След преброяването на гласовете, подадени на "президентските избори" в Сирия, победителят няма да се казва нито Абдулах Салум Абдулах, нито Махмуд Ахмад Марей. И човек не се нуждае от пророчески способности, за да го предскаже. Двамата дълбоко неизвестни опоненти на Башар Асад нямат никакви шансове, те играят ролята на статисти в един изборен фарс.
Сигурно е, че старият президент на Сирия ще бъде и новият президент. Сигурно е и друго: тези избори не описват по никакъв начин политическите интереси на сирийското население. Те ни казват нещо съвсем друго: кой държи властта в страната. Това е неприятното послание, което ни изпраща този вот: след едно десетилетие война Сирия тъне в разруха, стотици хиляди хора загинаха, милиони избягаха от страната, но Асад оцеля. И остана на власт.
Смяна на режима не се очертава
В Сирия са се ангажирали както "великите сили" Русия и САЩ, така и регионални лидери като Турция, Иран, а и Израел. Режимът в Дамаск контролира само две трети от територията, но въпреки това може да се каже, че той спечели гражданската война. На хоризонта не се задава нито смяна на режима, нито пък някаква подялба на властта край масата за преговори. Време е да признаем реалността.
Защото Сирия се намира в огромна нужда. Към унищожителните последици от десетгодишната война сега се прибавя и катастрофална икономическа криза. Единайсет милиона сирийци имат нужда от хуманитарна помощ, включително 5 милиона деца. Повечето от тези страдащи хора живеят в територията, която е под контрола на Дамаск. А онова, което все още е оцеляло от държавните структури, скоро може да имплодира.
Нито Германия, нито Европа могат да си позволят да наблюдават с безразличие тази гледка. Най-вече поради хуманитарния аспект на катастрофата. Но и поради още една важна причина: никой не може да желае Сирия и занапред да остане извор на конфликти, тероризъм и миграция. Всичко това изправя световната общност пред един въпрос, на който няма лесни отговори: Как можем да създадем и поддържаме стабилността, без да подсилваме един режим, който е причина за катастрофата и част от проблема?
Как да се помогне на хората
За съжаление тук отговорът се крие в отрезвяващото "хем така, хем така". От една страна е време да зарежем нереалистичната цел за смяна на режима в Дамаск. Но същевременно няма никакъв начин да бъдат нормализирани отношенията с Асад. И занапред разследването и съдебните преследвания пред европейските съдилища заради извършените военни престъпления и престъпления срещу човечеството трябва да продължат. И в същото време трябва да се търсят пътищата, по които Европа може да помогне за икономическото възстановяване на Сирия.
До момента европейците се ангажират единствено с хуманитарна подкрепа. Най-много пари за помощи отпускат тъкмо държавите от ЕС. Но хуманитарният ангажимент в един момент достига границите си: той се свежда главно до спешни помощи, до грижа за оцеляването на вътрешните и външните бежанци. За икономическото възстановяване на Сирия са нужни съвсем други инструменти, които обаче са блокирани от санкциите срещу режима на Асад.
Сега трябва да се изработи стратегия, която да осигури осезаема помощ на място, в самата Сирия, но без да пълни джобовете на режима. Стратегия, която трябва да накара Асад да направи максималните възможни отстъпки, макар и без да се съгласява с политическа промяна в страната. Когато видим тези отстъпки, можем да решим и какво е възможно да направим в замяна. Това е дипломацията в най-добрия ѝ вид - "изкуството на възможното". В интерес на хората.
Автор: Матиас фон Хайн