Автор: Леонид Ивашов
Вече има достатъчно признаци, че се подготвя мащабна въоръжена агресия срещу народните републики в Донбас и всеки ден има все повече и повече знаци за това. През 2020 г. забелязахме, че армията на Украйна активно се превъоръжава, включително с безпилотни летателни апарати, провежда се активно обучение на личния състав с участието на инструктори на НАТО. Беше подписано и знаково споразумение за сътрудничество между министерствата на отбраната на Украйна и Турция. По-рано, през първата година след избора на президент Володимир Зеленски, такава дейност не се наблюдава.
Също така провокациите по линията на демаркация на страните зачестиха, засилиха се обстрелите, засилиха се саботажните и терористични дейности, включително опитите за убиване на най-готовите за бой бойци на ДПР и ЛНР. Освен това виждаме концентрацията на ударни групи по фланговете на контактната линия, особено на юг, в района на Мариупол. Там се прехвърля допълнително тежко оборудване. Много украински военни и политици не крият, че искат да повторят в Донбас успехите на хърватската офанзива в Сръбска Крайна през 1995 г. и неотдавнашната операция на азербайджанската армия през есента на 2020 г. с подкрепата на Турция в Нагорни Карабах. През пролетта, най-вероятно през април, се очаква съвместно американско-украинско военно учение, последвано от масирана атака срещу независимите и непризнати републики Донбас. Целта е ясна - да се победи милицията на тези републики и да се върнат в Украйна.
Паралелно стартира и друг процес. Това е като „инициатива отдолу“. Въпросът е, че ветераните от Афганистан, от една страна и от друга, обсъдиха възможността за мирно разрешаване на настоящия конфликт с връщането на Донецка и Луганска народни републики в Украйна. Тъй като Русия не признава тяхната независимост и официално не дава гаранции за сигурност, няма международно правно основание за руска намеса в този конфликт, в случай на неговото изостряне, особено след като властите в Киев понастоящем са готови да се оттеглят официално от Минските споразумения . В резултат на това положението за ДНР и ЛНР се е развило в задънена улица, тъй като нито населението, нито въоръжените сили, нито ръководството виждат бъдещето си, са в състояние на оцеляване. Ето ги и постоянните обстрели, ето я и безработицата, ето я и трудна санитарна и епидемиологична ситуация и много повече.
Защо украинската агресия се подготвя активно сега? Спомняме си, че Зеленски, който бе доведен на власт от известни олигархични групи, обеща много. Включително - че ще върне Донбас на Украйна и дори заеква нещо за Крим.
Сега рейтингът на Зеленски в Украйна драстично пада и ако нещо свръхестествено не се случи, той най-вероятно няма да бъде преизбран за втори президентски мандат. Затова той с всички сили се опитва да изчисти политическото и информационното пространство от основните си съперници, от техните медийни ресурси. Виждаме затварянето на редица телевизионни канали, виждаме натиск срещу Виктор Медведчук и Анатолий Шарий. Всичко е насочено към затягане на контрола над Украйна. Но това не е достатъчно - Зеленски и олигархичните сили, които стоят зад него, за да запазят властта, трябва да постигнат победа в Донбас. Или поне да започнат военни операции там.
Резервният вариант, който вече споменах, са ветераните от Афганистан, които са прехвърлени от сферата на неформалните контакти в сферата на полуофициалните преговори. Предложена им е среща в Истанбул, която е доминирана от британците. Официално тази среща се организира от турска страна и там се разработва сценарият за „мирно“ завръщане на Донбас. Обсъжданият проект на споразумение, който противоречи на Минските споразумения, съдържа клауза, която е опасна за ДНР и ЛНР, че отначало украинската страна е готова да даде гаранции, че няма да извърши репресии срещу участниците във военните действия и по силата на това гарантира, че властите в Киев трябва да установят контрол върху онези участъци от руско-украинската граница, които сега са границата между Русия и народните републики Донбас. Но е ясно, че щом това се случи, всички тези гаранции ...
Въз основа на всичко казано по-горе, смятам скорошната война в Донбас още тази година за почти неизбежна.
Колко дълга и кървава ще бъде? Според мен това зависи преди всичко от степента на готовност на Русия за подобно развитие на събитията. Не знаем какви планове има в това отношение нашият Генерален щаб и какво имаше предвид Путин, намеквайки, че в случай на агресия срещу Донбас Украйна може да загуби своята държавност? Означава ли това, че Русия може да бъде въвлечена и готова да бъде въвлечена в такъв конфликт, с всичките му геополитически усложнения? Нещо повече, ситуацията на нашия „връх“ е донякъде подобна на ситуацията на „върха“ в Украйна, макар и на малко по-различно ниво. Доходите на нашите сънародници, както знаете, намаляват, цените се увеличават, както каза президентът, твърде бързо, в резултат на което общественото доверие към властите пада, а протестните настроения нарастват. Невъзможно е да се промени ситуацията само чрез „затягане на винтовете“, следователно въвличането на Русия в конфликта в Донбас е от полза не само за САЩ, Великобритания, НАТО, ЕС и целия колективен Запад. В известна степен това е от полза за някои сегменти от руската „вертикала на властта“ - за отклоняване на вниманието на нашето общество от реалните социално-икономически проблеми. Тоест и от трите страни: Украйна, Донбас и Русия има сили, заинтересовани от войната, с която уж „ще обяснят всичко“. Да не говорим за нашите западни партньори, които мечтаят руснаци, славяни, православни християни да се избиват възможно най-много и по-насилствено. Така че ситуацията според мен е изключително опасна.
Превод: В. Сергеев