасен и е нямало да има пандемия. По-късно изследователи откриват, че доброкачествените щамове на свинския грип са се пренасяли сред населението на САЩ много преди този да бъде идентифициран във военната база. А учените, които са се страхували от поредния испански грип, не са знаели, че грипът от 1918 г. е птичи, а не свински. Изследователите по това време също страдат от форма на пристрастност към така често възникващите събития: въз основа на опита от 50-те и 60-те години на ХХ в. те предполагат, че големите грипни пандемии се случват през 11-годишен цикъл, когато всъщност те са по-рядко срещани.
Така че както се случи и по време на пандемията с Covid-19 от 2020 г., учените могат да дадат само най-добри съвети, до колкото им е възможно, въз основа на непълни знания. Много служители в здравеопазването също са били скептични и несигурни, включително и Императо в Ню Йорк. „Мисля, че всички сме съгласни, че, да, малко вероятно е, но не можем да бъдем напълно сигурни“, спомня си той.
Форд свиква високопоставена среща на учените, за да реши дали трябва да има програма за ваксинация, но „това е тълкувано по-скоро като политическо събитие, отколкото като научен процес“, смята Дейвид Сенсър, тогавашен директор на CDC (Център за контрол на заболяванията, както е известен преди преименуването си през 90-те години на ХХ в.).
И все пак това не означава, че учените са неутрални в несигурността си. Както заключи бившият президент на Медицинския институт Харви Финеберг през 2008 г. в изтормозен преглед на събитията, много старши учени подкрепят ваксината с вече съществуващи програми. Някои изследователи виждат възможност да представят на национална платформа постиженията на своята институция/център или област на работа, пише той, докато други поддържат „убеждението, че предотвратяването на болести чрез ваксинация е постижимо съвършенство на човешкото състояние“.
С настъпването на лятото в САЩ няма огнище на национално или международно ниво, но въпреки това усилията продължават. Четири фармацевтични компании започват производството и се провеждат тестове чрез клинични изпитвания. През м. юни обаче възниква проблем, който ще има продължителни последици години след това. Проблемът започва, когато производителите в бранша обявяват, че им е отказана застраховка „Гражданска отговорност“, което ефективно срива работата. Те искат от Конгреса да ги обезщети, но им е отказано.
В продължение на седмици това затруднява плановете на служителите от сектор „Обществено здравеопазване“ на местно ниво – като Императо, но от решаващо значение е и влошеното обществено доверие. „Ултиматумът на производителите отразява тенденцията за увеличаване на спорността в американското общество, неговото неволно, несъмнено подсъзнателно съобщение беше: „Има нещо нередно с тази ваксина“, пише Сенсър, „тази публична погрешна представа, оправдана или не, гарантира, че всяко случайно здравно събитие, настъпило след началото на свинския грип, ще бъде разглеждано и приписано на ваксината“.
През м. юли администрацията на Форд се съгласява да поеме разходите за защита при съдебни дела и иска от Конгреса да приеме необходимото законодателство. Програмата се връща обратно в пътя, но е твърде късно да се обърне вредата, причинена за обществото и неговото възприятие/възприемане.
Октомврийската криза
Към средата на м. октомври, докато Императо чака на опашка пред фотографите – за да бъде сниман в Ню Йорк, цялото начинание вече смело крачи към нова криза, дори и лидерите да не го признават.
„Самият президент беше ваксиниран по телевизията на 14 октомври, което допълнително засили схващанията, че това е политизирано събитие“, пише Сенсър.
Смъртните случаи в Питсбърг са само началото. Въпреки че няма причинно-следствени доказателства, свързващи тези починали с ваксината, това предизвика много хора да излязат и да твърдят, че имат доказателства за влошено здраве, обвинявайки невярно ваксинацията. Девет щата спират тези програми.
С такова гръмко представяне, тясно свързано с Белия дом, много журналисти, които не са свикнали да отразяват науката, съобщават само това, което са видели и чули от обществеността, без да разпитват/разследват дали има връзка. Журналисти от големите вестници дават място на колони от няколко сантиметра с епидемиологичен нюанс. Това, което е трябвало да търсят, е „допълнителната смъртност“ – т. е. смъртни случаи, които иначе е нямало да се случат, но ежедневните истории за необясними инфаркти, смутени медицински сестри и политически провали се радват на повече внимание.
Събитията стават известни в екипа на Императо като „октомврийската криза“. Приемът на ваксината през следващите дни рязко спада, тъй като общественото доверие отслабва. „Някои от тези заглавия бяха наистина ужасни. Спомням си, че едно от тях казваше: „увеличава се броят на жертвите“, спомня си той. „Това, което всъщност правеха, е да наблюдават нормалния модел на смъртност сред популация от възрастни хора, която така или иначе би настъпила“. Да се вини ваксината, казва той, е все едно да заключим, че човек, убит от падащ клон, е починал заради червените си чорапи.
През този период Императо се разочарова от CDC, който според него е трябвало да се намеси по-бързо, за да успокои хората и да представи доказателства. „CDC запази мълчание. Не бяхме доволни от това“, спомня си той. „Много им бяхме ядосани“. Като повтаря спекулациите около CDC днес, той се чуди дали те не са били заглушени по политически причини, но не знае (Сенсър: директорът на CDC по онова време вероятно би могъл да каже, но той почина през 2011 г. През 2006 г. обаче беше написал, че CDC вярва, че местните и щатските служби по обществено здраве са в най-добра позиция да комуникират с медиите и обществеността.)
Игра на нерви
Минават месеци – все още няма огнище – но възникват нови проблеми. И този път те са истинските странични ефекти. Милиони ваксинации означават десетки случаи на синдром на Гилен-Баре, рядък проблем, при който имунната система на тялото атакува нервите. Това води до слабост и изтръпване на крайниците, а в някои случаи може да бъде тежко, което да доведе до други усложнения и парализа. През 70-те години на ХХ в. синдромът не е толкова добре познат. Оттогава изследванията установяват, че шансовете за развитие на заболяването след ваксинацията са изключително малки, но мащабът на въвеждането [на ваксината] през 1976 г. означава, че шепа хора неминуемо ще бъдат засегнати.
Както веднъж посочва и Сенсър в интервю за Световната здравна организация, ако през 1976 г. се беше случила пандемия, тогава тези редки случаи щяха да бъдат показател на фона на много по-дълбок и по-широкомащабен проблем. Не е тайна, че ваксините могат да имат странични ефекти, но техните защитни ефекти срещу смъртоносни заболявания значително надвишават тези рискове за по-голямата част от хората. Както наскоро посочи Хелън Брансуел от Stat News, трябва да се очакват леки странични ефекти, тъй като се появяват нови ваксини за Covid-19, а това не е причина за тревога. Също така е по-вероятно човек да прихване синдром на Гилен-Баре от инфекция като грип, отколкото от грипна ваксина. Нормата на допълнителните случаи, свързани с ваксината срещу свински грип през 2009 г., е два на милион.
И все пак проблемът с Гилен-Баре през 1976 г., за съжаление, води до болести и страдания сред една злощастна група хора – може би стотици - за които сега можем да заключим, че не е било необходимо да преживяват това, през което са минали.
След месеци негативно медийно отразяване докладите за Гилен-Баре водят до закъснял край на скандала със свинския грип. Програмата на Форд е спряна през декември 1976 г., като са ваксинирани едва около 20% от населението на САЩ. И тъй като през лятото американското правителство предлага покритие за отговорността на фармацевтичните производители, стотици искове за обезщетение от ищци с Гилен-Баре следват години след това.
Скандалът със свинския грип, заключи „Ню Йорк Таймс“ след спирането на програмата, е „жалък провал“ и „фиаско“, белязани от политическа изгода и неоправдано доверие. „Опасността сега е, че самата идея за превантивна медицина може да бъде дискредитирана“, предупреждава редакцията.
Макар че би било трудно да се предположи, че това е довело директно до анти-вакс движението десетилетия по-късно, лошо скалъпените решения от 1976 г. ще останат в американската памет и едва ли ще допринесат за повишаване на доверието във ваксините и съветите за обществено здраве години след това.
И така, докато нашите политици стоят на сцената и отправят твърдения и обещания за ваксини по време на пандемията COVID-19, какво друго можем да научим от скандала със свинския грип от 1976 г.?
За Финеберг „основният стратегически гаф“ е обявяването на програма за масова ваксинация толкова рано. Било е преждевременно и е ангажирало (приклещило) политиците в много видим ангажимент. Така че когато президентите и министър-председателите дават смели обещания пред обществеността – например като операция „Скорост“, настоящите усилия на САЩ да предоставят 300 милиона дози на американската общественост до януари 2021 г. превръща научния процес в политически залог.
Както показа 1976 г., такъв ангажимент може да направи лидерите по-малко готови да се адаптират към нови доказателства – или промени в риска. Сенсър пише, че Форд и други лидери непрекъснато са били информирани, че пандемията остава „възможна“, но не и колко „вероятна“, въпреки че вероятността с времето намалява. Несъмнено има и езиково неразбиране: за учен възможността може да означава вероятност 1/1000000; за политика това изисква действие.
При смъртните случаи от 1976 г. също е поразително да се прочете за клопките на политиците, които представят научна информация пред обществеността. Когато Форд става лице на инициативата за ваксини, пише Сенсър, това не засилва доверието. „Научната информация, идваща от ненаучна политическа фигура, вероятно ще насърчи скептицизма, а не ентусиазма“, пише той. Колко бързо тези грешки в преценката са забравени по време на пандемията с COVID-19, когато политиците избутват напред експерти, когато камерите биват насочени към тях [политиците].
Учените обаче също са хора. Днес е лесно да се забележат пропуски в научните доказателства от 1976 г., като например убеждението, че вирусът отразява огнището от 1918 г. или че предстои пандемия. Но учените от онова време не са могли да го видят; и изправени пред несигурност, те правят заключения, повлияни от вярвания, инстинкт или страх. Същото е почти сигурно и днес. През 2020 г. науката за вирусите може да е далеч по-усъвършенствана, но науката за Sars-Cov-2, вирусът, който причинява болестта COVID-19, остава непълна. Според Финеберг скандалът със свинския грип се характеризира с „прекомерна увереност в теорията, породена от оскъдни доказателства“. В играта има и някакъв ефект на „герой“, казва Финеберг, където страхът от бедствие е довел до непоколебим устрем.
Когато политиците говорят за „науката“ като цялостен набор от знания, наръчник за това какво да правим, това пренебрегва несигурността на доказателствата и забравя факта, че науката е човешко начинание.
Що се отнася до Императо, спомняйки си за деня, в който е бил ваксиниран, за камерите и шумотевицата около него, той вече има известни опасения относно това, което предстои през 2020 г. „Наистина виждам началото на същите модели коментари за ваксините COVID-19 и клиничните изпитвания“, казва той. Няма причина, смята той, усилията за масови ваксинация да не могат да бъдат предприети бързо, но той се притеснява от медийния контекст, в който това ще се случи. „Има толкова много разбирачи (бърборковци) по телевизията и в социалните медии, които коментират всеки аспект на тази пандемия“, казва той. „Техните постижения не съответстват на това, което коментират. За мене това са престъпници”.
Скандалът със свинския грип от 1976 г. носи много поука и днес, казва Императо, и има мъдрост в поговорката, че тези, които пренебрегват уроците от историята, са обречени да я повторят. Въпреки това през цялата си кариера той остава силен защитник на спасителните свойства на ваксините. „Докато си правих ваксината, виждах натиска и несигурността от случващото се, но това не ме разубеди. Въпреки всичко аз се ваксинирах“.
* Ричард Фишър е старши журналист в BBC Future. Профилът му в Туитър: @rifish