Да сте чували за подобна институция, на която да се поверява макар и временно властта във Франция, Германия или Англия? Няма и да чуете. В демократичната система управлението на държавата никога не е вакантно. То винаги е в ръцете на народни избраници. Поради това съществуват две камари – Парламент и Сенат. Сенаторите управляват и организират новите парламентарни избори, в случай на разпускане на парламента. Те носят отговорност за действията си. Включително и съдебна.
Служебното правителство е някаква "кръпка" лепната към измислената по спешност българска конституция. Трагикомично е редовното прибягване към "експерти". Политикът е отговорен, експерта - не! В очите на хората "Служебен" има вкус на "Анонимен". На "задкулисие" и пазарлъци. Най-вече в щрапулкаща Демокрация, като българската.
В началото на май 1997 година, българският президент Петър Стоянов е на посещение във Франция. В София властта е в ръцете на служебното правителство ръководено от Стефан Софиянски. „Синята вълна“ е възродила надеждата за включването на България в Европейското семейство. Петър Стоянов използва срещата, която има със Жак Ширак за да призове индустриалците да инвестират в страната ни.
Вижте първо какво правят вашите хора с „Девня цимент“ и после ще говорим! - отговаря хладно Ширак.
На 8-май Служебното правителство на България, по решение на министър председателят Стефан Софиянски и неговият министър, отговорен за приватизацията – Александър Божков продадоха най-големият циментов завод на България на испанската фирма „Марвекс“, която няма нищо общо с производството на цимент. Директорът на спечелилият търга – Алфонсо Кадавал, начело на българо-испанското предприятие, създадено специално за случая, с 10 души персонал, броил сумата от 44 милиона долара на Агенцията по приватизация.
Класираният втори – френско италианският „Симан франсе“, първи производител на цимент в Европа – предлага същата сума. Френската оферта включваше нова технология на производство – така наречения „Сух способ“, вместо замърсяващият околната среда „Мокър способ“. Внедряване на модерна система за контрол на консумираната енергия, с цел намаляването ѝ. Основен ремонт на пристанище Варна, както и на летището.
Решението на Служебното правителство, ядоса сериозно „победените кандидати“. Те открито обявиха приватизацията на „Девня цимент“ за скандална. „Какво тласка тези хора към самоубийство? Ако не са с нас, те ще тръгнат против нас. Ние тежим 33 милиона тона, а те 2! При нас работят 15000 работници и инженери. Ние разполагаме с 28 предприятия и дистрибутори по целия свят, а те дори качествена хартия за чували нямат! Ние им предлагаме врата към световния пазар, а те си я затварят.“ Френският представител не можеше да си представи, че "Служебният кабинет" не дължеше никакво обяснение на никой, за решенията които взимаше. Според българското законодателство, хората поставени на "върха" не бяха длъжни да споделят намеренията си с общественото мнение.
Днес никой повече не знае нищо за „Марвекс“, фирма пощенска кутия, улеснила вероятно прането на пари. Никой не потърси сметка от Стефан Софиянски за проявената безотговорност по време на управлението му. Никъде не пише, че служебен министър трябва да се отчита някъде за действията си. Вярно е, че той ще остане в историята като политик с най-много съдебни процеси за злоупотреба с власт. Общо 17 на брой. Какво от това? За всички тях Софиянски бе оправдан.
Горе-долу по същото време, чешките заводи „Шкода“ бяха приватизирани в полза на „Фолксваген“. Министерството на индустрията в Прага бе подбрало най-добрите оферти, но окончателният избор направиха работниците и служителите на „Шкода“, които изразиха волята си, чрез референдум.
Днес българското общество се отнася с недоверие към политиците. Това недоверие, което спъва надеждата не е типично за нас. Българите са вярващ народ. Те не могат да живеят без вяра. Повече от четвърт век обаче страната ни се люшка от скандал на скандал. Как е възможно? Как другите могат, а ние – не? И ние можем, но при условие, че участваме в решенията. Че сме част от тях, защото ние сме тези които плащаме сметката в края на краищата.