Времето не работи в полза на Радев, но той все още има солиден аванс "за харчене". Ако Борисов реши ГЕРБ да дадат истинска битка на генерала, ще трябва по три пъти на ден лично да агитира за Герджиков. Ако просто е решил да отбие номера с подкрепата към независим и да не вдигат много врява, това облекчава Радев. По-скоро обаче е първото и предстои класическа предизборна кампания с два коня, откъснали се далеч пред основната група. Но и все още доста далеч един от друг.
Кандидатурата на Лозан Панов е най-партийната извън вече заявените кандидатури на лидерите на някои националистически формации, без формално да е издигната от партия. Тя реално ще покаже какво е най-твърдото ядро от избиратели, на което може да разчита "Демократична България". Там нуждата от съдебна реформа се представя за фундаментална в пост-Борисов ерата, а нейно знаме безспорно е Лозан Панов. И този вот можеше да послужи за добра "социология" на ДБ, ако изборите за парламент не бяха същия ден.
Кандидатурата на Панов трудно би навредила на резултата на Радев и в същото време беше задължителна за партия с претенции, отстояваща упорито водещата роля на съдебната реформа, и която е време да се раздели с имиджа си на "бутикова". В противен случай посоката ѝ е към прежната ѝ битност на обитаваща граничното пространство около 4-процентовата бариера.
Явяването на Панов по-скоро би се явило в ущърб на проф. Анастас Герджиков, но доста периферно и косвено, и ще доведе единствено до втръсналата констатация, че това, което имаме като десница, ще продължи да си живее в свой двуполюсен модел на "автентични" и "самозванци" пред любезно-безразличния поглед на ЕНП.
Какво ще направят гласувалите за Лозан Панов, ако той не стигне до балотаж? Най-вероятно нищо съществено. Към Радев и Герджиков ще поемат еднакво малко техни гласове, а повечето привърженици на съдията няма да си направят труда да идат още веднъж до избирателната секция - още повече, че парламентарният вот ще се е състоял преди седмица.
Да се говори за някаква монолитност в лявото пространство също е невъзможно. Ясно е, че периодът е на любопитна за някои, но напълно безсмислена като обществена полза фрагментация на политическите сили.
Фолкпевиците не записват нова песен, а имат "нов проект". Така и пишман политиците ни с несериозното за парламентаризма "няма ляво, няма дясно" - юруш на "центриските" проекти. Подобен "лозунг" може да се развее от някоя малка местна коалиция за кметски избори в още по-малко населено място. Иначе просто е нелепо...
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.