По темата за конфликта между Украйна и Русия в България се поднася полу-коректна информация, в която читателят трудно може да се ориентира. Тази полу-коректна информация си е направо пропаганда, която се опитва да внуши, че в настоящия конфликт едните са добрите, а другите лошите, едните са агресори, а другите невинни жертви и т.н. Разбираме единствено, че някой обстрелва къщи и мирни граждани, нарушава примирието и споразуменията, но кой и защо не става ясно. Незапознатите трудно правят разлика между Луганск и станция Луганск, контролирани съответно от проруските сепаратисти и украинската армия. Но разрушената детска градина, която показваха по медиите така или иначе е факт и представлява една много потискаща гледка. А такива гледки ако не се прекрати конфликтът ще стават ежедневие.
В последните години сред украинците се заражда силен национализъм. Той е подобен на този който ние познаваме и свързваме с македонците в Северна Македония. Този украински национализъм по отношение на историческите претенции има смешни дори пародийни изражения за древност и значимост от планетарно естество. Според новите украински теории на територията на Украйна се появяват първите хора, оттам тръгват първите арийци, украинският език е най-древният и най-мелодичният и още неща в този смисъл. Руснаците започнаха да се шегуват с този национализъм, така както ние се шегуваме с македонците.
Появиха се множество руски колажи и карикатури с древните укри (украинци), които търсят произхода си още от времето на каменната ера, които древни укри собственоръчно били изкопали Черно море и издигнали планината Кавказ и т.н. Дотук със смешното, но лошото е, че този украински национализъм се подхранва от външни фактори и се използва за политически и икономически цели от външни сили, както и за противопоставяне срещу Русия. И както в случая с България и Северна Македония, ако не говорим за един народ, то със сигурност говорим за два близки, братски народа.
Затова конфликтът между тях е болезнен и ненужен. Военните стълкновения между украинските и руските жители в Източна Украйна започнали през 2014 година, едни считат за подмолната руска намеса в подкрепа за рускоговорящото население, други считат за украински национализъм и необяснима нетърпимост към руснаците, наричани с презрителното название „москали”. Истината е, че обстрелът от украинска страна над самообявилите се републики Луганск и Донецк не е от скоро и на практика е продължавал спорадично след 2014 година, въпреки т.нар.
Минско споразумение от началото на 2015 година. Целта на това споразумение е примирие и известна регионална самостоятелност на тези два района, при запазване на границите на Украйна. Но обстрелът от страна на украинските сили над двете самообявили се републики продължаваше въпреки че това не достигаше до нашите медии. В последната си годишна конференция пред медиите лично Владимир Путин даде разяснение по военна част отговаряйки на въпрос на журналистка.
Той обясни, че в началото заповедите за стрелба са давани от централното ръководство на Украйна и на нейната армия, а след това тази отговорност е прехвърлена на местните командири и формирования, което на практика премахва възможността за търсене на отговорност (от Украинската държава) и възможността за междудържавен диалог (между Украйна и Русия).
Силната западна пропаганда за руснаците като агресор, които само чака подходящия момент за да нахлуе в Украйна, може и да повлия върху мнението на европейците, но не можа да повлияе на руската външна политика. Върху нея повлияха единствено неволите на нейните съотечественици, в двете области на Източна Украйна – Донецка и Луганска. Разбира се, че настъпването с военни сили на територията на чужда държава е несъмнено нарушение на които и да е правила и международни договори.
Руската държава има достатъчно проблеми, които ръководството в Кремъл добре съзнава и разбира, така че това ръководство показа до последно, че не желае каквито и да военни действия и допълнителни произхождащи от това сериозни проблеми и последствия. Дали натискът от Запад и украинската незрялост и национализъм са причина за конфликта, или руската агресивна политика, е въпрос, които нашироко ще бъде обсъждан. Но е факт, че Русия успешно и достатъчно дълго издържа на най-различни видове провокации.