Новата година дойде, а с нея очаквано българската политическа мисъл не се промени. В конкретния случай в началото на 2022 година се "роди" най-нелепото предложение за разрешаването на Северномакедонския въпрос, дело на Станислав Трифонов, председател на ПП "Има такъв народ".
И да, Северна Македония - така вече се казва тази страна и опитите на шоумена-политик Станислав Трифонов да си прави майтап с името ѝ, са обидни, неподхождащи на политически лидер на парламентарно представена партия и само внасят допълнително напрежение.
Генерално и в двете писмени изявления на Трифонов се съдържа плитък националпопулизъм, който, ако съдим по реакциите в социалната мрежа Фейсбук - 23 хиляди харесвания на първия пост на ИТН лидера, за съжаление има одобрение.
Поначало, ако Трифонов наистина разбира политиката като "ти на мене, аз на него", значи Борисов е заместен достойно. За щастие - не като министър-преседател.
Важен момент е и защо Станислав Трифонов реши да се включи в темата така изневиделица. Дали му е било скучно след празниците или е получил информация и инструкции, че външният партньорски натиск спрямо България се увеличава и трябва да се опипва почвата. В случая - как приема обществото варианта за някаква сделка по Северномакедонския въпрос.
В конкретика "офертата" на шоумена-политик - пуснете ни в Шенген и без визи в САЩ, за да пуснем ние Северна Македония в ЕС, е крайно несъстоятелна. Първо, защото външната политика не е бизнес. Камо ли в конкретния случай. Второ, защото нашето влизане в Шенген и отпадането на визите за български граждани, искащи да пребивават в САЩ, нямат нищо общо с казуса ни със Северна Македония.
Най-просто и най-кратко: Причината все още да не сме в Шенген, макар да сме изпълнили официалните изисквания, и да не отпада визовият режим за българите, е корупцията. В България, въпреки падането на ГЕРБ от изпълнителната власт, тя не е мръднала и на сантиметър - нито гранд корупцията, нито битовата, а европейските и задокеанските ни партньори нямат нужда от внос на корупция.
Ако всеки на територията си даде сметка колко души, които познава, имат фалшив сертификат (за ваксинация срещу COVID-19 или преболедуване), сам ще стигне до извода защо нашите партньори ни приемат само донякъде.
Така че, вместо да отправя несъстоятелни послания към САЩ и Европейския съюз и да се изказва по теми, от които разбира далеч и от базовото ниво, нека Станислав Трифонов призове суверена да спре да си прави фалшиви сертификати, защото и днес български медици алармираха за такива случаи.
В последна сметка обаче той не е виновен, че някакви хора с право на глас са решили, че може да е полезен в политиката.
След лансирането на изтъргуването на преговорния процес със Северна Македония, певецът, шоумен и политик Трифонов реши да направи уточнение - втори пост, в който добавя, че задължително условие било северномакедонците да признат своя исторически български корен.
Сега. Започваме по-сериозния анализ на проблематиката, извън коментара на небивалиците. Не че наистина днешна Северна Македония някога не е била част от България - така е, само че признаването на български корен е едно от невъзможните изисквания, афиширани от някои български политици. Просто няма как да стане и трябва да се отървем от илюзията, че това някога ще се случи. Може би във времето назад е имало такъв шанс, ала българските комунисти са били наведени пред повелите на Москва някогашна Македония да бъде обезбългарена, а след това управлявалите през 90-те досега посткомунисти (след изключение на Иван Костов, който на всичкото отгоре е и демократ) също са били пасивни външнополитически спрямо тогавашната Македония и са я обрекли на сръбско, а посредством него и на руско влияние, което е гаранция за антибългарска пропаганда. В подкрепа на това е едно изказване на северномакедонски гражданин с българско самосъзнание на среща с Румен Радев миналата година. Той довери пред президента, че в Северна Македония има 7-8 просръбски медии и едва 1 пробългарска, която функционира с огромни трудности.
Истински важните неща, които България трябва да извоюва при преговорите със Северна Македония, са пет и са следните: вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония и третирането им като равноправни с другите северномакедонски граждани, стоп на различните видове репресии (държавни и обществени) срещу гражданите на Северна Македония с българско самосъзнание, изваждането на лъжливите и обидни определения и внушения за българите от северномакедонските учебници по история, съхранение на българското културно-историческо наследство на територията на Република Северна Македония и финален документ, с който всичко това се гарантира, като ако политическият елит на съседите ни се отклони от поетите ангажименти, санкциите за страната им да бъдат такива, които да ги откажат още в начален стадий от антибългарски и сърбомански изстъпления.
Ако за нещо е прав Станислав Трифонов, то е, че на САЩ и Европейския съюз много им се иска България просто да даде подкрепата си за Северна Македония за преговори с ЕС и темата да се приключи. Пренебрегването на българския интерес от страна на страните от естествения ни цивилизационен избор, и то когато става дума и за човешки права, е обидно и трябва да бъде преустановено. Дипломатическият и всякакъв друг натиск, който ползват западните сили спрямо България, трябва да се пренасочи към Северна Македония, защото проблемите, които пораждат спънки в процеса, са там.
В заключение трябва да се каже, че няма шанс народът на Северна Македония да ни заобича внезапно, както и да постъпим. Вероятно не са никак големи и шансовете заобичването да се случи и в средно, и в далечно бъдеще време. Шансовете дори за минимално уважение - също са малки. Омразата към България и българите е насаждана от 1944 година до ден днешен и илюзията, че двустранните отношения между нас и северномакедонците могат да се преобърнат за ден, седмица, месеци или 2-3 години, трябва да напусне съзнанието на вярващите в нея, защото ще останат разочаровани.
Но в крайна сметка ние любов от тях не искаме. Желаем конкретни и изпълними неща. Ако те откажат да ги изпълняват - и сегашните им управляващи, и следващите, и по-следващите, ветото за преговори на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз трябва да остане. Ако се наложи и завинаги.