ДВ: Г-жо Дронзина, рационално ли е поведението на Путин в кризата, която сам предизвика? През годините се изговориха много суперлативи за това какъв майстор на стратегиите и на геополитическите игри е руският президент.
Татяна Дронзина: Не, Путин не е рационален играч поне от 2013 година, а вероятно и отпреди това. За какво му беше Крим, където и без това имаше база на руския Черноморски флот? Какво спечели Москва с анексията от 2014 година? Нищо. Какво се случи с т.нар. Донецка и Луганска народни републики? Руският президент прикачи към страната си две територии с гладно население и разрушена физическа и социална инфраструктура.
Но този път Путин предупреди, че може да използва ядрено оръжие - нещо, което никога преди това не се беше случвало. Резултатът е, че светът в момента е по-близо до ядрена война, отколкото беше по времето на Карибската криза.
ДВ: Има ли Кремъл някакви шансове да спечели войната и мира в Украйна?
Татяна Дронзина: Путин тръгна към Киев, защото успя да спечели хибридната война срещу собствения си народ. Колкото и да се говори за антивоенни протести в Русия, това е едва капка в морето. Истински демонстрации срещу войната там няма. Аз се свързах преди седмици с център "Левада" - може би единствената социологическа организация в Русия, на която имам доверие. Според тяхното изследване за февруари 71% от хората подкрепят Путин. А неодобрението за него намалява до 27% в сравнение с 34% за същия месец през 2021 година.
От "Левада" ми казаха и че ще направят проучване за отношението към нахлуването в Украйна, но нищо подобно не беше публикувано. Не е изключено да е спряно именно заради новите правила, влезли в сила заради войната.
Русия наистина може да завладее Украйна, но тя никога няма да бъде нейна. Ще последва Майдан след Майдан и партизанско движение. Един ден страната наистина ще бъде свободна. Но големият проблем според мен е, че всичко това вероятно би могло да бъде началото на един дълъг световен катаклизъм.
Китай не се обаждаше особено много по време на тази криза, но наблюдава внимателно. Целият свят не можа да спре Русия, която е 11-та икономика в света. Възниква въпросът какво би станало, ако Китай, която е втората, посегне да си връща Тайван?
Украйна е привърженик на евроатлантизма, но не е стратегически партньор на САЩ, които имат решаващия глас в НАТО. Именно заради това тази война е мръсна и примитивна. Но един конфликт за Тайван вече би се водил по различен начин. Тайван произвежда огромна част от чиповете, частите за компютри и онези неща, благодарение на които съвременният живот функционира. Разстоянията до Тайван са преодолими само за изключително модерни оръжия.
Китай засега ще продължи да мълчи. Но моята прогноза е, че е възможно в по-дългосрочна перспектива да се стигне до анексиране на Тайван.
ДВ: Скорошно изследване на "Алфа Рисърч" показва, че подкрепата за руския президент в България е намаляла почти наполовина до под една трета. Доколко трайна е подобна тенденция?
Татяна Дронзина: Когато Путин спря доставките на газ през 2009 г. също имаше такава реакция, но тя не продължи дълго. И може би моментната картина би трябвало да бъде скрепена институционално-политически. Засега оценявам положително онова, което прави новото правителство, макар и те да са склонни да се подават на натиск. Все пак мисля, че този кабинет има шанс да ни направи малко по-надежден съюзник на НАТО.
ДВ: Войната в Украйна повече обединителна или повече разделителна ще бъде за българското общество?
Татяна Дронзина: Никой все още не може да отговори на този въпрос. Но нашият проблем не са русофилите. Засега в обществото се наблюдава по-скоро стихийна, спонтанна депутинизация, а доколко трайна ще бъде тя не е ясно. По-скоро ставаме свидетели на една колеблива и непоследователна позиция. Ако бяхме чакали по този начин да падне Берлинската стена, това едва ли щеше да се случи някога.
Но трябва да си даваме и ясна сметка, че не е толкова лесно тези проблеми да бъдат решени. В България има огромни мрежи от тролове например. Ще се опитам да перифразирам една мисъл, която преди години прочетох в статия на ДВ: за всичките години преход нашите медии така и не подкрепиха българската читателска и зрителска аудитория в цивилизационния ѝ избор. Ролята на медиите не е само информационна.
Другата скрита част от този айсберг е преподаването на историята и обществените науки в училище. Нашите ученици и до днес не учат какво е ставало през комунизма, защото този период не бил достатъчно отдалечен във времето, за да му бъде дадена оценка. Опасявам се, че ние като общество имаме много сериозен и дълбок проблем. И ако не подходим институционално към него, тепърва още много неща може да ни се струпат върху главите.
ДВ: Изследвали сте много конфликтни точки по света. Какво целяха последните големи руски инвазии - в Украйна и Грузия и интервенцията в Казахстан?
Татяна Дронзина: Случаите с Украйна и Грузия са от един и същи порядък, докато в Казахстан инвазията беше извършена от името на Организацията на Договора за колективна сигурност. Този съюз навремето беше създаден по инициатива на бившия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев с намерението да имитира европейската ОССЕ. Първа цигулка в организацията свири Москва, а операцията в Казахстан вероятно е била съгласувана и с Пекин. Изпращането на руски войски е първият случай на задействане на договора. Имаше други две изпратени молби за намеса - на Киргизстан през 2010 г. и на Армения заради Нагорни Карабах, но след едномесечно мълчание и двете държави получиха отрицателен отговор.
В Казахстан реакцията бе подозрително бърза, но следва да имаме предвид, че това е деветата по големина страна в света. Тя произвежда и добива всички елементи от Менделеевата таблица, дава 42% от световния добив на уран и е на десето място по нефтодобив. Протестите там бяха предизвикани от двукратното повишение на цените на газа. Около 90% от транспорта и домакинствата употребяват газ. Недоволството тръгна от Западен Казахстан, който е обитаван от най-младшия жуз. Жусът е група от племенни обединения, формирани преди няколко века, но запазили известно влияние и днес.
Тъй като нефтодобивът е съсредоточен точно в тази част на Казахстан, възприятието на местното население е, че е ощетено от високите цени на енергоносителите. Когато недоволството ескалира, цените бяха свалени дори и под предишната ставка, но протестите вече бяха достигнали огромни размери. Големите погроми се дължат включително и на сериозния престъпен свят в Казахстан, който се присъедини към демонстрациите.
Поделянето на властта в страната между стария президент и новия - Токаев, който остана в сянката на Назарбаев, също много дразнеше хората. В Казахстан половината от националното богатство е в ръцете на 162-а магнати, които принадлежат към семейството на Назарбаев. Според поправка в конституцията, влязла в сила през 2010 г., тези хора не подлежат на финансов контрол. Но докато не знаем къде се намира Назарбаев и неговото семейство, ние няма как да знаем и кой сценарий за преразпределение на властта в страната се е разиграл.
Татяна Дронзина е политически анализатор и изследовател на конфликти в горещите точки на света. Автор е на множество книги и публикации, учен и професор в Софийския университет.
Автор: Димитър Ганев