Все повече бежанци правят отчаяни опити да стигнат с лодки от френските брегове до Великобритания. Но Франция затяга максимално граничния контрол - за да предпази хората от опасностите в морето.
Младият човек е седнал на одеяло само на метри от пътното платно. Край него са жена му и две дечица, които гледат учудено. Били от Еритрея, разказва мъжът на немски. В Германия отхвърлили молбите им за политическо убежище, та поради това се озовали в Кале, Северна Франция.
Наоколо има още стотина мигранти и бежанци - най-вече млади мъже от Судан и Иран. Но и една млада майка от Кувейт с пет деца. Някои се редят на опашка за храната, която раздават хуманитарни организации, други чакат пред една будка, за да заредят мобилните си телефони.
Малко встрани, край храстите, се е появил малък бивак. На тревата има няколко гумени дюшека, един килим, спални чували. 19-годишният суданец Моханед показва картона, върху който спи. Последната нощ полицията за пореден път прибрала палатките - както потвърждават хуманитарните активисти, френските медии и дори един местен полицай. Френските власти с всички средства се опитват да попречат на появата на нов палатков лагер на това място, където през 2016-а година беше разтурен печално известният бивак, наричан "джунглата".
Във Франция има и официални приюти за бежанци, но мнозина мигранти предпочитат да са близо до пристанищния град Кале. Защото тъкмо оттук имат най-добър шанс да се прехвърлят оттатък Ламанша, във Великобритания, докъдето са само 30 километра.
Надеждите им са отправени към Великобритания
Моханед разказва, че вече пет пъти се е опитвал да стигне до Острова, но френските граничари всеки път го хващали. "Имам роднини в Обединеното кралство. Те казват, че там е по-добре, отколкото във Франция. Тук не уважават чернокожите."
Като Моханед мислят много други мигранти, пристигнали на френския бряг. Една част от тях са хора с отхвърлени молби за политическо убежище в някоя от държавите в ЕС, други пък изобщо не смятат да подават такива молби. И всички се надяват на по-добро бъдеще във Великобритания.
За да достигнат до Острова, мнозина поемат риска да прекосят Ламанша независимо от опасностите. Повечето плащат на трафиканти, които да ги прекарат нощем или рано сутринта с надуваеми лодки.
Френската брегова охрана е регистрирала 556 успешни или неуспешни опита да се прекоси нелегално Ламанша само за първите шест месеца от годината. В опитите са участвали общо над 12 000 мигранти. А британското министерство на вътрешните работи съобщи, че само за един ден през юли на английския бряг са пристигнали над 400 души.
По данни на министерството, през 2020-а година около 8500 мигранти са достигнали бреговете на Обединеното кралство с различни видове лодки. Според френските власти броят им е дори 9500 - много повече, отколкото година по-рано. Една от причините: след Брекзит камионите, минаващи през тунела между континента и острова, се контролират много по-строго и мигрантите търсят други пътища.
Трафикантите залагат на карта живота на хората
Ето защо Франция засили и крайбрежния контрол. Жандармерията, която представлява един вид военна полиция, патрулира всеки ден в морето, стига времето да го позволява. Людовик Колие, заместник-командир на жандармерията в Кале, ръководи патрула, който този августовски ден излиза в морето с два катера. От катерите се вижда по-добре какво става на брега, казва Колие. "Нашата цел е да не допуснем те да излязат в морето. Тук Северно море е много опасно", предупреждава той.
Катерът цепи вълните, а Колие гледа с бинокъла и в един момент дава знак на капитана да спре двигателя - забелязал е хора на плажа. Командирът дава указания на своя сухоземен екип по радиостанцията. Бързо се разбира обаче, че това не са мигранти, а просто група хора, които си правят снимки на плажа. До края на деня нещата в морето остават спокойни. Но бреговата охрана още сутринта е спряла група мигранти.
Доминик Консий е представителка на централните власти в региона. Тя твърди, че патрулите по море са просто задължителни и спасяват много човешки животи. "Това са много добре организирани каналджийски мрежи, които залагат на карта живота на хората и им взимат страшно много пари за прехвърлянето оттатък", казва тя. Консий е категорична, че тези мрежи трябва да бъдат разбити.
Наскоро и британското правителство обеща, че ще подпомогне финансово борбата на френските власти срещу трафикантите и въвеждането на по-сериозен граничен контрол. За периода 2021-2022-а година Лондон дава цели 63 милиона евро.
Полицията не може да попречи на мигрантите
Хуманитарните организации, които се грижат за мигрантите край Кале, не одобряват тези мерки. Пиер Рок от НПО "Утопия 56" смята, че усиленият контрол и мерките за сигурност изобщо няма да подобрят положението в района, което според него е катастрофално. "Нашите граници не са врати. Бреговата ивица е много дълга, няма как да сложиш по един полицай на всеки метър", казва той. Според него, с тези мерки за сигурност френската полиция само си прави реклама. Защото тъй или иначе не може да попречи на мигрантите да поемат по избрания път. "Полицията буквално ги принуждава да поемат повече рискове", казва Рок и настоява на мигрантите и бежанците да се осигурят законни и сигурни маршрути.
В същото време обаче Великобритания затяга законодателството си. Бежанците и мигрантите вече могат да бъдат вкарани в затвора за нелегално влизане в страната.
Рок опакова дарените за бежанците дрехи. До него млада жена сортира хранителни продукти. Те и през следващата нощ ще обикалят биваците и ще раздават помощи. Ще отидат и дотам, където Моханед от Судан и семейството от Еритрея изчакват подходящия момент за опасното си пътешествие към Острова.