През последните години Швеция затегна сериозно миграционната си политика, но все пак искаше да предостави известни възможности на младите бежанци без родители. През 2018 година бе приет т.нар. Гимназиален закон, който даде правото на въпросната група мигранти да завършат училище в Швеция, дори и ако им е било отказано убежище. В закона се казва, че те получават право да останат в страната, но само ако след завършването на професионалното си обучение си намерят постоянна работа за поне две години. За търсенето на работа обаче им бе отпуснат твърде кратък срок: само 6 месеца.
"Този закон е просто ужасен"
Мохамед е един от онези общо 6300 млади бежанци, които по силата на този закон все още имат право на престой в Швеция. Той е на 21 години, посещава гимназия и през лятото ще завърши професионалното си обучение по електротехника и енергетика. "Вече кандидатствах за работа в най-различни фирми и магазини. Някои отговориха, че в момента не търсят служители, а други - че им трябват хора с по-голям опит. Повечето обаче изобщо не ми отговориха", разказва той.
Младият афганистанец не разполага с много време. Ако не успее да си намери постоянна работа до половин година след като завърши професионалната квалификация, ще е принуден да се върне обратно в родината си. А пандемията от коронавирус силно затруднява търсенето на работа. Броят на безработните младежи в Швеция е нараснал особено силно. Помощ при търсенето на работа Мохамед получава от едно сдружение в Йостерзунд, където живее. "Гимназиалният закон е просто ужасен. Писан е от човек, който няма никаква представа от шведския пазар на труда, или пък от хора, които не желаят тези младежи да остават в Швеция", казва Аня Елиасон, която работи в сдружението на доброволни начала.
"Почти никой в тази страна не може бързо да си намери щатно място и то постоянно. Този закон трябва да бъде отменен, защото само удължава агонията, преди окончателно да изхвърли хората от страната", казва Елиасон. Вече от месеци Законът за гимназиалното образование е обект на спорове между партиите в шведския парламент. Правителството на премиера Стефан Льофвен първоначално внесе предложение за промяна, предвиждащо срокът за търсене на работа да се удължи от 6 на 12 месеца, с оглед на трудната ситуация, предизвикана от пандемията. Мнозинството в парламента обаче отхвърли това предложение. Консерваторите сметнаха, че не бива в миграционното законодателство постоянно да се правят промени, като се вмъкват изключения за различни групи хора.
Какво се случва с екстрадираните?
Сдружението "I do" оказва помощ на млади непридружени бежанци не само в Йостерзунд и региона, но и в Кабул. Защото много от онези, които са загубили правото на убежище в Швеция, биват връщани именно там. Сред тях има и младежи като Хамид, който е напуснал Афганистан като четиригодишен. След като го екстрадирали от Швеция, той и друг бивш бежанец създали в Кабул мрежа, оказваща помощ на върнатите им сънародници. Те помагат в търсенето на жилище, осигуряват при нужда разговори с психолог и оказват всякаква друга практическа помощ.
Мохамед от Йостерзунд също би могъл да се обърне за помощ към тази мрежа, но за него това е последната алтернатива. Младият афганистанец иска да остане в Швеция и затова продължава активно да си търси работа. Висящото му положение на бежанец обаче го съсипва психически. Казва, че дълго не би могъл да издържи на това напрежение. "Ако трябва още дълго да живея по този начин, ще е просто един нескончаем кошмар. Всяка секунда мисълта ми е заета с това какво ще се случи, ако не си намеря работа." Така нареченият Гимназиален закон е в сила само до края на месец юни. Скоро ще стане ясно по кой път ще тръгне шведската миграционна политика.
Автор: Софи Донгес