Социологът проф. Иво Христов е член на Инициативния комитет, издигнал кандидатурите на Румен Радев и Илияна Йотова за втори мандат на „Дондуков“ 2.
- Проф. Христов, как ще определите изборите „две в едно“, които предстоят на 14 ноември – важни, съдбоносни, необходим етап от развитието на демократичния процес? Избор между кандидат-президенти и партии или гражданите все пак виждат в това и избор на ценности?
- Нито едно от изброения панагирик от опции. Разширеният отговор е, че това са клишета, които ни заливат вече 30 години. Нито е драматичен, нито е пореден етап от развитието на българската демокрация - каква ирония, нито гражданите са видели някакъв ценностен избор. Нито едно от тези неща не е съотносимо към българската реалност тук и сега, отвъд лицемерното политкоректно говорене „за“ или „против“. Предстоящите избори ще бъдат проведени и след тях ще имаме нов цикъл от гърченето на постсоциалистическото българско общество.
- Президентът Радев води убедително в социологическите проучвания, но има голяма вероятност и за балотаж. Може ли според Вас да се случи изненада на втори тур?
- Да, Румен Радев е титуляр в проучванията. Да, с висока степен на сигурност той ще бъде победител на първия тур, но няма да бъде достатъчно и ще има балотаж. И вашият подвъпрос е може ли всички да се обединят срещу Радев и сигурният почти победител да бъде свален на втория тур, както това се случи с Петър Стоянов. Нищо не изключвам, но не значи, че историята винаги се повтаря като фарс. Теоретично е възможно, на практика – не.
Петър Стоянов беше аватар на личния режим на Иван Костов, макар и леко дистанциран. Георги Първанов само персонифицира една вълна, която вече отмиваше авторитарния режим на Костов. Тук казусът е точно обратният – отива си авторитарният режим на Борисов и претендентът Радев олицетворява вълната, която е срещу този режим.
- Два провала за съставяне на правителство, сега гласуваме трети път за депутати и правим важен избор за държавен глава. Как ще се отрази това върху избирателната активност? Очаквате ли засилен интерес или роля ще имат разочарованието плюс пандемията?
- Двата провала за съставяне на правителство бяха абсолютно закономерни и предвидими. Всички, които участваха в тази, пази Боже, хитроумна игра предварително знаеха, че така ще се случи. Изненадани са само глупаците или лицемерите. При третия опит с висока степен на вероятност правителство ще има поради ред причини – от ситуативен, от международен характер, както и най-сетне да не се ходи по нервите дори на безкрайно, безкрайно търпеливото българско население. Вероятно ще бъде съставено правителство, вероятно то трябва да изпълнява пожарни задачи.
Скептично се отнасям към така наречената пандемия. Смятам, че това е предварително режисирана истерия, както направи Борисов и преди изборите през април. За фасона на правителството и какво то ще постигне или няма да постигне – както се казва, ще видим.
- „Обединителите срещу разединителя“? Това ли наблюдаваме в президентската надпревара, където всички основни кандидати залагат на анти-Радев реторика? Включително Лозан Панов, който изненада с острата си критика.
- За Лозан Панов мога да кажа прекрасната българска поговорка „Където сите турци, там и гол Асан“. А „обединител срещу разединител“ е безумно клише! Политиката не е дейност по обединяване, а по поставяне на различни интереси. Дали тези интереси на различни социални групи съвпадат или са в жестоко противоречие, дали има ситуативно съвпадение при дългосрочни противоречия е въпрос на конкретика. Самият факт, че ние акцентираме върху това клише „обединител на нацията“, означава - превеждам на кухненско патриархалния език на по-голямата част от българското население - че ни трябва патриарх, бащица, който ще се грижи за нас. На голяма част от населението е абсолютно непонятна категорията „политическо противопоставяне“ като нещо нормално за политиката. Политиката не се занимава с това да помирява, а да отчита различни съществуващи интереси и да се опита по някакъв начин да ги балансира. Или напротив – да не балансира. Историята с обединителя и разединителя е претоплена манджа и дори не намирам за необходимо да я коментирам.
- Къде отиде енергията от площадите на Лято 2020 година? В какво се трансформира тя и доколко така наречените партии на протеста разочароваха гражданите?
- Ще позволите да се дистанцирам от понятието „енергия на площадите“. Отнасям се с огромен скептицизъм към така наречения революционния характер на българското население. Нагледал съм се през тези 30 години. Както се казваше, в България единственото спонтанно нещо са абортите. Всичко останало е въпрос на сценарии.
Второ, аз също присъствах на тези протести, но хайде да не надценяваме градската енергия на ограничен кръг хора и да я екстраполираме върху цялото уморено, апатично, пък да кажа и безразлично общество.
Трето, ясно беше, че режимът на Борисов е дошъл до гуша на всички, включително на самия Борисов. Беше само въпрос на време, обстоятелства и конкретика да се случи това, което се случи.
Четвърто, действително имаше вътрешни причини, но според мен и външна геополитическа поръчка.
Пето, разбира се, че 12-те години от режима на Борисов са изключително срамна страница от българската история, но това съвсем не означава, че не сме абонирани за нови срамни страници. Причините за авторитаризма на Борисов си стоят. Те са дълбоко вкоренени в нашето общество и на върха и в неговата основа, и съчетано със сателитния характер на държавата, нищо чудно да имаме нови издания в нова форма на същото.
- Правят се паралели между ранните 90-те години и днес, може би защото и тогава, и сега се води битка между старото и новото. А какви са разликите според Вас? Ще се съгласите ли с твърдението, че днес сме още по-разделени, по-агресивни, повече се мразим, а и социалното неравенство е с пикови за ЕС стойности?
- Има огромна разлика между противопоставянето през 90-те години и сега. Тогава бяхме 9-милионна индустриализирана държава. Да, вярно, с всички системни кризи на социализма. Да, вкарана в системен колапс преди всичко от външни геополитически фактори. И да, имаше огромно натрупване на емоционален, идеологически, интелектуален потенциал, който днес абсолютно отсъства. Да не говорим, че имахме едно далеч по-богато население, въпреки клетвите сега срещу лошия социализъм. Тоест, имахме прилични предпоставки да станем прилично европейско общество, които систематично бяха елиминирани една по една в условията на това пейоративно клише преход. 30 години по-късно имаме едно умиращо общество. Население с изключително лоши демографски характеристики и с ниски образователни показатели. Тоест, жънем абсолютно закономерните резултати на това, в което ни вкараха преди 30 години – периферна, умираща страна от Третия свят, случайно намираща се в Европа. И вие искате върху тази страна да има цветове на демокрацията. Ще има цветове на авторитаризма и на диктатурата. Така се управляват такъв тип африкански страни.
- Възможна ли е промяната? Ето и президентът Радев казва в предизборните си изяви, че България се променя. Споделяте ли този оптимизъм?
- Иска ми се да е така. Тук хладният анализ на учения се разделя с емоционалното желание на човека. Аз съм от хората, които мислят, че двете могат да се съвместяват. Да имате песимизъм на разума и оптимизъм на волята по Антонио Грамши. Така изброените ужасяващи характеристики на днешното българско общество смачква слабите духом. За силните духом се превръща в мотор за енергия и за промяна. Изберете си в коя от двете групи ще попаднете.
- Наскоро казахте, че българското общество е предмодерно, а парламентаризмът и политическите партии са характерни за модерния свят. Как се отнасяте към идеята за България като президентска република? Какви форми може да добие този модел на управление в едно предмодерно общество?
- Разбирам контекста и подтекса на въпроса. Първо, по въпроса за предмодерността - България беше напреднала по пътя на модернизацията и то в значителна степен. Последните 30 години, въпреки пропагандата и клишетата, с които се отравя общественото пространство, бяха масиран процес на демодернизация и връщане на България и на българското общество в условията на деархаизация.
Второ, именно в условията на едно насилствено върнато в предмодерността общество, такъв тип политически екзотики като демокрация, като представителен партиен политически режим, като парламентаризъм действително са само декори. Те не представляват реални процеси, реални социални групи, реални социални интереси и оттам да имате реален политически процес.
Политиката, политическото представителство, политическите партии, парламентаризмът са само следствие от модерната или немодерна развитост на едно общество. Поради тази причина парламентаризмът никога не е бил витален в България – и след Освобождението, особено след Първата световна война, да не говоря за условията на комунистически режим.
Така е и сега. Може на много хора да не им харесва, но това, че на някои може да не им харесва земното притегляне - ако искат да пробват дали могат да полетят, ако скочат от балкона. Е, ние скачаме непрекъснато и на това му викаме избори.
Второто, което, подчертавам, произтича закономерно от първото, е желанието на огромна част от населението, включително, пази Боже, на неговия елит, е да разрешава сложни, системни, исторически структурирали се проблеми по прост начин с елементарни решения. Винаги простите решения, изглеждащи на пръв поглед ефикасни, са вредни, грешни и водят до катастрофа. Когато обаче имате прост начин на мислене, не можете да имате сложен добър живот. Докато не разберат това просто уравнение нашите хора, непрекъснато ще настъпват една и съща мотика. Съжалявам.
- В търсенето на Спасителя гласувахме за Царя, за Борисов, за Слави. Вписват ли се Кирил Петков и „Продължаваме промяната“ в тази последователност?
- Според мен се вписват. И като гледам има нещо, което стопля душата ми. И то е, че процентът на спасителите в електоралните щения все пак намалява с времето. Турската поговорка „да му имам втория акъл на българина, дето му идва след това“ се реализира.“ За всеки един от изброените и за политическите им партии гласовете прогресивно намаляват. За новите кандидати за спасението мисля, че са около 300-350 000. Все пак това е напредък.
- Предрекохте, че ПП ще има роля в политическия ни живот за кратко време. Защо? Какво ще амортизира най-новия политически проект, който отбеляза летящ старт, тръгвайки от нищото?
- Ние видяхме как излитат и царят, и Борисов, и Слави. Но не е от нищо. От нещо е. И това е масово разпространеното настроение в българското население някой друг да свърши неговата работа с чудодейна пръчица и заклинанието „Кърпичке, дай да ям“. Това е нагласата да стоиш отстрани и да се случи фундаментална промяна към по-добро на твоя живот, но някак ти да не се опърлиш от този процес, а само да консумираш неговите резултати и плодове. Известно е, че „сухо дупе, риба не яде“, но нашите хора са много силни в поговорките и много слаби в действията.
Това, което сега ще видим, ще бъде само за едно лято.
- Как ще се отрази решението на КС върху изборните резултати на Румен Радев и на ПП? Ще има отлив или може би обратното – ще има прилив на доверие?
- Точно така. Тъй като сме в условията на футболни запалянковци, едните изобразяват, в резултат на конституционното решение, нейният обект на анализ като невинна жертва на подземието, на комунистите, на мутромилиоционерите, за които КС се явява само едно средство за размазване и спиране на промяната. Така че му изписват ореол.
Другите, които се кълнат колко били засегнати техните нежни чувства от това фрапантно нарушение на българската Конституция, нека да ги попитам – като бяха толкова принципни, къде бяха през последните 15-20 години, когато тази Конституция се газеше с ботуш, а те някак си не забелязваха. Откъде това внезапно прозрение?
- Казахте, че очаквате да бъде съставено правителство, но ще видим какво. Каква ще е ролята на БСП в този процес?
- БСП ще има важна роля, защото им трябват гласове в парламента. БСП най-вероятно ще има 30-35 депутати и ще са готови на компромиси.
- Възможно ли е ГЕРБ да пробие изолацията и да се състави правителство с нейно участие?
- Теоретично е възможно, но ГЕРБ в момента се борят за Купата на Съветската армия. Ще спечелят първото място и ще си стоят с купата не на стадиона, а на трибуните.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 г. ще е уникален ден, когато ти ще гласуваш едновременно за конкретен човек (мажоритарен избор на президент) и за списък от хора (подбрани от и верни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?