Бежанците от Афганистан по възможност да не стигат до ЕС, който трябва да пази външните си граници – това е записано в общата декларация на европейските вътрешни министри. „Трябва да се избягват действия, които насърчават нелегалната миграция“ – такава е предпазливата формулировка в документа.
Да няма втора 2015-а
На срещата непрекъснато се повтаряше едно изречение: да не се повтаря 2015 година, когато в Европа пристигнаха повече от милион кандидати за политическо убежище от Сирия. „Трябва да предотвратим заплахата за сигурността. Всички искаме да избегнем ситуация като през 2015 година,“ каза еврокомисарката Илва Йохансон, която отговаря за бежанците.
Идеята е да се разшири сътрудничеството със съседите на Афганистан, за да се предотврати хуманитарната криза – което пък от своя страна ще предотврати бежанска криза. В Пакистан вече живеят между 3 и 4 милиона афганистанци, тъй че европейците би трябвало бързо да помогнат за тяхното изхранване. Министрите призоваха Еврокомисията да изготви план за действие за подпомагане на афганистанските съседи. „Ако действаме бързо и правилно, тогава 2015 година няма да се повтори. Ако обаче допуснем грешки и прекалено дълго обсъждаме кой е най-правилният път, тогава нещата няма да се развиват добре през идните месеци,“ каза германският вътрешен министър Хорст Зеехофер. Планът за сериозно подпомагане на съседните на Афганистан държави възниква по образеца на така наречената „бежанска сделка“ с Турция от 2016 година, когато ЕС обеща на Анкара милиарди евро, за да се погрижи за бежанците от гражданската война в Сирия.
Колко души ще бъдат изведени от Афганистан и колко бежанци ще избягат след това от страната – на тези въпроси вътрешните министри от ЕС естествено нямат отговор. Само в Германия вече са подали молби 40 000 души, които са работили за германски структури в Афганистан и сега се нуждаят от закрила. Мнозина смятат дори, че Германия ще приеме 100 000 души от Афганистан, но Хорст Зеехофер не желае да коментира това число. Берлин иска да изтегли от Афганистан колкото е възможно повече хора от своя местен персонал заедно със семействата им. В Германия те ще получат право на престой и няма да имат нужда от политическо убежище. По същия начин ще се действа и с другите групи застрашени лица: женски правозащитнички, журналисти, съдийки.
"ЕС да не извръща глава"
Вътрешните министри на държавите от ЕС още не фиксират бройката на подлежащите на закрила бежанци от Афганистан, които ще бъдат включени в програмата за преселване и ще пристигнат по легални и сигурни пътища в Европа от бежанските лагери в Пакистан и Иран, където се намират в момента. Илва Йохансон, обяви, че през този месец ще бъде свикан форум по преселването на тези хора, в който ще участват още САЩ, Канада, Великобритания и други държави – тъкмо на него се очакват и конкретни оферти.
Политиците отбягват да назовават конкретни числа, защото се опасяват, че това би мотивирало повече хора да напуснат Афганистан. Вътре в ЕС нагласите също се доста различни. Австрия, например, не иска никакви бежанци от Афганистан. От своя страна външният министър на Люксембург Жан Аселборн призова европейските политици да не извръщат глава: „Твърдо съм убеден, че ЕС може да направи много повече в тази много, много драматична ситуация в Афганистан и да приеме повече хора, които се намират в смъртна опасност,“ каза Аселборн, който отговаря и за миграцията в своята страна.
След 2015 година държавите от ЕС тъй и не успяват да се споразумеят за обща политика по отношение на бежанците и миграцията и за прословутите квоти за разпределяне на хората с право на политическо убежище. Страните от ЕС се карат толкова остро по този въпрос, колкото по никой друг. Маргаритис Схинас, сегашният комисар, който отговаря за бежанците, смята, че те най-после трябва да се споразумеят. „Дошъл е моментът за политическо решение,“ казва той. Но Словения, която в момента е председател на ЕС, очевидно не желае такова споразумение. Словенският вътрешен министър Алес Хойс поставя акцента върху заплахите за сигурността, които – според него – могат да възникнат с притока на афганистански бежанци. Той настоява още, че на първо място трябва да се атакува бизнеса на каналджиите и да се прекрати нелегалната миграция.
Европейска "външна крепостна стена"
Изпълнителният директор на правозащитната организация „Про Азюл“ Гюнтер Буркхарт остро разкритикува позицията на вътрешните министри от ЕС. Според него те искат да изградят „външна крепостна стена“ далеч от границите на Европа. Вместо да се подготвят за приемането на бежанците, европейците се готвят за отбрана, казва той. „Умът ми не го побира!“ – обобщава Буркхарт. По данни на Еврокомисията, през последните месеци броят на мигрантите и кандидатите за убежище от Афганистан е нараснал с една трета спрямо миналата година. През месец май са пристигнали 4600 души.
Автор: Бернд Ригерт