Дойде и неговото време да ни зарадва. Точно за празниците. След „пробойните“, разкрити от Асен Василев, след заводите за електромобили на Кирил Петков, министърът на иновациите (на откритията) прибави към трапезата на „промяната“ немската инвестиция от 150 милиона евра. Благодарение на технологията и парите на АЕ Солар край Хасково ще се построи най-големия завод за соларни пана в Югоизточна Европа. Там ще се открият 220 работни места.
За обезлюдяваща се България тази новина, ако е вярна, е изключително добра. Оповестеният проект е толкова амбициозен, че заедно с радостта от появата му възникват въпроси, които се нуждаят от отговор.
Първата загадка в инвестиция е определението, че „заводът ще бъде най-големият в Югоизточна Европа“. Когато си втори, трети или четвърти в дадено производство и с помощта на нови капитали и пазари станеш „първи“, няма нищо нелогично в преразпределението в дадения сектор. Когато обаче от „нищо“ се засилиш да станеш „първи“, можеш да споделиш съдбата на Кремиковци или на завода за тежко машиностроене край Радомир.
Втората загадка е преценката „Югоизточна Европа“. Къде точно е тя? Досега геополитически Старият континент се делеше на Западна, Централна и Източна Европа. Може би Даниел Лорер има пред вид страните на юг от Дунава. Кои са всъщност те? Освен България там се намират Югозападните Балкани и Гърция. По отношение на балканските ни съседи, ние наистина все още сме първи почти по всичко, но с Гърция проблемът е друг. Или по-право – проблем няма, защото гърците хасковската инвестиция не ги интересува. Те се снабдяват с китайски пана, които им се доставят в Пирея, с китайски кораби и на китайски цени. Освен това цялото пристанище е китайско.
Толкова ли е важно да сме „най-големите“ и на кой пазар по-точно? По принцип печелившите и трайни са инвестициите, които се ръководят от мъдростта на Цезар „По-добре първи на село, отколкото втори в Рим!“ Географското разположение във всяко производство е много важно, защото настъпва конкуренцията. Мащаба на предполагаемата инвестиция означава, че съществената част от паната са за износ. След като гръцкия пазар е задоволен, соларните пана би трябвало да тръгнат към Западна Европа и Германия.
Как? Хасково няма пристанище. Следователно с големи 40 тонни тирове, със съответната опаковка, защото материята е чуплива. Този вид транспорт е скъп. Освен това българската част от магистралата е пренатоварена от турски камиони и турски гастарбайтери. Катастрофи и задръствания са често явление. Инвеститорите, както всички германци, явно са чувствителни към замърсяването на въздуха. Те предвиждат създаване на „Въглеродно-неутрален индустриален парк“. Тази екипировка е за Хасково. Тя не засяга превоза. Доставките ще се извършват с камиони, а камионите ползват дизел и се считат за най-замърсяващото превозно средство в Европа! Между Хасково и Германия има 3 хиляди километра само отиване!
По тази логика, може да се стигне до заключението, че каквото и да се предприеме в България, поради драстичните екологични правила, всичко е обречено. Разбира се, че не е! И тук се появява въпроса: знаят ли Даниел Лорер и немските инвеститори, че пристанище Лом, е най-голямото българско речно пристанище? Вероятно поради тази даденост, гордостта на българската индустрия Балканкар е била съсредоточена именно в Лом. Всички настоящи и бъдещи инвеститори, служебни или редовни министри не бива да отминават предимството на речния транспорт. Дунава е бил и си остава най-евтината и екологична магистрала в Европа!