Искрен Иванов, преподавател по политология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.
Водещ: След напрежението с Косово, Сърбия предизвика шумен исторически спор, довел до дипломатически скандал с Черна гора, а бившият външен министър до неотдавна, а сега председател на парламента Ивица Дачич нападна македонския министър-председател Зоран Заев, като му препоръча да внимава с историята, и нарече България „фашистки окупатор“. С какво да си обясним демонстрацията на мускули от Сърбия спрямо съседите ѝ на Балканите и очевидно търсените от Белград провокации? Наш гост е преподавателят по политология в Софийския университет „Свети Климент Охридски” Искрен Иванов. Г-н Иванов, свидетели ли сме на възраждането на сръбския имперски шовинизъм?
Искрен Иванов: Аз мисля, че ние сме изправени в един момент, в който нашата западна съседка възражда един друг комплекс, това е по-скоро великодържавен комплекс от началото на ХХ век, когато всъщност, то винаги е било така, но когато Сърбия се намира под покрова на огромната Руска империя. Или това, което се опитвам да кажа, е, че причините за тези изказвания и за тази политика на Сърбия по отношение на България са две: първо, това емоционално възраждане на идеята за Велика Сърбия, която се намира под защитата на майка Русия, на огромната Русия, на Русия, която винаги ще ѝ помага, и от друга страна, това е резултат от традиционно антибългарската линия на сръбската външна политика, която особено много се засили след така задълбочаването на отношенията между България и САЩ, задълбочаването на отношенията между България и отделни страни-членки на Европейския съюз. Дори аз смея да твърдя, ще отида малко по-далеч, смея да твърдя, че в сръбския тон се долавя известна доза завист, тъй като в момента Сърбия е на кръстопът. Аз мога да кажа, че има кръгове в сръбския политически елит, които искат Сърбия да влезе в Европейския съюз, и може би от тази гледна точка малко завиждат на България за това, че ние постигнахме значителен напредък в тази посока, докато Сърбия все още не може да реши дали иска да се отърси от проруското си минало или иска да си остане занапред в евразийската сфера на влияние.
Водещ: Г-н Иванов, но поведението на сръбския политически елит дали не се дължи в известна степен изпреварващо и спрямо идващата във Вашингтон нова администрация с нова външнополитическа линия, която се очаква особено на Балканите? Защото наблюдаваме, че точно през последните седмици се сгъстиха краските от Белград.
Искрен Иванов: Тук идва втората основна причина, и това е фактът, че аз очаквам новият американски президент Джоузеф Байдън да има ясна и точна стратегия за Балканите. Не искам да бъда разбран погрешно, не че Доналд Тръмп нямаше такава стратегия – Америка инвестира изключително много в Балканите, и по време на мандата на Доналд Тръмп отношенията между България и САЩ напреднаха значително във всяко едно отношение: политическо, икономическо, военно-технологическо и т.н. Но всъщност, при следващия американски президент България има уникалната възможност да заеме ролята на балансьор в региона, защото ние виждаме, че останалите актьори в региона в момента са доста колебливи в своята позиция, с изключение на може би Гърция, която си е традиционно евроатлантически настроена. Но вижте какво се случва в Турция, вижте какво се случва в Македония, при Сърбия сега коментираме, че в момента се възраждат тези настроения. Така че аз мисля, че тук Русия ще се опита индиректно чрез Сърбия да влияе на България, или с други думи, ако ние успеем да засилим нашето сътрудничество със САЩ още повече, то Русия ще се опита чрез Сърбия да оказва натиск и чрез такива индиректни провокации върху България. С други думи, по някакъв начин да въздържа американското влияние тук, на Балканите. Защото отново ще кажа, аз очаквам новият американски президент да засили натиска върху Русия за сметка на едни по-балансирани отношения с Китай.
Водещ: Доколко и как Сърбия има своя пръст във влошаването на отношенията между България и Северна Македония?
Искрен Иванов: Аз мисля, че постъпката на Сърбия беше напълно едностранна. За мен е недопустимо на такова ниво да има такова изказване, защото това е директно хвърлена ръкавица към България на дипломатическия фронт. И според мен, това, което трябва да се направи, е: сръбският посланик трябва да бъде привикан, да му се поискат обяснения за това какви са тези изказвания за фашисткото минало, за това каква е тази враждебност тук, на Балканите. Ние знаем, че Западните Балкани са изключително взривоопасен регион. Какво се опитва да ни каже Сърбия? Това предизвикателство ли е, хвърлена ръкавица ли е, ще повторя отново, това някакъв вид въпрос ли е, нека както се казва, ако има такова изказване, то да бъде изказано докрай. Защото разбирате ли, това е провокация, за която наистина сръбските дипломати трябва да дадат обяснение на българските си колеги. Или поне моето мнение като български гражданин е такова, защото аз се чувствам страшно засегнат от това дипломатически представител, човек, който е бил съветник, спомняме си, на бившия премиер на Сърбия, да нарече българите фашисти. За мен такова изказване е недопустимо и за него трябва да имаме дипломатическо обяснение, какво го е провокирало. Въпреки че тук аз имам много ясно обяснение – това е в крайна сметка, че в момента Русия се опитва да установи контрол по-конкретно в южната част на Балканите, там, където виждаме в момента Македония, че се опитва да се интегрира в Европейския съюз, и има спор, така че Русия и Сърбия се опитват да притиснат по някакъв начин индиректно България с такива провокации, за да можем ние да кажем на македонците: „Няма да правим компромиси“ и македонското членство в Европейския съюз да пропадне. Такава игра сме гледали с България и Румъния преди те да станат страни-членки на Европейския съюз.
Водещ: Въпросът е какви са шансовете на тази игра да успее и всъщност това е въпрос - проблем?
Искрен Иванов: Тук бих очертал два сценария. При първия сценарий, който е според мен най-лошият сценарий, тогава всъщност тези националистически настроения, които ги има тук, в България, срещу македонското членство в Европейския съюз, забелязвате ли, че тяхната реторика отлично кореспондира на тези изказвания, които виждаме в Сърбия в момента? И ако тези националистически нагласи в България се засилят, особено след сръбската провокация, то това значително ще затрудни македонското членство в Европейския съюз, тъй като търканията между нашите държави ще продължават. А вторият сценарий е доста по-благоприятен, тъй като ако сега ние подкрепим Република Северна Македония за членство в Европейския съюз, от една страна по този начин ние ще покажем пред нашите евроатлантически партньори, че ето на, не сме солидарни с руската политика на Балканите, и на второ място, ще сложим своеобразен капак на сръбските провокации, които целят всъщност точно това – да раздалечат България и Македония една от друга и сипят масло в огъня, така че това да забави македонското членство в Европейския съюз. Това е то голямата цел на тези изказвания, на тази реторика. И понеже знаем, че нашият народ исторически е чувствителен към този въпрос, защото исторически знаем, България каква роля е имала през Втората световна война, се прави точно такова изказване. Няма да се учудя, ако следващото изказване бъде по линия на Руско-турската освободителна война.
Водещ: Г-н Иванов, наистина прави впечатление, че чувствителни за Русия държави, като Македония и Черна гора, са обект на атаки от Сърбия. Сърбия ли се очертава троянския кон на Русия на Балканите?
Искрен Иванов: Когато говорим за троянски коне мисля, че трябва да бъдем внимателни в дефинициите, защото от моите наблюдения, поне от това, което аз съм виждал, общувайки с хора от академичния елит в Сърбия, в Македония, в Румъния, обществото е доста разделено. Ще ви дам пример от личния си опит, за да бъда малко по-точен. Няма да забравя, когато имах възможността да работя с екип от сръбски колеги, тогава всички те ми казаха, че масово младото поколение в Сърбия подкрепя членството в Европейския съюз, но не подкрепя членството на Сърбия в НАТО, категорично. Което означава, че подобно на Македония, в Сърбия ние отново имаме тази разделителна линия между по-стария елит, който е твърдо на страната на Русия, и по-младия елит академичен, политически и т.н, който е на страната всъщност на Европейския съюз. Само че за разлика от Република Северна Македония тук за членство в НАТО не може да става и въпрос. Точно тук е и „проблемът“. Защото винаги членството в НАТО предшества това в Европейския съюз, с малки изключения разбира се. Най-малкото първо, за да може да се постигне политическа стабилност, да се изпълнят критериите за членство в Алианса, а след това и критериите за членство в Европейския съюз, които са далеч по-комплексни.
Водещ: А защо младото поколение е против членството в НАТО? Силно индоктринирано ли е, пропагандно обработено?
Искрен Иванов: В Сърбия по-скоро става въпрос за горчивия исторически опит, който Белград има с Алианса. Отново ще дам пример от моя личен опит, тъй като мисля, че така е най-добре. В разговор със свой колега аз го попитах, той е професор в Университета в Белград, аз го попитах за това, какво мисли относно членството на Сърбия в НАТО, дали наистина в крайна сметка един ден няма да се намери консенсус, че въпреки всичко, което се случи през 90-те години, Сърбия все пак има бъдеще в Алианса, и той ми отговори, че Сърбия няма никакво бъдеще в Алианса, и затова сръбското обществено мнение е категорично, защото смята, че НАТО вече е допуснало такива грешки спрямо сръбския народ, каквито не могат да бъдат поправени. Аз лично не съм съгласен с тази теза, защото опитът на постсоциалистическите държави показва, че всички грешки могат да бъдат поправени. Историята не познава условното наклонение. Но за жалост тези нагласи в Сърбия са все още силни, и поне аз не смятам, че в дългосрочен план Сърбия ще обърне поглед към НАТО. А дали е възможно членство на Сърбия в Европейския съюз на този етап – също не смятам, най-малкото защото тя вече е членка на Евразийския съюз, и без твърдо членство и ангажимент към Алианса, не мисля, че е разумно Сърбия да бъде приета за член на Европейския съюз.
Водещ: Колко още време Балканите ще останат в плен на историята си, на криворазбраната си история?
Искрен Иванов: Историята сочи, че е винаги е било така, че Балканите винаги са били геополитически кръстопът на геостратегически интереси не само заради народите, които живеят тук, на Балканския полуостров, а заради това, че великите сили имат особено изострен вкус за този регион. Интересите, които се пресичат тук, особено сега, интересите на САЩ и Русия, всъщност сами по себе си вещаят разделени Балкани. Защото Сърбия е последният бастион на Русия тук, на Балканите, няма друга държава, която толкова тясно би се обвързала с Руската федерация и с нейните интереси. Обратно, Турция виждаме, че все повече се отдалечава от светския си характер, все повече се отдалечава от това, което беше 90-те години, виждаме една колеблива Румъния. България и Гърция остават единствените страни-членки, на които наистина НАТО и Европейският съюз може да се довери тук, на Балканите. И аз бих казал следното: България в никакъв случай не трябва да се поддава нито на сръбските провокации, нито на провокациите на македонските националисти, нито на каквито и да било такива непремерени изказвания, които могат да драснат клечката на барута. България трябва преди всичко да защитава своя национален интерес, което, както знаем и както опитът сочи на този етап, е възможно единствено и само в евроатлантическата общност. Така че нека да се възползваме от протегнатата ръка на САЩ, на Европейския съюз, и да забравим за този национализъм, да отминем тези изказвания не безотговорно, все пак да им потърсим по дипломатически път някакъв отговор, но нека да не ставаме техни жертви, за да не се предаваме в плен на такива националистически нагласи, защото това може да изиграе много лоша шега на целия регион.
Цоня СЪБЧЕВА