Любомир Каримански пред ФАКТИ: За последните 30 г. не си спомням подобен скандал, провокиран от подуправител на БНБ

Европейската комисия публикува своя Доклад за конвергенцията, в който дава оценка на напредъка, постигнат от България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция към присъединяването към еврозоната. Докладът показва „смесени резултати“. Всъщност „нито една от тези държави-членки в момента не отговаря на всички критерии за присъединяване към еврозоната“, се казва в съобщението, придружаващо доклада. Пред ФАКТИ по темата говори финансистът Любомир Каримански.

- Г-н Каримански, важен акцент, на който трябва да се обърне внимание в доклада на ЕЦБ за готовността на България за влизане в еврозоната, е, че не покриваме критерия (стандарта) за инфлацията… Очаквано или не?
- Не само, че беше очаквано, но много пъти в изминалата една година заедно с много колеги финансисти ясно и аргументирано заявявахме, че няма да успеем да покрием критерия за инфлация. Няколко пъти имах възможността да подчертая, че ЕЦБ и ЕК няма да направят компромис с един от структуроопределящите критерии, какъвто е инфлацията, тъй като той е свързан с множество фактори, които са безхаберно пренебрегнати от популизма на политиците и управляващите. Един от тези фактори показва, че „Разходите за труд на единица продукция са нараснали с 27,4% през периода от 2020 г. до 2023 г. – доста над равнището на еврозоната от 9,5%....“ Това означава, че в политиките на редовните правителства са се увеличавали възнагражденията без срещу тях да има произведена продукция, съответстваща на темпа на нарастване на възнагражденията. Това от своя страна влияе върху темпа на инфлацията и тя няма как да спадне толкова бързо, колкото би ни се искало.

- И според доклада се разминаваме със значителна стойност - става дума за 30% от референтната стойност, която не постигаме. Какво означава това?
- Първо бих искал да отбележа, че в двата доклада имаме различни референтни стойности за инфлацията, т.е. в доклада на ЕЦБ референтната стойност за средногодишната инфлацията е 3,3% , а тази, която България е постигнала за същия период е 5,1%. През май 2024 г. средният 12-месечен темп на ХИПЦ инфлация в България е 5.1%, т.е. доста над референтната стойност от 3.3% за критерия ценова стабилност. ЕК е изчислила референтна стойност за същия период от 4,1%. Разбира, се че разликата с тази на ЕК е много по малка, но не бива да забравяме, че ЕК е политизираният орган, който се влияе от многото лобита и лично аз бих се доверил на професионализма на ЕЦБ. Разликата от 1,8% между нас и останалите страни участващи в изчисленията на ЕЦБ показва, че в България фискалната и монетарната политика трябва да вървят в съгласуваност и фискалната дисциплина е повече от важна. Това показва само колко грешна е била политиката на Асен Василев като финансов министър.

- Без политическа воля и политики има ли как да се преодолее инфлацията?
-Естествено, че няма как без политики и политическа воля. Знаете ли, мисля, че е необходимо страната ни да има безспорно изработена доктрина за развитие, с пет приоритета. Ценовата стабилност в страната е функция на познаване и управление на икономическите и финансовите процеси в държавата, плод на политиките в отделните сектори. Важно е да се постигне устойчиво ниво на инфлацията, съответстващо на референтните стойности. Какво ще рече устойчиво. Тук бих искал да цитирам част от доклада на ЕЦБ: „Устойчивостта на инфлацията предполага, че задоволителното представяне на инфлацията трябва по същество да се дължи на адекватното поведение на вложените разходи и други фактори, които влияят върху развитието на цените по структурен начин, вместо да отразяват влиянието на циклични или временни фактори.“

- 2025-а, 2026-а…. Кога ще сме готови да приемем еврото?
- Не смятам, че датата трябва да е самоцел. Нека да разглеждаме приемането ни в еврозоната като възможност да използваме друг финансов и паричен инструментариум, който би трябвало да допринесе за увеличаване на конкурентоспособността на България и по-висок жизнен стандарт. По-добре е да се подготвим добре , а не да бъдем като „бележкарите“ в училище, които не учат за знания, а само за фасада и ласкателства.

- Кой е виновен, че все не покриваме критериите. Какво ни куца?
- Определено ни куца провежданата напоследък фискална политика от двете редовни правителства, както и невъзможността институциите в страната да работят задружно, както това направиха в Р Хърватска.

Само допреди 5-6 месеца едно казваше министърът на финансите, а друго управителя на БНБ.

Това никак не е добър знак, напротив. Забележете, че в един от докладите се обръща специално внимание на необходимостта от засилване на експертния капацитет на МФ. Министерство, което беше за пример по отношение на висок професионализъм и разполагаемост с експертен капацитет. Защо по време на редовните кабинети направените структурни промени от Асен Василев не дадоха никакъв първоначален резултат, а стана точно обратното?

- КПКОНПИ установи несъвместимост при подуправителя на БНБ Андрей Гюров. Какво е това и защо сега?
- Комисията за противодействие на корупцията можеше да установи това в периода, в който господин Гюров е бил в нарушение на Закона за БНБ, защо изчака да се разпадне „сглобката“ и тогава оповести това си решение? Та той е напуснал фирмите, за които се споменава, 5-6 месеца, след като е бил избран на поста. Декларацията му при встъпване в длъжност е била налична през цялото време в НС. Защо изчакаха почти година, за да я проверят... Не се обръщаше внимание, когато много от моите колеги и аз алармирахме за нарушаване на Закона за БНБ. Установяването на факта, че г-н Гюров не е информирал и искал разрешение от УС на БНБ за страничните си дейности (каквото е най-голямото нарушение) е могло да стане известно още преди половин година.

- Изобщо какъв сигнал е това?
- За последните 30 години аз не си спомням подобен скандал, провокиран от подуправител на БНБ. Няма как това да не се отрази имиджово на централната банка, както и да не направи впечатление на ЕЦБ и ЕК. Още повече, подуправителят на Управление „Емисионно“ ръководи и Валутния съвет в страната, той е пряко отговорен за процеса по присъединяването на България в еврозоната.

- 64% от българите смятат, че въвеждането на еврото ще увеличи цените. Колко са реални страховете на хората?
- Много зависи от подготовката ни, от реално свършената работа, от предприемането на трансформационни политики и твърдостта, с която те ще се изпълняват. Необходими са структурни реформи за подобряване на бизнес и институционалната среда, въпреки че реформаторите винаги са понасяли най-тежката цена. Именно дълбоките реформи с ясно изграден план, анализи, процеси, обезпечен капацитет и контрол, са от решаващо значение за привличането на преки чуждестранни инвестиции и стимулирането на потенциалния растеж на България. Нарастването на заплатите в страната трябва да бъде в съответствие с това на производителността.