Дълбокият корен на корупцията в Западните Балкани се дължи на тежката симбиоза между власт и престъпност при разпада на бивша Югославия. Създаването на нови държави неизменно предполагаше допир до престъпен ресурс, коментира Георги Папакочев пред Дойче веле.
Комбинацията от самия процес на разпад и превръщането на района в ембаргова територия създаде истинска лабораторна среда за дълбока корупция. Всичко това е вече дълбоко вкоренено и няма как да бъде преборено за няколко години, дори и за десетилетия, смята Владимир Шопов - политолог, европеист и основател на компанията за анализи „София Аналитика”. От тази гледна точка поставянето на въпроса за престъпността и корупцията в самата основа на диалога и преговорите с ЕС е логично последствие от тази ситуация. И това ще продължи до самото влизане на тези държави в съюза независимо кога ще се случи това, допълва той.
Да вземем започващите преговори с Черна гора. Те стартираха с преговорните глави за правосъдието и вътрешните работи, които няма да бъдат затворени до последната минута и ще останат в центъра на вниманието до самия край. Урокът с България и Румъния бе полезен за всички и отсега е ясно, че без дълбоки и устойчиви промени останалите държави от региона просто няма да влязат в организацията, смята Владимир Шопов.
Стимулът - визи
От друга страна очакването за интеграция е сред малкото неща, които дават структура и динамика на процесите на промяна. В този смисъл отстъплението от възможностите за по-свободно движение ще бъде тежък удар за целия процес. Ние, българите, знаем добре символната стойност на тази възможност, усещането за свобода и принадлежност, която тя носи, казва Шопов. Това е един от най-работещите механизми за промяна и европеизация на тези държави и запазването на безвизовото пътуване има особена ценност в този план.
В същото време обаче знаем добре, че в много от западните общества има засилваща се несигурност както в по-общ план с имиграцията, така и с досегашните модели за тяхната интеграция. Икономическата криза внася допълнително и финансово измерение и прави обикновения западен човек още по-чувствителен. Това носи очевидното изкушение да се търсят знакови публични действия за ограничаване на свободата на движение. Има и още нещо обаче, което самите хора на Балканите ще трябва да разберат: възможността за многократно вдигане и пускане на визовите ограничения ще бъде използвана през идните години като инструмент на преговорите и за оказване на натиск за извършване на реални промени. Неслучайно сега се мисли как това да става по-лесно от юридическа гледна точка. Така че те ще трябва да свикнат с това и да намерят начини за противопоставяне, съветва политологът Владимир Шопов.
Съседски надпревари
Общото между България и Гърция е културата на корупционната допустимост и нефункциониращите институции. Това прави корупционното действие рационално, защото ви решава въпроси, проблеми, дава възможност да ударите конкурент - срещу ниска вероятност за наказание.
Гърция дълго време печелеше от геополитическия императив за подкрепа на всяка цена, което позволи допълнителното вкореняване на корупционното мислене и действие. Сега, при промяната на средата, виждаме ясно често дори комичните висоти, до които злоупотребите са стигнали. Виждаме и яростната реакция, когато трябва да бъдат направени съвсем разумни базови промени, напр. нуждата да се издават касови бележки. Но това е уникална ситуация, смята Владимир Шопов, защото южната съседка на България просто е принудена пред перспективата за фалит да променя начина си на мислене и поведение. Колко устойчиво ще е това не можем да гадаем.
Пресечните линии на корупцията
Шопов не е убеден, че назначаването за правосъден министър на бившата шефка на българския клон на Трансперънси е успяло да даде тласък на борбата с корупцията в България, и че подобен подход би решил проблема с тази обществена злина. Според него целта не е била да се „прелее“ философията на тази организация върху поведението на управляващите, а идеята е била по-скоро да се търси някаква гражданска легитимация, и най-вече да се намери по-удобна фигура, която да не конкурира вътрешния министър на този терен. В този смисъл целта е постигната, допълва създателят на "София Аналитика".
Битак за българско гражданство?
Две големи предизвикателства вижда пред България Шопов - страната трябва да се справи добре с битката за инвестиции при постоянно намаляващ интерес към целия регион. Така Шопов отговаря на въпроса, дали покупко-продажбата на българско /т.е. и европейско!/ гражданство срещу 2 милиона евро инвестиции не е покана за корупционни практики в страната? Активност и дори известен риск са необходими, казва той. Просто са нужни по-голямо внимание и контрол. Но не бива да подценяваме спешността на търсенето на нови пътища за растеж, защото сегашното статукво, на практика, е изчерпано, а ние сме изправени пред развития в глобалната икономика и политика, за които нямаме никаква готовност, обобщава политологът Владимир Шопов.